В Хеброн (в Библията – Хеврон) рухна стволът на 5000-годишното „дърво на Авраам“, намиращо се в двора на руския манастир „Света Троица“, което е почитано от християни, юдеи и мюсюлмани. Новината бързо обиколи руските медии, някъде придружена и с коментари за апокалиптично знамение.
От манастира „Света Троица“ съобщиха, че става дума не за „рухване на дървото“, а за „планови дейности за съхраняване на светинята под ръководството на водещи руски специалисти“. Тези дейности предвиждат освобождаване на ствола на старото дърво от мъртвите части и съхраняването на тези части за историята.
Събраните части ще бъдат реконструирани, а стволът възстановен и изложен зад стъкло в манастирското подворие „Свети Праотци“. Според специалистите така ще се даде възможност да се развие новото дръвче, покълнало в непосредствена близост до „дървото на Авраам“.
Мамврийският дъб или „дъбът на Авраам“ (и още дъбравата Мамре, Бит. 18:1) е дървото, под което според библейската книга „Битие“ Авраам е приел Бога. Библията съобщава, че „Господ му се яви в дъбравата Мамре, когато той седеше при входа на шатрата, през дневната жега“ (Бит. 18:1). Авраам предложил на трите ангела, явили му се като пътници: „отдъхнете си под това дърво“ (Бит. 18:4).
Според преданието дървото се е запазило до наши дни и е на 5000 години. Според християнското тълкуване двата ствола на дървото символизират двата завета – едната част е суха и тя е символ на Стария Завет, а зелената е символ на Новия Завет.
Дървото се намира на територията на руския манастир „Света Троица“ в Хеброн, на западния бряг на р. Йордан, в Палестинската автономия. Участъкът около дървото е закупен от архим. Антонин (Капустин), ръководител на руската духовна мисия в Йерусалим, през 1868 г., а през 20 в. в близост до дървото е построен манастирът „Света Троица“. След болшевишката революция манастирът преминава във владение на Руската православна задгранична църква, а през 1997 г. е предаден на РПЦ.
През 1970 г. около Дъба на Авраам е изградена подпорна стена във формата на чаша, след което започва необратим процес на умиране на корените на дървото. Състоянието му се влошава, когато през 90-те години на м.в. мястото около дъба е покрито с асфалтова настилка, което не позволява напояването на дълбоките корени. За последен път дървото се раззеленява през април 1996 г.
Оттогава дънерът му окончателно изсъхва. Освен на неудачните укрепителни дейности изсъхването на дървото се дължи и на поклонниците, които отчупват постоянно парчета от кората му или клонки, за да ги присаждат в родината си.
