Някога, преди около 25 века, недалеч от сегашния град Стрелча се е намирало оживено средище на тракийското племе беси. По това време различните тракийски племена са били обединени в Одриско царство, което е обхващало доста голяма територия – между река Струма (която някога се е наричала Стримон) на запад, Черно море на изток, на юг – егейското крайбрежие и на север Дунав (тогава – Истрос). За бесите се знае, че основният им град е бил Бесапара, върху който е
сегашното пазарджишко село Динитево и че са били пазители на Светилището на Дионис – храм, който не е намерен, но има различни догадки къде може да се е намирал – от планината Родопи до
Крушница в днешна Гърция. Има и още нещо, характерно за бесите – те са почитали големците си дори и след смъртта им, като са строяли за тях специални гробници. В много от случаите гробницата за съответната знатна особа е били изграждана още приживе. Всичко това е описвано в гръцките хроники, където бесите неизменно присъстват. Там те са сочени и като смели и свободолюбиви воини.
За няколкото века, в които са господствали над земите край Стрелча, бесите са оставили след себе си над 300 могили в чест на знатните си мъртъвци. От тази епоха датира и един от най-внушителните исторически паметници на територията на Стрелча - уникалният тракийски култов комплекс „Жаба Могила“. В него има гробница-мавзолей и светилище–храм. А е наречен така, защото до могилата има и един гьол, в който постоянно крякат жаби.
Възвишението е било обект на изследвания още в антични времена, когато с това са се занимавали основно крадци и мародери. Те са задигнали от могилата всичко, до което са успели да се докопат. А следите от “труда” им личат и до днес – огромни дупки, които я правят да изглежда почти като холандско сирене. В крайна сметка могилата е отворена официално едва през 1976-1977 година. Това е времето, през което тече бурната дейност на Траколожката експедиция за могилни проучвания. Нейното начало е поставено още през 1966, а пет години по-късно начело на експедицията застава ст.н.с. д-р Георги Китов. „Жаба могила“ е всъщност едва третото им голямо проучване. През 1972 те разкопават в центъра на Ловеч единствения и до днес разкрит гроб от ранната бронзова епоха. Три години по-късно отварят няколко могили в землището на троянското село Гумощник и след това се насочват към Стрелча. До смъртта си Георги Китов участва в още цели 24 големи проучвания, като напуска този свят по време на разкопките на могила в Старосел през 2008 г.
През 70-те край Стрелча са проучвани едновременно три гробници. Две от тях са под „Жаба Могила“. Археолозите откриват, че са градени от добре обработени каменни блокове, дялани на място. Там, където е бил положен мъртвият големец, не е открито нищо, освен костите му. Всичко вече е било ограбено. Това, което древните крадци и техните последователи от по-нови времена не са знаели обаче е, че бесите са изграждали и специални избени помещения под самата гробница. Там са полагали най-скъпите за мъртвеца неща – личната му колесница и нейният впряг. В „Жаба Могила“ са намерени тракийска колесница на четири колела с впрегнати два коня. Били са украсени с над 50 сребърни апликации. Пред тях е имало и трети кон, но само с юзда, а наоколо са били поставени и 9 големи глинени съда, обърнати с устието надолу. Тази колесница е най-ранната, откривана официално от археолози у нас. Смята се, че бесите, а и траките изобщо, са ползвали подобни коли като престижно превозно средство, достъпно единствено за аристокрацията. Тази мода те са взаимствали от римляните.
Ето как описва вярванията на траките за смъртта античният автор Гай Юлий Солин в книгата си “Сбирка от забележителности”: “Всички траки зачитат единодушно доброволната смърт, като едни от тях вярват, че душите на умрелите отново се връщат на горния свят, а други – че душите след смъртта не загиват, а стават по-щастливи, отколкото са били приживе”. Изобщо надеждата, че след смъртта животът продължава, е откакто свят светутва, а религиите са я доразвили с подходящата обвивка – обикновено, че истинският живот трябва да е постоянна жертва в името на задгробния. При траките се е приемало, че щом един големец умре, то е достатъчно в царствения му гроб да се поставят всичките му ценни вещи, за да е той щастлив и в отвъдния свят. Всъщност у различните тракийски племена погребалният обичай е бил също различен. Те измивали тялото след смъртта, обличали го с представителни дрехи и го украсявали с накити, след което го излагали за поклонение. При някои племена мъртвецът е бил изгарян, а пепелта – поставяна в специални урни. Други, като бесите, са полагали мъртъвците в гробници и саркофази. Херодот пише, че погребенията на богатите траки са били пищни церемонии, дълги по три и повече дни. А след самото погребение са се провеждали всенародни игри и надбягвания с колесници. Всички са били радостни, защото са смятали, че големецът също е щастлив при новото си битие в другия свят.
Това, което се предполага за „Жаба Могила“ е, че тя също е била изградена доста преди смъртта на покойника. За това свидетелстват огромните камъни на входа, за чиято перфектна обработка е било нужно достатъчно време. Върху входната арка все още могат да се видят изображенията на тракийската богиня Горгона-Медуза около, която има и растителни орнаменти. Самата могила е висока над 20 метра, а диаметърът й е около 90 м. Първата камера на гробницата е правоъгълна, със стъпаловидно покритие, наричано „фалшив купол’’. Втората е куполна, предполага се, че действителната височина от основата до купола е около 5м, а диаметърът е 4,60.
Макар че държавата би трябвало да полага грижа за тази историческа ценност още от разкриването й през 70-те, дълго време тя е оставена на произвола на съдбата. Входът й не е заключен, всеки е можел да влезе там когато си поиска, а често е бил ползван от овчари за дебела сянка, докато стадата им пасат наоколо. Едва преди три години е поставена метална ограда и катинар. Любопитно е, че могилата е изградена не самоцелно, а върху предишно светилище – свидетелство колко високопоставен е бил мъртвецът, положен в нея. Фасадата на това светилище е украсена също с растителни орнаменти, а от двете й страни някога е имало и изрисувани лъвове. Единият от тях все пак е запазен и се съхранява в Националния исторически музей в София.
От Стрелча до „Жаба Могила“ се стига лесно, тъй като има указателни табели, а и джобните навигатори вършат своята работа. Проблемът е, че последните 800 метра до нея трябва да се извървят пеша. Пътят свършва до една жп-линия, която може да се премине само с мощен джип. На мястото няма екскурзовод, освен ако преди това човек не се е договорил с уредника на музея в Стрелча. Затова пък винаги може да се влезе в могилата, защото ключарят е на една ръка разстояние. Току до релсите е издигнато имение или ранчо, което изглежда направо невероятно насред нищото. На входа му има и боядисан в жълто череп за тарикатлък, защото от него вероятно и гаргите не се плашат. В спретнатата къщурка зад оградата живее чичо Кольо Такучев. 50-годишният човек е винаги на място и е готов да отвори могилата на всеки авантюрист, дошъл на място, за да се докосне до частица от живота на траките, но и от историята на българските земи въобще.
