Мишкова нива и гробът на Бастет са само два от мистичните обекти в тази планина, които биха докарали на държавата милиони лева от туризъм. Стига да има кой да ги разработи
Автор: Севдалина Пенева
Гробница на египетската богиня-котка Бастет, лобно място на извънземни, генен материал от атланти, сведения за произхода на човечеството, революционни познания за Земята и Космоса – каквито и тайни да са били заровени в археологическия комплекс в местността Мишкова нива и в пещерата в подножието на връх Голямо Градище в Странджа, те привличат и днес като магнит всеки, който е чувал дори и частица от многобройните легенди за мистичната планина.
Една от тях разказва, че когато дошло време египетските богове да напуснат Земята, дъщерята на най-главния измежду тях Амон Ра – Баст (или Бастет, както я знаем днес), решила против волята на баща си да остане сред хората. Никой, дори и тези от най-близкото й обкръжение не подозирали за тайната й – тя носела в себе си дете от човек.
За да спечели време, Бастет позволила на змия да я ухапе и да пусне в кръвта й парализираща отрова. Така симулирала смъртта си. През нощта няколко верни робини отмъкнали тялото с носилка и го откарали до брега на Средиземно море, където ги чакал кораб. С него малката групичка прекосила още две морета, докато влезе в Черно море през Босфора. Целта на опасното и дълго приключение била свещена земя, която често се явявала в сънищата на богинята.
Странджа... Там било писано на Бастет да роди бебето си и да умре. Освен божествената кръв, която тя ни оставила в наследство, обаче покровителката на плодородието, танците, музиката и радостта скрила в планината познания (кодирани в кристал или написани върху пергаменти, легендата, достигнала до наши дни, има различни вариации), за които човечеството още не било готово – истината за неговия произход.
Дали пък точно това не са търсили учените по време на първата експедиция за издирване на гроба на Бастет през 1981 г.? Историята на богинята достигнала до Людмила Живкова, която лично събрала екип от археолози и историци и издействала разрешение да започнат проучване в района. Къде точно да търсят пък ги насочила една древна карта на иманяр от Малко Търново.
Че в тази част на Странджа има сензационни находки потвърдила пред Людмила Живкова и българската пророчица баба Ванга. Тя обаче предупредила, че още е рано те да видят бял свят. И още – всеки, дръзнал да копае около гроба на Бастет, ще го застигне зла участ.
В Малко Търново хората и до ден днешен са убедени, че това е точно така. Казват, че мъжът, предал картата, починал от инфаркт, след като в милицията го задържали за разпит, откъде е взел безценния артефакт.
Мистериозна смърт застигнала и две местни овчарчета, които от любопитство решили да ровят около свещенното място. Единият от археолозите, участвали в експедицията, е бил съден за злоупотреби с антични находки и пратен за 20 години в затвор. Така и не доживял да види свобода. Смърт при странни обстоятелства споходила и останалите му колеги. На дълъг живот се „радвал“ само един, който обаче не участвал в разкопаването на гроба.
Това са суеверия, историята не се гради върху клюки, а върху доказателства, категорични са в местния исторически музей в Малко Търново. Музейните работници всъщност единствени държат правата върху организираните посещения до Мишкова нива и пещерата на Бастет.
И двата обекта се намират на 3-4 километра югозападно от града, досами границата ни с Турция. Допреди няколко години те попадаха в така наречената „буферна зона“, зад строго охранявания граничен кльон. Разходка по тези места изискваше изрично разрешение от граничните власти и задължителното присъствие на човек от музея.
Днес границата ни там, както и навсякъде междувпрочем, е разграден двор. Кльонът е широко отворен не само за туристи, но и за прииждащите от Турция сирийски бежанци. Тази информация обаче музейните служители някак я спестяват и оставят ентусиазираните планинари да вярват, че сами не могат да стигнат до култовите места.
Преди година-две добри хора поставили две табели, които да насочват за пътя до пещерата на Бастет, но по необясними съображения от местната власт са ги махнали. Може би, защото за организираните посещения се плаща – 30 лева на турист, без отстъпки за групи...
И така, как да се ориентираме сами и какво можем да видим в тази част на Странджа без екскурзовод – предоставяме ви един примерен маршрут, който тръгва от местността Манастирчето край Малко Търново, близо до шосето към граничния пункт. Там ще намерите навес с барбекю, където можете да си приготвите храна на връщане. Има и чешма с изворна вода, места за хранене и открито огнище край параклиса „Св. Троица“.
Целият поход, който включва и двата обекта, е с продължителност не повече от 4 часа. Вода в гората няма да намерите, затова си носете в малка раничка толкова, колкото ще изпиете.
Пътят започва вдясно от Манастирчето, за първи ориентир служи откритият кльон. След не повече от час преход с умерено темпо, се стига до разклон. Вляво се отива до Мишкова нива, вдясно се продължава за пещерата и връх Голямо Градище (най-високата точка на Странджа в българската част на планината).
За древнотракийското светилище в местността Мишкова нива има достатъчно материали в интернет. Кога, как и при какви обстоятелства са извършени разкопките, каква е връзката с пещерата на Бастет – също. Накратко това е „куполната гробница-светилище, която еволюира през вековете от долмен с крепида и земен насип до монументално светилище-мавзолей. Доизградено през римската епоха (ІІ - ІІІ в. сл. Хр.) с огромни мраморни блокове, то е използвано като място за почитане на митичен прародител-херой и храм на бог Аполон Аулариок.
Храмът е играел първостепенна роля в религиозния живот на тракийските племена от цялата планина. Целият комплекс илюстрира прехода от долмен към гробница, културната връзка с Микенския период, а също и процеса на прерастване на долменната архитектура в гробнична.“ Това гласят и надписите на табелите около светилището.
Това, което няма да прочетете там, също е обвито в мистика. Паралелно с търсенето и разкопаването на пещерата на Бастет, археолози започват проучване и в тази местност. Преди експедицията да е започнала същинската си част обаче, внезапен интерес към предполагаемите находки проявява и Русия, която буквално изземва водещите функции на българските историци и командирова тук свои учени.
Районът около местността е отцепен с военна техника, пиле не е можело да прехвръкне. Възрастни хора от Малко Търново си спомнят, че често там кацали военни хеликоптери, но никой не знае какво са пренасяли и по-скоро, отнасяли.
Една от версиите е, че големият интерес бил свързан с долмена с крепидата, в който се предполагало, че има останки от представител на „големите хора“ - гиганти с ръст над 2,5 – 3 метра, които обитавали Странджа още през дотракийската епоха (древните хора са ги наричали „змейове“). Битуват и още по-смели предположения – че там е бил погребан един от последните представители на изчезналата цивилизация с потъването на континента Атлантида. Руснаците всъщност се надявали да намерят точно такъв генен материал.
Каквото и да се е случило през тези години, то е дълбоко законспирирано в архивите на службите за сигурност в Русия и България, казват привържениците на тази теория.
Вие не сте длъжни да вярвате на нито една от тях. Но ако част от този разказ е провокирал и вашето любопитство, разходете се до Малко Търново и отделете няколко часа, за да се потопите в магията на Странджа. Със сигурност ще откриете още много интересни неща, за които в този текст не остана място.
