В миналото двамата братя се чест-вали в две последователни седмици преди Връбница
Седмица преди да настъпи Христовото Възкресение – на шестата седмица от Великия пост, Православната църква отбелязва възкресението на Лазар, което народът чества като Лазаровден. В тазгодишния календар той е на 23 април и случайно съвпада с датата, на която се празнува свети мъченик Лазар Български.
Това обаче не са всички Лазаровци, които се почитат у нас. В миналото, специално в рупските села из Странджанския регион, празниците, посветени на Лазар, са били два – Сиромах Лазар (или още Сиромашка Лазарница) и Богат Лазар (или също Богата Лазарница). По данни на малкотърновския музей, те се отбелязвали в две последователни съботи преди Връбница. Така че тази година денят на Сиромах Лазар се пада на 16 април.
Старите предания разказват, че двамата Лазаровци – сиромахът и богатият, били братя. Богаташът обаче се големеел и се отнасял с пренебрежение към бедния си близък родственик. Един ден беднякът се примолил на заможния си брат да го вземе за чирак. И той склонил, но започнал още по-надменно да се отнася със сиромаха, с който били една кръв.
Един ден бедният Лазар отвърнал на брат си, че Господ бил правил стълби, по които едни се качвали, а други слизали. А богаташът се присмял на тези му думи. Но не щеш ли постепенно той изгубил имането си, докато с трудолюбието си другият Лазар взел че забогатял.
Подобна притча има и в Евангелието – тя е за богаташа и Лазар, но в нея богатият не е назован по име. Повествованието също е по-различно, но като цяло противопоставя богатството, здравето и ситостта до пресита с горчивата мъка, болестта и глада.
По думите на етнографката от РИМ-Шумен Даниела Ганчева, капанците в Разградско също почитат и богат Лазар, и сиромах Лазар. Беднякът и при тях се чества първи, по-предната събота преди Лазаровден. Тогава те отдават почит към наскоро починалите им близки. Задължителни за тази обредност са т.нар. рангелчета (или още рангелски краваи), които се украсяват с топчета от тесто с дъгички отгоре. Самото рангелче е наречено на ангела, отнасящ душите в отвъдното, а дъгата в украсата му символизира духа на покойника.
За панихидата се прави и раздава варено жито, а също и господева просуя – пита, увенчана с кръстен знак от тесто. В някои капански села се извършва и опалване на гроба, като това се прави или в петък, или в събота. За целта се пали най-често царевична шума или слама.
Рано в съботата на Сиромах Лазар се приготвят и просфорки за раздаване. Те са от прясно, неквасено тесто, за да е чиста душата на мъртвия. Особеното при тях е, че в зависимост от украсата си всяка е предназначена за определен починал човек. По нея може да се познае дали е за жена или мъж, на колко години е бил покойникът и дори с какво се е занимавал.
Така например за възрастен мъж просфората се украсява с бастун, за земеделец или мъж в разцвета на силите си се изобразява рало, а за момите и младите булки се прави венец. Плитка се сплита за жена, а за дете се прави украса във формата на ръкописно „г“.
Така приготвените просфори се нареждат под иконата, като върху всяка се запалва свещичка. Поставят се и съдини с варено жито, както и стомна с прясна вода. Всичко се прикадява от стопанката и се раздава за Бог да прости или лично от нея, или от малки момиченца до 10-12-годишна възраст.
По принцип в съботата, две недели преди Великден, когато било Сиромах Лазар, не се работело. В някои села заедно с майките или бабите си обикаляли най-бедните деца, често и сирачета. Наричали ги лазаркинчета. Те играели за здраве и берекет, а стопаните ги дарявали с яйца, брашно, дрешка или пара.
На следващата седмица, когато се отбелязвал Болярският Лазар, както наричат богатия в някои населени места, в ролята на лазарки влизали момите.
