Тодор Живков заявявал, че той бил най-пострадалият от аварията в Чернобил, от която се навършват 30 години
Автор: Борис Цветанов
Когато през март 1990 г. се зачева дело 15/1990 по описа на Главно следствено управление „за последиците от радиоактивното замърсяване след аварията в Чернобил“, папката, връчена на следователя Ангел Александров, съдържа два листа – постановлението за образуване на предварително производство и една статия от вестник. Бебето, което ще се роди точно след девет месеца, ще представлява 52 стандартни съдебни тома.
После в съда ще се разиграе приказка в стил „клан, клан, недоклан“ и двама ще бъдат осъдени на ужким, единият от които е дълголетникът (да не са му уроки – да иляди ) Григор Стоичков, повече известен като свекър на евъргрийнката Данчето Христова, който четвърт век вече минава за баш мъченика на прехода.
За драмата, отдалечена сега вече на тридесет години, е писано много както в така наричаната сериозна преса, така и в многотиражките. Статийките обикновено носят претенциите на натискачите от едно известно риалити от средствата за масово оглупяване „Като две капки вода“ – банално, непълно, неточно...
Ние не сме се главозамаяли да сложим клеймо на „прогреса“, но ще се опитаме да бъдем различни от традиционните плашила: новородени с малформации, спонтанни аборти, тайнствени тумори, левкемия, че и мутации.
Иначе закачката ни с другаря Стоичков не е сватбарска пукотевица. Като изпреварваме събитията, ще споменем мимоходом нещо известно от многотиражките, но донякъде: сред безхаберните държавни висшестоящи тогава се намира само един достоен мъж – министърът на отбраната генерал Добри Джуров, който (прочее нека отдадем и заслуженото на още двама души, защото генералът действа по тяхно предложение – полковниците от Военномедицинската академия Белоконски и Босевски) заповядва превантивни лъчезащитни мерки за целия личен състав на армията в цялата страна.
Сега онова, за което многотиражките не пишат – срещу Джуров скача разярен Григор Стоичков, председател на Постоянната правителствена комисия по бедствията и авариите, и настоява за отмяна на мерките. Добри Джуров само махва пренебрежително с ръка. Стоичков пише остра докладна записка до секретариата на ЦК на БКП срещу него. След това изпраща нареждане до органите на държавната власт в страната, че разпореждания по въпросите за ликвидиране на последствията от Чернобилската авария се дават единствено от Постоянната комисия.
Връщаме се на Ангел Александров. Писали сме за тоя смутител на спокойствието. Ето за незапознатите кратко негово досие: Роден е през 1949 г. в Дупница. Юрист. От 1975 г. е следовател. Преминал всички прагове на изкуството за водене на следствие. От 2004 до 2007 г. ръководи Националната следствена служба. Бил е член на Висшия съдебен съвет. Сред знаковите следствия, които е водил, са тия за самоубийството на генерал Кашев, за Силистренските терористи, терористичната дейност на бургаската група НИЕ и други.
Неудобен преди светлия Десети ноември, остава си такъв и после. Още през 1994 г. бие камбаната, изказвайки истинско, а не, както примерно на Мая Попова пророчество: „В банковата сфера се борави неправомерно с парите на вложителите... необоснованите кредити са организиран грабеж... подменя се капиталът на ДСК, собственост на обикновените вложители... Поражда се реална опасност от верижна необратима реакция като раздаваните банкови кредити ще станат несъбираеми“!
Като съвестен юрист Александров се заема най-напред със задачата да стане компетентен по въпроса (де ги такива като него) и затъва в джунглата на ядрената физика. Разучава какво е радиация, йонизиращи лъчения и измервателната единица бекерел – голяма скука, но жизнена необходимост.
Стигаме до същността. Годината е 1986, денят 26 април, часът – 1,23 московско време. В атомната централа в Чернобил се провежда тест върху турбинния генератор. Операторите са нарушили ред технически норми и се стига до „неконтролируеми нестабилности“, взрив отхвърля хилядатонната покривна плоча, при падане тя разкъсва охладителните системи. Освобождават се огромни количества техногенни радионуклеиди (йонизиращи лъчения, изпускащи заредени радиоактивни частици), експлозии отнасят тия частици на височина 1500 метра, облаци замърсен въздух покриват цялото Северно полукълбо...
