Обичаят има любовно-брачен характер и чрез него момите се опитват да научат какъв ще е бъдещия им любим или жених
Автор: Десант
Един от най-старите обреди, който представлява колективно гадание за женитба, е напяването на китки. Обичаят има любовно-брачен характер и чрез него момите се опитват да научат какъв ще е бъдещия им любим или жених. В някои части на страната той е част от новодишната обредност, на други места се прави по Гергьовден или Еньовден. Наричан е още ладанки, ладванки, ладуване.
При залез слънце срещу празника, от чист сладък извор, момите наливат вода в ново бакърено менче, спазвайки обредно мълчание. Вярва се, че „мълчаната вода“ притежава особена магическа сила. Всяка девойка оставя в менчето своята китка, белязана с нишан (знак), който най-често е пръстен, обица или гривна.
През нощта менчето с китките се покрива с кърпа и се оставя да нощува под звездите. На сутринта се прави напяването.
Една от момите вади изпод кърпата китките, а другите изпълняват кратки песни-припевки, които представляват своеобразни предсказания за професията, външността или социалния статус на бъдещия жених на девойката чиято китка се напява. Така всяка мома узнава късмета си и какъв любим ще има — красив ли ще е, богат ли, занаятчия, земеделец, даскал, сирак или търговец.
По Еньовден в Източна България и Странджа се изпълнява обичая Еньова буля. Неговите обредни действия ицъф целят гадание за женитба, наричане за здраве и плодородие.
Малко момиченце между седем и осем години, облечено като булка, прибулено с червено було и с венец от билки на главата, обикаля домовете, нивите и лозята на хората. Енята задължително трябва да бъде носена, за да не допира земята. Обикновено докато обикаля селото и прилежащото му землище, тя маха с дългите ръкави на ризата си като с криле.
В същността си обичаят Еньова буля е обредно разиграване на сватба. Младоженецът е Еньо — древна митична фигура, която се свързва със слънцето, затова и обредът се изпълнява по време на лятното слънцестоене.
Денят на лятното слънцестоене, който се пада на 20 или 21 юни, е една от повратните точки в годишния цикъл на слънцето. Най-дългият ден в годината се почита с различни ритуали из цяла Европа.
В българската традиция се отбелязва 24 юни — Еньовден, Яневден, Яновден. Вярва се, че слънцето в този момент достига крайната точка на своя път към лятото, почива си и тръгва обратно към зимата.
Според традиционните представи на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Но преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва в реките и езерата и прави водата лековита. После се отърсва и покрива земята със здравословна роса.
Само на Еньовден при изгрева слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще е здрав през цялата година. От стари времена на този ден хората излизат по високите места, за да ги огреят първите слънчеви лъчи. После се търкулват в росата или се измиват с вода от реките.
На 24 юни в Етнографски музей на открито „Етър" край Габрово от 11,30 ч. ще бъде пресъздадено надпяването на момини китки. Посетителите ще имат възможност да се промушат за здраве през Еньовденския венец. Ще има и Работилница за изработване на еньовденски китки, а в музейния детски център ще бъде проведена семейната образователна игра „Познай билките".
