Страховитата легенда за Кървавата скала

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

В началото на ХІ в. византийците завзели значителна част от българските земи. Един техен отряд от 7500 души под командването на логотед Менафон е изпратен от император Василий ІІ да завладее свободните все още земи в подножието на Западен Хемус (Стара планина). Той стигнал до крепостта Згориград, войвода на която бил Радан (Раден), назначен от цар Самуил. Той разполагал само с 2300 бойци.
Укреплението обаче било много здраво – то било оформено от непристъпни зъбери, съединени с каменни зидове и стражеви кули, и в него можело да се влезе само през една тясна желязна порта. Логотед Менафон провел две атаки, при които загинали 500 ромеи, но не постигнал никакъв успех.

Тогава синът му Ромет, който бил хилядник в отряда и владеел много добре български, казал на баща си, че единственият начин да успеят е крепостта да бъде превзета отвътре. Младият мъж се облякъл в български дрехи и стражниците го пуснали да влезе в Згориград.
Там се представил на Радан като син на войводата на Калебаир (така в Ранното средновековие се наричала крепостта в околностите на днешна Монтана). Наскоро тази твърдина била превзета от византийците. Ромет заразказвал, че повечето от защитниците и баща му загинали при отбраната й, но той успял да се спаси.

Радан го посрещнал радушно, защото познавал войводата на Калебаир. И предрешеният син на Менафон започнал да действа за осъществяването на плана си. Той обикалял крепостта и търсел слабите й места, като редовно изпращал донесения до баща си чрез стрели, към които те били прикачени. По същия начин получaвал и отговорите на писмата си.

Междувременно младежът срещнал красивата дъщеря на Радан – Велика, и останал омаян от нейната прелест. Започнал да ухажва българката, а тя също изпитала симпатия към византиеца, който смятала за войводски син. Радан забелязал какви чувства се разгарят между девойката и гостенина, но не се възпротивил, защото Велика била вече на 18 г. и било време да си намери мъж и да създаде семейство.
Любимо място за срещи на двамата влюбени била една площадка на Козята скала, част от крепостта, наричана така, защото отвън само диви кози можели да стигнат до нея. Там Ромет и Велика се усамотявали и се любували на прекрасните гледки към Хемуските върхове. Тази идилия обаче не продължила дълго.

Един от стражниците забелязал, че към една от стрелите, с които ромеите ги обстрелвали, има нещо прикачено. Отнесъл стрелата на стотника си и той видял, че това е писмо, но на гръцки, който не разбирал. Стотникът го предал  на хилядника, а той – на войводата Радан, който обаче също не знаел гръцки.
Единственият човек, който разбирал този език, бил свещеникът Мансей, който прочел бележката и заявил, че това е послание до Ромет, в което му се благодари за неговите сведения и го питат кога ще може да отвори желязната порта, за да влязат в крепостта.

Бил прекрасен юнски ден. Слънцето сипело щедри лъчи над раззеленилите се гори, обграждащи Згориград. Птиците вече били свили гнездата си и в тях цвърчали новоизлюпените им малки. Горските цветя и билките пръскали омайващ аромат. Вестта за коварството обаче помрачила тази красота и предизвикала дълбока ярост у Радан. Той проклел и себе си, и дъщеря си, защото не са усетили, че подъл враг се е  промъкнал сред тях. Войводата се спуснал към площадката на Козята скала, защото знаел, че там ще намери влюбените. Отец Мансей се опитал да го спре, защото предугаждал какво е намислил, но Радан го повалил с плоската страна на меча си и се втурнал към Козята скала.

Както и предполагал, там заварил византиеца и дъщеря си, вплели ръце с влюбени един към друг погледи. Обезумял от ярост, той хванал Велика за косите й и с един замах на меча си отсякъл главата й. Скалата се обляла с рукналата кръв, а слънчевите лъчи я обагрили с пурпурен блясък.
В това време пристигнал свестилият се от удара отец Мансей, но вече било късно. Като видял кървавата драма, той проклел Радан за това, че погубил невинната си дъщеря. Войводата имал намерение да убие и Ромет, но после решил друго. Пуснал го да си върви, но му казал да чака кървави сватбари.

След три дни желязната порта на крепостта се отворила и от нея излязло странно шествие. Начело на бял кон яздела Велика, която изглеждала като жива. Като я съзрял, Ромет изпаднал в суеверен ужас, защото с очите си видял преди това как баща й я обезглавил и разказал това на логотеда. Вестта бързо се разпространила и сред войниците. И докато те се опомнят, българите ги нападнали устремно и им нанесли страхотно поражение.
В разразилата се кръвопролитна битка, в която един българин се сражавал с по четирима ромеи, загинали и логотед Менатон, и синът му Ромет, но също така и войводата Радан. Според преданието той бил поразен не от византийски меч, стрела или копие, а от проклятието на отец Мансей, защото погубил невинната си дъщеря.

Макар и победители, българите дали и други свидни жертви. Оцелели едва към 600 души, но като останали без водач, те се разпръснали. Згориград бил изоставен и само отец Мансей останал да живее в него до края на дните си, като се хранел с корени и горски плодове.
През 1018 г. настъпил краят на Първото българско царство. Въпреки че Згориград вече бил необитаем, византийците не влезли в крепостта, защото смятали, че е прокълната.
Козята скала била преименувана на Кървава скала. Преди да си отиде от този свят, отец Мансей изградил каменен параклис на площадката на влюбените, както той наричал мястото, където се срещали Ромет и Велика. Той се запазил до края на ХІІІ в. Сега е останала жива само легендата.


В категории: Горещи новини