Главно управление „Хидрология и метеорология“ у нас засича на 1 май радиоактивни излъчвания, стотици пъти надвишаващи допустимите международни норми. Повсеместни валежи превръщат селскотопанските растения в резервоар, поел значителна част от радиоактивните отлагания. Започва неконтролируема верижна реакция: растения, плодове, зеленчуци, животни, животинска продукция – човек...
За наличието на „горещи частици“, един вид нов бич Божи, алармират професорите от Катедрата по атомна физика при Софийския университет Узунев и Бончев, като обясняват, че докато доскоро намирането дори на една „гореща частица“ би било научно събитие, то при създалата се обстановка у нас имаме 4-5 частици на квадратен метър!
Претенции за първи съобщили тревожната вест имат обаче и от Шесто управление на МВР. Техният научен институт първи бил засякъл радиоактивната вълна. С гриф „строго секретно” веднага е изготвена справка от особена важност. Предвид изключителността на събитието, в министерството на народното здраве се отправят в ролята на куриери двама началник отдели.
Министърът го няма, посреща ги първият заместник – професор Любомир Шиндаров. Прочита справката, изслушва ги донякъде и се разкрещява да си гледат тяхната си работа. „Ние си имаме институти, които къде-къде по-своевременно от вашите работилници биха засекли подобни заплахи и къде-къде по-компетентно биха преценили обстановката. Хайде да ви видя гърбовете!“ – крещи той.
Все пак се стига до размърдване на постоянните задници в правителствената комисия. Решава се да се вземат мерки против въздействието на „горещите частици“ (бета лъчение наричано още) при попадане чрез храни в организма. В протокола на първото заседание на Постоянната комисия има точка „уведомяване на населението на страната“.
Този документ е уникален. „Лицето – пише Ангел Александров в огромната си документация, – натоварено с правомощията да стори това уведомяване на населението, старателно с черен флумастер е зачеркнало целия пасаж“.
През деветте месеца следствие Александров не се добира до престъпната ръка с флумастера. И Шерлок Холмс не би се добрал. Вместо да каже нещо по въпроса, заместникът на Григор Стоичков в Комисията Георги Белички го усуква по килифарски и дори се опитва да остроумничи: „Ние го чакахме от НАТО, то дойде от брато“. Къде-къде по-остроумно отдавна преди Белички го бе казал моят стар приятел от Сатиричния гонен полк, вечно гоненият поет Георги Ивчев: „Да беше мор, да беше чума,/ а то братушка ни удари“. Кой друг ще го каже, ако не сатирик – сатирата е философията на времето си.
Оставяме ръкоблудството с черния флумастер. Нека видим какви „ограничения“ било замислено да се извършат (даваме ги откъслечно, за да има място и за друго): „да не се консумират листни зеленчуци, да се спре продажбата им... овчето мляко да се пренасочи към преработване в трайни продукти... да се осигури системен контрол над водата в заводите за безалкохолни напитки... да се установи системен контрол над производството на детски храни... да се измиват редовно улиците и алеите... да се ограничи храненето на животните със зелен фураж“...
Дотук – добре. Георги Атанасов предлага ограниченията да се доведат до знанието на всеки българин чрез средствата за масова информация.
Знаейки мнението на Тодор Живков за Атанасов („Георги Атанасов е една абсолютна гайда“), срещу него веднага скачат Григор Стоичков и Гриша Филипов. Дори пръв е Гришата: „А какво ще кажат братушки?! А?!“ На братушките само ние сме им на главата. Тежката дума обаче е на Григор Стоичков. Той нарежда пълна забрана на всякакво уведомяване на населението за опасностите.
Парадоксите продължават. На 13 май, за радост на съветския посланик Греков, на заседанието на Комисията е отчетено, че радиационната обстановка е отминала. Оставяме настрана некомпетентността и като пак изпреварваме събитията ще отбележим, че дори в края на 1986 г. ще бъде отбелязана появата на втори радиационен пик.
Само 11 дни по-късно ще се случи нещо уникално, достойно за Книгата на Гинес. Правителствената комисия излиза пред медиите с нареждане за отмяна на ограниченията – забеляза ли уникалността, читателю – отмяна на нещо, което никога не е оповестявано?! Напомня нещо на амнезия, ама да не придиряме.
