Именно през този дунавски град започва поселението на българи по днешните ни земи след смъртта на Атила
Автор: Борис Цветанов
Андрей Кудин, влюбен в България историк, роден в Днепропетровск, доктор по теология, кавалер на „Златен рицарски кръст на Светия гроб Господен“ на Източноправославната църква, смята, че Видин (Бонония, Бдин) е заселен от българи 111 години преди кан Аспарух.
Работилият в най-потайните кътчета на архивите на Ватикана (благодарение на милионите на жена си, която е германка) Ганчо Ценов, основавайки се на хронистите Йордан и Марцелин, твърди: „480 г. българите преминали Дунава къде Видин, защото тогава са минали Дунава наистина народете след смъртта на Атила“.
По-вероятно е това да е станало доста по-рано, защото според приписка в Манасиевата хроника, българите на Аспарух „при своите братя отвъд Дунава придоха“. „При Анастасия цари – пише Манаси – (480 г.) начеше Българе поимати землю сию“. Теофана уточнява, че от Видин към Илирия „тъй наречените българи първи нахлуха“.
Така че историята на Видин не започва от девети век, както хем нищо не казали, хем го повтарят традиционалистите. Неуморната изследователка на българските старини Ана Кълцева изброява единадесет български владетели, живели в града на най-прочутата българска крепост.
Споменава и цар Самуил, който също пребивавал тук като съвладетел, но пропуска, че във Видин е коронясан българският цар Роман.
„Видин – уточнява Андрей Кудин – е бил столица на България през 980 г.“
Разкопки в наше време откриват погребения на снажни мъже, както и на жени и деца, което е доказателството, че не се касае за военновременно гробище. Амулети като брадат мъж на кон говорят за традиционни поселищни погребения от шести век.
Много е писано за разделянето на унитарната ни държава след седем века съществуване, но ще подминем любимите на многотиражките излияния.
Малко се знае обаче, че крепостта Баба Вида не е толкова дело на римляните, настанили се тук (в Бонония). Тя наистина е усъвършенствана на основите на укрепление от трети век, но още през 1003 г. е била непревземаема.
Осем месеца се опитва опитният военачалник Василий Втори да я превземе...
По времето на Иван Срацимир тя основно е подобрена и става най-прочутата в България, при все, че има и други запазени изцяло крепости у нас като например Лютица (и тя с женско име), за която неотдавна писахме.
Тъй като градът по някое време е бил унгарско владение, днес образовани иманяри (броящи се на пръсти) смятат, че управлявалият го от 1365 до 1369 г. Людовик Първи Анжу е укрил несметни богатства, плячкосал по пътя на завоеванията си.
За тях наточва зъби Фируз бей и с въоръжена до зъби войска обсажда града, превзема го, но едва ли го е „огряло“. Пак за тия богатства крал Сигизмунд организира кръстоносен поход пет години по-късно и с 60 000 войници и офицери измита турците.
„Монети, съдове, чаши, златни предмети, украшения, ризници, позлатени брони и оръжия, както и златен трон на българския цар, обкован със златни ленти, златна корона с внушителен рубин, подарена на Срацимир от унгарския крал“ – това е държавното съкровище, описват го хронисти.
Султан Баязид разбива кръстоносците година по-късно, надявайки се да сложи ръка на плячката, но намира Видин така, както след повече от четири столетия Наполеон ще намери Москва.
Градски легенди са, че Баязид напуснал празния град с керван от ценности. Но е голяма вероятността все още да съществуват незатрупани безкрайни подземни тунели под крепостта.
В наше време бяхме свидетели на титанична битка в Царичина на наши военни, подлъгани от неизпили хапчетата си магове, екстрасенси и контактьори за посланията, оставени от прочутите зелени човечета.
Нещо подобно става през 1951 г. при Видин, където пристигат съветски военни и намръщени учени, като с тях има камиони с тайнствени съоръжения. Три месеца ровят из подземията, пазени от въоръжени руснаци и българи. После си тръгват, но с празни ръце или пълни – кой да ти каже, пък и смееш ли да питаш, както се казваше едно време.
