Ароматното растение е не само подправка, но и лековита билка
Автор: проф. Христо Мермерски
Риганът, който мнозина познават повече като подправка, всъщност влиза във фармакопеите на много страни като лекарствено растение. Неговата връхна част с цветовете и листата съдържа от 0,3 до 1,5 % етерично масло, дъбилни вещества, фитонцизи, кумарини, флавоноиди, фенолкарбонови киселини, алкалоиди, витамините С, В1, В2 и много други ценни вещества.
У нас риганът е известен още с имената горски чай, овчарски босилек, ванилова трева, риганова трева, витошки чай и черновръхче. Латинското му наименование оriganumу произлиза от съчетанието между гръцките думи oros (планина) и ganymai (радост), което, обединено в една фраза, ще рече „планинска радост“.
В народната медицина риганът винаги е бил много популярен. Отварата от него от най-стари времена се използва при простудни заболявания, кашлица, туберкулоза и други дихателни заболявания, при проблеми със стомаха и червата, а също и като успокояващо и леко сънотворно средство – не само при нервна превъзбуда, но дори и при психични нарушения. Тя се приготвя като 2 с. л. от дрогата, наситнена до парченца с големина 0,5 мм, се заливат с чаша вряла вода. Съдът се похлупва и се оставя да престои 15-20 минути, след което течността се прецежда и се пие топла 15-20 минути преди хранене по ½ чаша 3-4 пъти дневно.
В състава на етеричното масло от риган влизат кристалите на тимол и неговия течен изомер карвакрол, които по своята същност представляват феноли и поради това притежават бактерицидни свойства. Впрочем в някои страни в Европа и в Северна Америка от растението са култивирани и масово се отглеждат сортове, които се отличават с повишено съдържание на етеричното масло.
Настойката от билката може да се използва и при кожни заболявания (екземи, псориазис, хронични кожни обриви) във вид на вани, компреси и обливания. Намира външно приложение и при ревматизъм и целулит.
Народните лечители препоръчват да се вдишва стрит на прах изсушен риган при настинка, а с отвара от него да се мие главата при главоболие. По-рано тя често се е пиела и при зъбобол. От болките в главата лесно можем да се избавим, пиейки 2-3 пъти на ден по ½ чаша от настойка, приготвена като 1 с. л. изсушен риган се залее с 0,5 л вряла вода и се остави да престои 30 минути.
Широко разпространено е мнението, че лечебното растение облекчава състоянието на жените в периода на климактериума.
Освен това неговото използване усилва стомашната секреция, както и дейността на потните жлези, затова често се прилага като потогонно средство при простуда. На неговото жлъчегонно действие се разчита пък при спазми в стомаха, възпаление на черния дроб, жълтеница, гастрити, запек, коклюш и т. н.
Лековитата подправка е популярна и със способността си да повишава апетита. Тя е и прекрасно отхрачващо средство.
За медицински цели билката се събира във фазата на цъфтеж (в периода юни-август), като облистените й стъбла се отрязват с дължина 20 см и се разстилат на слой, дебел около 5-7 см, върху хартия или тъкан. Сушат се в добре проветриви помещения, под навес или в сушилни при температура до 40 °С. Приема се, че дрогата е готова, когато изсушените част от растението започнат лесно да се трошат. След това тя се претрива през по-едро сито, за да се отделят стъблата. Срокът на годност й е две години.
