Църквата-баня. На преден план е ранновизантийската крепостна стена на Царевец
27 Ноември 2012, Вторник
При археологическите разкопки през 2007 г. археологът Константин Тотев откри неизвестна до този момент църква
Автор: Диана Косева
в западното подножие на хълма Царевец, на 60 м южно от църквата «Св. 40 мъченици”. Оказа се, че впоследствие стените на църквата са били преизползвани при строежа на баня.
При проучванията през 2009 и 2010 г. са разкрити абсидата на църквата, част от некропола и стратиграфията от север и юг. Изясниха се нови елементи от планова схема и постъпиха нови фрагменти от керамопластичната и стенописна декорация. Особен интерес заслужават и няколко редки находки – фрагменти от стеатитови икони, част от поликанделабър, както и фрагмент от сграфито блюдо, върху което е показан рицарски турнир или ловна сцена.
От селектираните стенописни фрагменти са обособени няколко групи. Донякъде са възстановени изображенията на двама светци, допоясен образ на св. Богородица Умиление, част от ктиторско изображение, горната половина от фигурата на светец-войн и правата фигура на светец в полупрофил. Открояват се и група фрагменти, които позволяват да създадем по-цялостна представа за декоративния стил на стенописната украса – палметен и полупалметен орнамент, който е украсявал корниз или пиластър от интериора на храма, няколко части от архангелски крила, фрагменти с части от дрехи, епитрахили и златосърмени кантове.
Откритите, макар и фрагменитарни, стенописи, свързани с декорацията на храма: образи на светци, архитектурен декор, цокълна украса, както и не малка група предмети на християнския култ – части от стеатитови икони с изображения на Христос на трон и св. Йоан Кръстител, два железни процесийни кръста, части от поликанделабър и стъклено кандило, свидетелстват за богатата украса и аксесоари от интериора на храма.
На базата на стиловия анализ на запазените фрески може да се направи изводът, че живописта на църквата най-общо се датира към втората половина на ХІV в. Наличието на фрагменти от ниските и високите зони на стенописната декорация показва, че нейното събаряне е станало едновременно и най-вероятно е свързано с последвалото преустройството на църквата в баня, което се е случило в първите десетилетия на ХV в.
