В Латинска Америка смятали Ботев за... белобрад мъдрец

Автор: Борис Цветанов

За популяризиране на „благородната мисия на въстаническия отряд“ Христо Ботев изпраща редица съобщения до европейския печат. По негово време ролята на вестниците се съизмерва в наши дни с най-съвременните електронни медийни средства. Целта на четата е казана точно и ясно – тя отива „на помощ на своите въстанали братя българи, които отдавна се борят със своите петвековни тирани за своята човешка свобода и народни права“.

Последните думи в последния Ботйов документ показват още, че поетът-революционер се надява на „братската ръка“ на „европейските образовани народи и правителства“.
И през ум не му е минавало, че подвигът му много скоро ще добие популярност и на другия край на света – чак в Латинска Америка. При това там той ще бъде представен в духа на горещата южняшка кръв като революционер мъдрец на преклонна възраст, романтик и френски възпитаник.

Малко известно е, дори и за специалистите, че най-романтичният образ на Ботев чрез слово е създаден в Испания и от там във всички испаноговорящи държави.
Само сто дни след подвига му, кратък за ония години срок, за него и четата му четат и говорят в Чили и Мексико, Куба и Аржентина, цяла Латинска Америка. Българската авантюра става известна чрез най-популярния там испански седмичник „Илустрасион Еспаньола и Американа“ (ИЕА).

По онова време още се е помнело сензацията по превземането на кораба „Каляри“ от италианския революционер Карло Пизиканти, приятел на Мацини, отклоняването му от курса за Тунис и освобождаването на заточени на остров Понца бунтовници. Репортажът, четен в испаноговорящите страни, е дело на известния тогава журналист Еусебио Мартинес де Веласко и е изцяло издържан в романтичния стил, наложен от героичните саги на Хосе Сориля и Анхел Сааведра.

България още не съществува, но в Латинска Америка научават за реката Дунав, за градовете Видин и Лом паланка. Там, близо „двеста български бунтовници слезли на българския бряг на река Дунав, за да окажат помощ на въстаналите си братя“. Описанието на сцената с превземането на „Радецки“ е особено впечатляващо: до капитана се приближил „белобрад господин на преклонна възраст с изискани маниери и на чист френски език заявил, че е български войвода и му връчил документ на френски език“.

Така си е представял Еусебио де Веласко българския герой – на горещата испанска кръв повече подхожда комитата, предвождащ млади патриоти, да е белобрад старец. Де Веласко пише репортажа си, ползвайки като източник военния вестник „Корреро милитар“ от 27 юни. Както и сензационния репортаж на френския журналист Людовиг Ригендо в най-популярното парижко списание „Л`Илюстрасион“ от 22 юли, озаглавен „Пътуване през източното въстание“ и илюстриран с гравюри от Кауфман. Те се отнасят най-вече до ужасите, които французите видели във Видин.

Еусебио Мартинес де Веласко цитира Родриго: „Като влязох в турската крепост във Видин, щом прекрачих главната врата, наричана Стамбул капъ, пред погледа ми се откри ужасна гледка. Близо до първата цитадела се виждаха много отрязани глави на въстаници, набучени на остри колове. Това са злочестите българи, дебаркирали преди няколко дни в околностите на Видин, нападнати ненадейно от поделение черкези, изклани и обезобразени“.

Репортажът в ИЕА на Де Веласко е придружен също с гравюри. Но журналистът отлично е знаел цената на словото и е запазил като последен акорд за финала думата с особена сила и внушение: „патриоти“. „Окървавените глави – пише той, – показвали нещастния край на тези патриоти“.

Смърт, която звучи като надежда. Защото Де Веласко е един от малцината журналисти, които са използвали възможността в словото си да вмъкнат и цвета на знамето на революционерите – зелено. За испанците, както и за испаноговорящите страни, зеленият цвят е цветът на надеждата. А над думата „патриоти“ си струва да се замислим в това наше време на словоблудство, в което всякакви журналистически и писателски недоразумения представят Ботев и Левски като  терористи и разбойници (?!)...

Добре, че поне в чужбина не се отказват от оценките, давани в реално (сега му викат онлайн) време. Защото испанците имат пословица „Светът е корида, но едно е да си на арената, а друго –  сред зрителите“.




В категории: История , Горещи новини