Нека по-добре видим какво става зад дебелата черна завеса, скриваща живота на болярите. Но преди това – две думи за тогавашния български кан. Сума ти време, когато станеше дума за Чернобил, Тодор Живков се изкарваше най-голямата жертва на радиацията. На 3 май например той, най-големият ловец на България, бил ловувал по билото на Стара планина, точно на територията, където се било изсипало най-голямото количество радиоактивен прах! С неподражаемо чувство за хумор Ангел Александров ще отбележи болката на Живков: „подлите Горбачовски енергетици посипали главата му с радиоактивна пепел“.
Хайде сега вече да видим какво става в тишината.
Контролът над всяка хапка на безценните държавни и партийни ръководители достига невъобразими измерения: в лабораториите на УБО се изследва всичко – дори и стръкчетата копър, използвани за таратора. В Катедрата по атомна физика се проучват и запазват за вечни времена дори кравешки екскременти. Гриша Филипов разпорежда да се изкупи за безценния български елит всичката минерална вода в столицата. След което ново разпореждане осигурява на болярското съсловие, т.е. партийния елит, екологично чисти храни от Бразилия и Аржентина.
За Тодор Живков и неотразимото му семейство грижите са още по-значими. В лабораторията на УБО се прави анализ на всяка предназначена за тях хапка, а продуктивните животни във Врана се хранят на специален режим.
Колкото до крепостните селяни – тях кучета ги яли.
В същото време в Германия и Швейцария например, още от 1984 г. средствата за масова информация редовно съобщават за появата на завишена радиация, за това къде дивечът е вреден за консумация и др. Продават се дори домашни уредчета за измерване на бекерелите. Извършват се редовни проверки на хранителните стоки.
Още на другия ден след катастрофата европейски медии редовно дават указания на населението. Финландското радио бълва препоръки специално за децата: да носят марлени маски на лицата, да не играят в локвите. Специални предавания са предназначени за домакините – какво и как да готвят. Вземат се активни мерки за намаляване на повишената радиоактивност по фуражните култури...
У нас всичко е в духа на Оруеловата „1984“ – всички животни са равни, но някои са по-равни и това след време ще се види по непоклатимото им здраве на дълголетници. Иначе, според учени, цезият се разпада 28 години след приемането му. Най-засегнати ще се окажат децата на „равните животни“ – само от приемането на литър мляко на ден за 20 дни в крехките организми се е инкодирал йод 131 тринадесет пъти над пределната допустима годишна норма.
Що се отнася до пълнолетните крепостни селяни, статистиката, за която невероятният преподавател Атанас Тотев казваше „Логиката на средностатистическата отчетност е странна, но трудно оспорима“, според ред съдебномедицински експертизи на наши учени по канцерогенния и генетичен риск за населението, при установените малки дози радиация (?) е изчислено, че в близките 50 години у нас ще има 98 случая на генетични увреждания, рак при 615 души и летален (демек смъртоносен) изход за 128 лица.
И за дете е ясно, че тази статистика е силно занижена, както и успокоението на стъкмистиката, че „на фона на общата заболеваемост на населението и въздействието на други фактори, тези случаи няма да могат да бъдат достоверно отличени“!
Нека хвърлим едно око и на Ангел-Александровия коментар на „статистическата главоблъсканица“, както сам я нарича следователят: „Постоянната правителствена комисия безхаберно каза „Бог да ги прости!“ най-малко на 128 българи“.
В мотивите си за предаване на прокуратурата на Григор Стоичков следователят квалифицира действията му като „обществено опасни... поради това, че е нарушил правилата за радиоактивна безопасност, като е допуснал да последват и значителни имуществени вреди“.
След като вече знаем за аморалното му поведение по отношение здравето на българите, да погледнем и за какви имуществени вреди става дума. Едноличните управленчески решения на председателя на Постоянната правителствена комисия довеждат до вреди в размер на седем милиона лева. Само поради неадекватната реакция по отношение на събирането, изкупуването и консумирането на билки вредата за народното стопанство е над 2,5 милиона лева. В резултат на отказване от страна на Комисията за вземане мерки по отношение наложеното ембарго при износ на стоки, са върнати от износ три кораба с живи животни и животинска продукция и загубите надхвърлят 546 хиляди долара...
„Излишни са думите вече“, както се пее в една популярна песен.
