Голям е приносът на русенския комита за развитието на нашите железници, пощи и телеграфи и на мореплаването ни в първите следосвобожденски години
Автор: Атанас Коев
На 1 юни се навършват 120 години от смъртта на Ради Иванов е един от видните наши революционери, активен участник в национално-освободителното ни движение. След освобождението на България от османско робство той е сред пионерите на железопътното, телеграфопощенското и морското дело у нас.
Ради Иванов е роден в Русе на 4 декември 1848 г. в патриотично и родолюбиво българско семейство. Учи в родния си град, където завършва местното класно училище.
На 23-годишна възраст, през 1871 г., заедно с Никола Обретенов и Ангел Кънчев, основават Русенския частен таен революционен комитет. За целта те ползват за свое седалище основаното през 1866 г. от Драган Цанков в крайдунавския град читалище „Зора“.
В продължение на близо девет месеца Ради Иванов е секретар на комитета. През това време той развива огромна организационна дейност – утвърждава и налага устава на БРЦК, въвежда нелегални имена на членовете му и разширява връзките с българските революционери, намиращи се във Влашко.
Русенският революционер изключително добре прилага революционната тактика – той е майстор на комитетската тайна и умее да скрива много добре себе си и другарите си. Предпазлив и рискуващ само където се налага, успява да намери широк простор за съзаклятническото дело.
В същото време увлеченията му са насочени към театъра, езиците, пеенето и просветната дейност. Именно заради тези негови качества той е особено ценен от видните наши революционери Никола Обретенов, Иларион Драгостинов и Тома Кърджиев.
През 1872 г. поради провал в революционната мрежа Ради Иванов е заловен от турските власти. Наскоро след това е освободен заради липса на доказателства за конспиративната му дейност. След като излиза от тъмницата, той емигрира в Румъния, а на следващата година се завръща в България и става учител в Плевен, за да буди националното самосъзнание у сънародниците си.
През 1874 г. русенецът постъпва на работа в „Източните железници“ на барон Хирш. Заради богатата си култура, образованост и начетеност е назначен първоначално за началник на гара Харманли, а след това на гарите Фере и Софлу. Това му позволява да се включи дейно в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г., а на следващата година и на Априлското въстание. Той укрива на гарите от турската полиция апостолите Захари Стоянов, Панайот Волов, Стефан Стамболов и др.
След погрома на бунта през май 1876 г. му е издадена задочно смъртна присъда от турските власти. Предупреден от своя брат, Ради Иванов успява да избяга в Одрин, а след това в Цариград, откъдето един френски капитан му помага да се озове в Марсилия (Франция).
Когато през есента на 1876 г. избухва Сръбско-турската война, сърцатият революционер се включва като доброволец в нея. След началото на Руско-турската война (1877-1878 г.) служи като преводач на руските войски.
В свободното Княжество България Ради Иванов отново се връща на работа като железопътен служител. Постепенно се издига в йерархията и достига до поста директор на движението по железниците.
Впоследствие се премества да работи в системата на пощите и телеграфите. През 1884 г. е назначен за главен директор на българските пощи и телеграфи. Първото ръководство за боравене с морзов апарат е превод от френски език и е съставено от него. Негова е и идеята за създаване на Пощенска спестовна каса.
През 1885 г. като главен директор на пощите и телеграфите у нас, той взима участие в Международния конгрес на пощите и телеграфите, провел се в португалската столица Лисабон. Изказванията му на форума са на перфектен френски език, като са приети много от направените от него предложения. През лятото на същата година взима участие и в Международната телеграфска конференция, състояла се в Берлин.
През 1893 г. Ради Иванов напуска държавната служба и се включва като акционер в новооснованото „Българско търговско параходно дружество“ във Варна, където е избран за директор. Като ръководител на компанията той е изпратен в Лондон, за да наблюдава строежа на първите български параходи ,,Борис“ и ,,България“. В края на 1898 г. напуска параходното дружество и се завръща в родината.
Бидейки ръководител на железниците, пощите и телеграфите и накрая на параходното дружество, Ради Иванов полага големи грижи за развитието на тези важни отрасли на родната ни икономика. По времето, когато е директор на параходното дружество, връзките му с княз Фердинанд са особено силни, тъй като често придружава монарха при посещенията му в турската столица Цариград.
Видният русенец умира на 1 юни 1899 г., в разцвета на силите си – на 51-годишна възраст. Погребан е по подобаващ начин за заслугите му за освобождението на България от турско робство и за големия му принос в първите следосвобожденски години за развитието на нашите железници, пощи и телеграфи и на мореплаването ни.
