Преди години, когато събирах изобразителен и фактологичен материал за сценария си на филма „Аз, един Бачо Киро“, както и за епопеята, разиграла се в Дряновския манастир през април 1876 г., неочаквано открих интересни данни за пребиваването на Васил Левски в тази света обитател, които и днес остават почти неизвестни.
Знайно е, че пръв съратник на Апостола на свободата в Търновския регион е бил отец Матей Преображенски, наричан още Миткалото, тъй като постоянно кръстосвал надлъж и на шир селища и пътища от Търновско и Ловеч до Търговище и от Русе до Балкана. Под прикритието, че разнася своите книжки по селата и градищата, той всъщност просвещавал, говорел за свобода, основавал читалища, разпалвал родолюбие, но най-важното – станал куриер и разнасял писма и указания на революционния комитет и от самия Левски, или пък заедно с него...
Било пролетта на 1871 г. На 26 април при игумена Пахомий в Дряновския манастир дошли отец Матей Преображенски и Бачо Киро с единия си брат – поп Гавраил, придружени от по двама-трима души от селата Михалци, Мусина, Вишовград и Голямо Яларе. Отец Матей развел другарите си по манастирската околност и из многобройните манастирски стаи – 75 на брой, а след това наредил на игумена да се направят 3 хамбара за събиране на жито и други зърнени храни. Явно той сторил това по нареждане на Левски, а другарите му сякаш, предопределени от съдбата, подробно се запознали с устройството и разположението на манастира, което им помогнало по-късно през април 1876 г. в разразилото се там кърваво сражение.
Отец Пахомий веднага се разпоредил, монасите запретнали ръкави и скоро хамбарите били приготвени. Започнало трупането на храни и в късо време били събрани 3800 крини жито, 1600 крини царевица и ечемик, и 2000 оки фасул. Манастирът бил обособен като хранителна база за бъдещите въстаници по време на готвения бунт...
Осем дни по-късно, на 3 май 1871 г. вечерта в манастира пристига Васил Левски, придружен отначало само от един другар. Предполага се, че това бил Христо Иванов – Големия. След малко, като че случайно и отделно, и уж съвсем непознат от другите, идва и отец Матей.
След като се нагостили, непознатите се заговорили с игумена по различни въпроси и тъй продължили до късно през нощта. Към полунощ гостите съсредоточили разговора си изключително върху бъдещото общо въстание в България. Те се впуснали и в подробности за начина, по който ще стане то, като изтъкнали голямата нужда от пари за оръжие и подготовката му и как всеки истински българин трябва да помогне, за да се изкара делото до „добър край“.
В края на този дълъг разговор се стигнало до предложението игуменът отец Пахомий да дари за народното дело 120 турски лири. Той с готовности им дал 60 лири, защото нямал повече. Левски и другарите му се задоволили и с тази сума, па му издали разписка, печатана в Букурещ. Отец Прокопи пък дал 10 лири, срещу което също получил разписка.
Преди това обаче, отец Матей, който се преструвал, че не се познава с другите двама манастирски гости, взема един тефтер от тях и почва да чете решение на Комитета – колко пари се искат от разните манастири, включително и от Дряновския, и колко от богатите и по-състоятелни българи...
Подир всичко това Апостола дал наставления и наредби какви хора да се приемат в манастира, на кои да се доверяват и пред кои да говорят по въстанието.
А за да не стане някоя „погрешка“ или измама, Левски дал на игумена един особен (печатан, подпечатан и подписан) „билет“ (карта), та да може отец Пахомий да изисква подобен „белег“ от всички други лица, които биха се представили за работници по делото.
Дяконът се простил с игумена, целунал му ръка за благодарност и уважение и тръгнал с другарите си за Мерданския манастир, който „според тефтера“ трябвало да брои 40 000 гроша. На изпроводяк споделил, че събраните пари ще бъдат изпратени в Прусия за пушки и револвери.
И така от тази 1871 г. светата обител станала една от най-благонадеждните „бази“ за всички апостоли, що са кръстосвали към и от Балкана.
