Преди Преображенското въстание старозагорският бунтар ръководи пограничния пункт в Чепеларе
Автор: Атанас Коев
Вълчо Антонов е един от изявените дейци на македоно-одринското революционно движение. Той е сред ръководните дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в Беломорска Тракия.
Бъдещият бунтар е роден в Стара Загора на 18 юни 1879 г. Учи в родния си град, където завършва основно образование и гимназия. След това се отдава на просветителска дейност, ставайки учител.
В края на ХІХ век Вълчо Антонов е привлечен в редовете на македоно-одринското революционно движение. Изпратен е в Одринска Тракия от революционната организация и участва активно в изграждането на множество революционни комитети в този край.
През 1901 г. му е поверено ръководството на пограничния пункт в Чепеларе. Оттук изявеният революционер разгръща огромна дейност в централната част на Родопите, подготвяйки местното население за предстоящия бунт.
През 1902 г. бива назначен за ръководител на комитетите на ВМОРО в Беломорския край. Като такъв той участва в Преображенското въстание през лятото на 1903 г. Поражението на бунта го принуждава да емигрира в Русия. Установява се в Одеса, където взема дейно участие в руското революционно движение.
След избухването на Балканската война Вълчо Антонов се завръща в България и се включва в редовете на Македоно-одринското опълчение като доброволец. Той се сражава смело и самоотвержено с турския аскер за свободата на поробените български земи - Македония и Одринска Тракия. След това участва и в Междусъюзническата война.
След края на Първата световна война се отдава на активна обществено-политическа дейност. Заради левичарските си убеждения е преследван, арестуван и изтезаван от полицията.
Вълчо Антонов умира на 25 октомври 1932 г, на 53-годишна възраст.
