Преди 50 години: Лошото обслужване в заведенията за обществено хранене е запазен нашенски патент, упорито надживяващ времето и преодоляващ пространствата на родината. В това се убеждаваме, разлиствайки старите броеве на в. „Труд” отпреди половин век. В дописка от Калофер, публикувана на 13 юли 1960 г., четем:
„На обед в единствения ресторант се сервира сух фасул и други две готвени, а вечер само пържени кюфтета. От месец насам вместо хляб се поднасят кифли. Често обаче и те липсват. Готвачът и неговият помощник често идват пияни на работа. Държанието на често сменяваните сервитьори към
клиентите е грубо. Преди няколко седмици бяха дошли гости от Пирдоп. След като се нахраниха, те поискаха да си платят. На повика на една учителка, сервитьорката троснато отговори: „Стига си кряскала, ма! Га му дойде времето, жа дода да ти зема парите”! В хубавия културен дом в града е открита нова сладкарница. За отговорничката й наредбата за работното време няма никаква стойност. Към 20 часа тя вика: „Моля, напускайте сладкарницата, защото ще ходя на кино” и пропъжда клиентите, въпреки че работното й време е до 21.30 ч.”
В същия брой е обнародвана и статия, озаглавена „Петна в делника”, от която разбираме също, че:
„На градския площад в Котел е построена красива витрина в национален стил. Но нейното съдържание е бедно и остаряло... В средата са окачени десетина снимки, които показват стари къщи, улици и музея на Котел. Върху тях ничком са подпрени две табла, а в двете страни са забодени афиши на Червен кръст, които зоват да се избиват мухите”.
Преди
70 години
Проблеми с обслужването, макар и в сферата на здравеопазването е имало и 20 години преди това. В. „Вечерна бургаска поща” в броя си от 10 юли 1940 г. алармира:
„В Несебър няма назначен лекар. В редакцията се получи оплакване, че на медицинския фелдшер Пиперков не се дава право да замества лекаря, а служителят при амбулаторията бил освобождавал без медицински преглед персонала на гемиите, идящи от Цариград”.
А инциденти, изискващи лекарска намеса, и тогава е имало колкото щеш. Един такъв случай е описан в деветоюлския брой на газетата от онова далечно време:
„Завчера Михаил Стоянов Нейчев от с. Козичино, поморийско, връщайки се от Бургас, на километър 36 по шосето Бургас – Варна бил посрещнат от камион 491, шофиран от Димитър Попов. Конете се подплашили и паднали с каруцата в пропаст от 5 м. височина”.
Иначе местната власт е полагала усилия да рекламира района като курортен:
„За пропагандиране в София на курорта Бургас Бургаска община е наложила една голяма картина на витрината на хотел „България”, представляваща морското казино и плажа с моста. В другите градове на страната са изпратени новите проспекти на курорта Бургас”.
Тези дни същата тази Бургаска община стартира проект за възстановяване на култовото казино, което в последните години бе занемарено и оставено да се руши на воля.
