Вместо от образователното министерство да се постараят да възстановят националното си достойнство, го удариха на тотална профанизация със скандални помагала
Неотдавна станахме телевизионни зрители на две груби и една интелигентна сцена в София. Първа – когато пред сградата на Градска художествена галерия протестиращи посрещнаха Пламен Орешарски с викове „Оставка” и се опитаха да му попречат да влезе в колата си. Втората – когато по време на пресконференция на известен футболен клуб запалянковци съблякоха синята фланелка на новоназначен треньор. Интелигентната сцена бе тази, в която журналистът Росен Петров императивно призова министъра на образованието и науката Анелия Клисарова да възстанови националното достойнство в изучаването на българската литература в училищата.
Общото в трите сцени е протестът срещу „нещо гнило” в правителството „Орешарски”, във футболен клуб „Левски” и в Министерството на образованието и науката (МОН). За „гнилото” във футболния клуб говори и писа една световноизвестна спортистка и начеващ политик. Аз пък ще пиша за генезиса и някои прояви на гнилото в българската социология, в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. И в МОН - сегашният и предишните.
В едно телевизионно предаване преди 1-2 години социологът Андрей Райчев цинично нарече Левски „конекрадец“, а Левски и Ботев – „хлапета с отклоняващо се поведение“. Подобно на Милена Кирова – професор по българска литература в Софийския университет, която с ехидно пренебрежение пише за творчеството на Ботев, Вазов, Йовков. В нейното „академично слово“, произнесено на 24 май 2009 г. в Аулата на Софийския университет, тя казва: „Петко Славейков и Захарий Стоянов например, които познаваме като патриарси на българската книжовност, в действителност имат дълбоко амбивалентно отношение към културата и науката“.
А за Левски написа: „С всяко десетилетие, с всяко поколение иконата Левски става все по-скучна“. Подобно пренебрежение има и в проекта за Баташкото клане по време на турското робство – автор е Мартина Балева (изкуствовед) от Института за Източна Европа на Берлинския свободен университет. Група български историци излязоха на 3 май 2007 г. във в. „Дневник“ със статия „В защита на академичната свобода“.
Един от тях дори предложи: „Предлагам да се игнорират в учебниците думи като „клане“ и „робство“. Българите са живели добре и щастливо в Османската империя. Мисля, че е редно и да се възроди идеята за паметник на Сюлейман паша на връх Шипка“. Друг активен османист е Златко Енев, който от електронното списание „Либерален преглед“, издавано в Берлин – настоятелно ни съветва: „Защо трябва да се научим да уважаваме и османското си минало?“
Сега правителството „Орешарски” и неговото МОН поеха щафетата от интелектуалците с кастрирано достойнство. И искат учениците да не учат свещени творби на Ботев и Дебелянов и да не знаят нищо за Константин Павлов, Христо Фотев, Георги Марков... А учат в 5-8 клас (като свободно избираем предмет) профанизираното, педерастко, лесбийско, порнографско учебно помагало „Азбука за теб и за мен” (за което разтревожени родители сигнализираха главния прокурор и поискаха оставка на ръководството на МОН). Всичко това - о времена, о Клисарова! - е част от отвратителната програма на образователен геноцид в нашите училища! В такива случаи Мечо Пух казва: „Някои имат ум, а други нямат и това е”.
Първи член на Всеобщата декларация на правата на човека (The Universal Declaration of Human Rights, 1949) гласи: „Всички хора се раждат свободни и равни в своето достойнство и права“. Задължение на държавата, включително на Република България, е да уважава достойнството на всеки човек. Декларацията изисква юридическа отговорност за нарушаването на тези права. Следователно действията на Андрей Райчев, Милена Кирова, Мартина Балева, Златко Енев, Анелия Клисарова и други подобни трябва да бъдат криминализирани за нарушаване на достойнството на българите. За обиди към Левски, Ботев, Вазов, Петко Славейков, Захарий Стоянов, Дебелянов, Йовков и други български светини наказанията трябва да са сурови – за назидание и за профилактика на българското достойнство.