Ана Кълцева е открила и разказ на немския поет Михел Бахайм, според който във Видин въртял меч и най-прочутият в света вампир Влад Дракула. Че той си е от български произход (родът на цар Иван Александър) – в „Десант“ отдавна писахме по въпроса. Както и това, че прякорът му не идва от влашкото „дракул“, демек дявол, а от старата българска дума „драку“ (срещаща се и сега сред българския етнос в Памир и Хиндокуш, Чечня и Татарстан), запазена по нашите земи като диалектна в Родопите. Имаме си я и на жаргон – драка, т.е. човек, който непрекъснато се закача за нещо си.
Колкото до легендите за баба Вида, на чието име била кръстена крепостта, вярното в тях е толкова истина, колкото тази, че Крали Марко бил върл душманин на турците.
Хайде да обърнем малко по-близка страница. Вече свикнахме със заснемането у нас на уж суперкинопродукции – все от четвъртокласни пишман режисьори, кой знае защо, но истинската първа заснета у нас наистина суперпродукция е дело на три световни студия: „Айхберг филм“ и „Албатрос“ – Германия и „Тобис“ – Франция. Това става през 1935 г. в две версии – френска и немска, а филмът, обиколил триумфално света, е „Михаил Строгов“ по романа на Жул Верн. Русия, Унгария и Полша, макар че са пребродени от край до край, не впечатляват режисьора Айхберг, но минавайки край Бабините Видини кули, той се прехласнал.
Изследователят на скандалната задкулисна българска история Боян Драганов пише, че киносагата е снимана с „типична немска дисциплинираност и прецизност“. Скъпата филмова лента се използва най-рационално. Заснетият материал се изпраща със самолет за Германия за лабораторна обработка и се връща във Видин.
С невиждан размах се снимат впечатляващи за онова време масови сцени (Видин е Иркутск – бият се татари и руси). 3500 войници и офицери изстрелват патрони за цяла война, хиляди цигани (е, роми, де) летят до насита на буйни коне. Местността Нула редут е фонът на сраженията.
„Пушечни и шрапнелни гърмежи – пише вестник „Зора“, българският „Таймс“ – викове, звънене на саби, тропот на бясно препускащи коне, мини изригват късове земя и пясък...“
Участие взема българският оператор Ангел Темелков. „Безстрашно снимаше онова, което ще впечатли зрителя“, пише пак „Зора“.
В снимките участват тогавашните легенди на киното Адолф Волбрюк (Михаил Строгов), Ивет Любон (Надя) и други. В рискованите сцени се заемат да ги подменят видинските каскадьори Любен Георгиев (Грънци), както и първата жена каскадьорка Каяне Караденизова, която ще партнира на две актриси – Ивет Любон и Мария Андергаст.
Има моменти, които излизат извън „сценариото“. Руска тройка лети в пълен кариер и непредвидено се преобръща опасно за Михаил Строгов и Надя. В тази част от мига Любен се мята на кон и в луд бяг скача и поема изплашената до смърт Каяне, като ловко се отдръпва встрани...
Айхберг снима филми и в други страни, доста от тях – хитови, но до края на живота си ще смята „Михаил Строгов“ за върховно постижение в световното киноизкуство...
Преди него пионерът на българското кино се опитва да заснеме във Видин „Любов и престъпление“, но филмът остава недовършен.
За използването на дунавския град като филмово студио в годините на социализма данни дава пак Боян Драганов: Тук са снимани сцени от „Страхил войвода“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Боянският майстор“, „Князът“, „Мера според мера“, „На всеки километър“, „Капитан Петко войвода“...
Анжел Вайда пък запечатва тук на лента кадри от „Пепеляшка“, а Золтан Варкони – от „Звездите на Егер“.
Само случайност проваля града да стане световна суперсензация през 1940 г. На 1 март, докато Рибентроп и Богдан Филов подписват във Виена Тристранния пакт, Адолф Хитлер е трябвало да премине начело на колоната на Вермахта, влизащ в съюзната вече България на път за Гърция. За това кое отказва фюрерът от световен ефект (той си е падал по впечатляващи шоута) ние вече сме разказвали в „Десант“...
