Балчик в годините на румънската окупация. Картичка от 1932 г.
02 Май 2012, Сряда
След сключването през 1940 г. на Крайовската спогодба румънците най-безцеремонно плячкосват всички ценни културно-исторически паметници на Балчик
Автор: Дарин Канавров Исторически музей-Балчик
Сребърният град, перлата на Черно море, бисерът на Черноморската огърлица… Навярно склонният към романтични определения читател ще се досети, че става дума за Балчик – един от най-древните наши градове, изваян на морския бряг от великия творец – природата. Градът, съхранил неповторимата й красота и вдъхновил безчет художници и поети в създаването на прекрасни творби. Емблематичен както като природен, така и като архитектурен феномен.
Бурна и изпълнена с превратности е историята на Балчик. Оформил се като важно административно-политическо средище и значим стопански център през вековете, той е привличал погледа на не един завоевател. И всеки, отивайки си, се е отдавал на грабеж и разорение, отнасяйки със себе си плодовете от мирния труд на жителите му. Не правят изключение и последните неканени гости.
Съгласно сключения в началото на септември 1940 г. договор в Крайова, цялото движимо имущество в обществените учреждения е трябвало да бъде оставено и предадено на българската администрация. Този пункт от договора остава само като едно добро пожелание. Румънската страна безцеремонно пренебрегва поетите задължения. Въпросното движимо имущество е задигнато и откарано в Румъния.
На практика пладнешкият грабеж засяга цялата мрежа от държавни ведомства: общинското управление, четирите училища, болницата, телеграфо-пощенската станция, митницата, лесничейството, агрономството. Държавните и общинските учреждения са оголени до последна възможност. Напълно е разрушена сградата на казармата и частично тази на митницата.
От летището е отнесено всичко, а самата писта е разорана и негодна за ползване. Не са пощадени и трите църкви. Ограбена е значителна част от имуществото им. Задигнат е домакински инвентар и специализирано оборудване. Отнесена е техническа документация – строителни и регулационни планове. Изчезват и голяма част от общинските архиви на Балчишката община, съдържащи различни регистри, книги, дневници.
Нарушена е и системата от комуникации. Затруднено е нормалното функциониране на транспорта. В цялата Балчишка околия са прокопани множество противотанкови препятствия и ровове. Шосето за Добрич е разкопано на много места. Разстроена е работата на пристанището, тъй като румънците отнасят шамандурите, служещи за задържане на плавателните средства.
Обсебени са материалните и духовни ценности, съхранявани в музея. Неговият фонд е съдържал интересни колекции и сбирки. Сред тях правят впечатление живописните творби – общо около 55, редки старопечатни издания, няколко антични статуи и мраморни глави, епиграфски паметници, монети. Особено привличала вниманието статуята на бог Дионис – символ на древното минало на Балчик...
Общата стойност на заграбените от румънците културно-исторически паметници възлиза на 816 680 лв. Твърде е възможно между тях да е имало уникални епиграфски и нумизматични свидетелства. На практика те нямат цена, защото са невъзстановими. Загубата им не може да бъде компенсирана с нищо, за разлика от всички други щети. Отнасяйки ги със себе си, румънците откъсват завинаги една важна страница от древния летопис на града, оставяйки дълбока празнина в неговата историческа памет.
Похищението на археологическите паметници лишава поколенията от безценна информация за най-ранното минало на добруджанския край. Безогледният грабеж, осъществяван от румънските власти, не убягва от вниманието на българските дипломати. В свое донесение от 31 август 1940 г. В. Протич – културен аташе при посолството ни в Букурещ, съобщава за изземване и ограбване на държавни и частни имущества, създадени още по време на турското владичество.
Като пример посочва отнесената камбана на църква в Балчик, пособия от училищата и пр. Внимателният преглед от документите, удостоверяващи задигнатото имущество, внушава впечатлението за един целенасочен, систематичен грабеж, за безапелационно драстично опустошаване на съществуващата материална база.
Особено критично е положението в здравеопазването.
Румънските грабежи парализират цялата болнична мрежа.
Нейното възстановяване започва от нулата. Показателно е състоянието, в което е оставена Балчишката градска болница. Изкъртени са вратите и прозорците, изваден е паркетът и фаянсовите плочки. Усърдието на румънските служители в изпълнението на вандалското начинание се оказва недостатъчно. На помощ от Добрич са доведени работници с камиони.
Демонтирана е електрическата инсталация, разрушени са топлинната и водната инсталация, оставено е само едно полугодно здание. По този начин варварски е опустошено единственото специализирано заведение за медицинска помощ в района. За определен период здравето на хиляди добруджанци е оставено единствено на милостта на съдбата. Защото румънските лекари са изхвърлили всички болни от Добричката болница на двора. Всякакви хуманни съображения са потъпкани с единствения аргумент, че всичко трябва да се отнесе в Румъния.
Посочените примери са само брънки във веригата от свидетелства, доказващи, че в случая става дума за добре обмислена и планомерно осъществявана политика на окупационните власти. Нейната същност се изразява в максимално разоряване на отстъпената територия и създаване на всевъзможни спънки за бързото й възстановяване и приобщаване към Отечеството.
Южна Добруджа е превърната в един изостанал край, а нанесените щети се явяват сериозна пречка за нормализиране условията на битуване и разгръщане на стопанска дейност. Само загубите, нанесени на Балчик и района, са на стойност над 62 милиона лева.
Обсебването на различните учреждения от представители на румънската администрация в много случаи е подпомагано от полицейския апарат. За провеждането на акцията е предоставен целият наличен автопарк, като преди всичко са използвани полицейски и военни камиони. В осъществяването на пладнешкия обир е задвижена на пълни обороти цялата военно-административна машина на окупатора.
В последните няколко седмици преди освобождението на Балчик движението към пристанището е много интензивно. Ежедневно там се разтоварват десетки камиони. В навечерието на 21 септември 1940 г. румънските власти се опитват да заставят някои българи и отделни семейства да слязат на пристанището. Там насила трябва да позират пред фотоапаратите на журналистите, придавайки си израз на опечалени от раздялата със заминаващите румънци.
Посоченият факт илюстрира безпрецедентния цинизъм и наглостта на окупационните власти. След като по най-циничен начин ограбват града, те се опитват да внушат на румънското и световното обществено мнение, че напускат един край, в който навред витае прорумънският дух.
Преследвайки пропагандни цели, отивайки си, неканените гости се опитват да създадат илюзията, че раздялата е еднакво тъжна и за оставащите добруджанци, възприели румънско национално самосъзнание. Това е една своеобразна кулминация на целенасочена политическа тактика, характеризираща се с безцеремонна демагогия и изтънчено лицемерие.
За един определен период от време всичко това, съчетано с нечуваното разбойничество на северните ни съседи, слага своя негативен отпечатък и обективно възпрепятства естествения обединителен процес на добруджанския край към Отечеството.