След заминаването на Левски и отец Матей тук почнали да идват и други дейци по организиране на бъдещото въстание, с главна цел да дават съвети как да се събере повече храна в манастира и как да се пази и пести тя, защото „скоро ще да потрябва“. Ставало въпрос и как да се пази всичко това в тайна.
Отец Пахомий, заедно с другите манастирски събратя, положил всички усилия да удовлетвори исканията и да оправдае преголямото доверие. Напълнил хамбарите с жито и други зърнени храни, приготвил разни други припаси и съоръжения. Тъй вървели работите в манастира до паметната 1876 г.
Само през 1875 г. в светата обител били доставени следните запаси: 1000 оки ориз, 2000 оки барут, 6 револвера с патроните, 25 саби и ками, 12 пушки явзалии, 6 шишанета, 200 оки куршуми 20 чанти, 10 мушами, 50 чифта готови цървули и др.
Главна връзка на отец Пахомий по снабдяването на манастира с храни и с оръжие била Радко Радославов – дългогодишен учител в Дряново. Той осъществявал контактите и с Троянския манастир.
На 8 януари 1876 г. при игумена пристига изпратеният с бърза поръчка Алекси Станчев от Дряново, за да го заведе в града в дома на даскал Радко, при когото бил дошъл един от най-видните революционери – Георги Измирлиев. Там му поискали пари за пушки и пищови. Пахомий носил в себе си само 12 лири, които веднага дал за народното дело.
На тръгване го помолили да заплати и барута, който щял скоро да се докара в манастира, и го задължили да събира още пушки, дето намери у приятели и познати.
След няколко дни Алекси Станчев докарал в манастира един конски товар барут, за който игуменът броил исканите пари. Заплатил и барута, донесен в две газови тенекии от Пенчо Шишчето от Дряново. Платил и 30 оки барут, донесен от Троянския манастир.
Освен всичко това Пахомий купува от Търново 60 оки олово за правене на куршуми. Скоро дряновецът Рачо П. Николов докарал още няколко десетки оки олово.
До средата на април 1876 г. в Дряновския манастир трескаво се приготвяли за въстанието. Дори самият игумен със своите калугери изработили близо 6000 фишека и пак останали около 120 оки барут. Тук ще отворим скоба, за да изкажем хипотезата, че е възможно именно от това количество поп Харитон да е правел фишеци, когато, както знаем от историческата летопис, палейки цигарата си, един четник причинява избухването на взривоопасното вещество, довело до ослепяването на поп Харитон, поп Гавраил и четника Тодор.
На 15 април 1876 г. от с.Лесичарка, Габровско, пристига един апостол, който в продължение на 5-6 дни разгледал най-внимателно всички места в манастира и около него, след което поискал да се преоблече в селски дрехи и потеглил за Лясковец и Горна Оряховица. Сбогувайки се, той отбелязъл: „Въстанието е на прага, ще се повдигне след няколко дни“.
Предполага се, че това е бил Георги Измирлиев – Македончето.
Така, дори след обесването на Апостола през 1873 г. отец Пахомий продължил да изпълнява „Наредата“ му и дори я преизпълнил като активно подготвил манастира за „съдбовния час и ден“. Безспорно неговата заслуга в това патриотично и себеотрицателно дело в полза на народното въстание е огромна.
Игуменът на Дряновския манастир в бунтовните времена около подготовката и избухването на Априлското въстание – Пахомий Стоянов, е роден през 1836 г. в дряновското село Каломен. Неговата игуменска дейност продължава общо 28 години, през които той се проявява като изключителен патриот, много полезен на своя народ и революционното дело...
Отец Пахомий дочаква Освобождението. Отива си от този свят на 5 ноември 1892 г.
Неговите „Записки – кондика на Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“ представляват безценен паметник, разкриващ живата летопис на светата обител, както и подробности от героичните събития, с които тя остава в историята като сцена на едни от най-драматичните моменти в Априлската епопея.
