Гръцкият модел отиде в миналото и светът върви към уеднаквяване на изискванията за възраст и стаж
Автор: Борислав Михайлов
Възрастта за пенсиониране при мъжете и жените в България вероятно ще се изравни след 2020 г., въпреки че в стартиралата пенсионна реформа се предвижда това да стане едва през 2037 г., когато представителите на двата пола ще се оттеглят в пенсия на 65 години.
Подтикът за подобна стъпка идва от вездесъщата Европейска комисия, според която правителствата и законодателите в страните от общността трябва да въведат равни условия за пенсионирането на двата пола.
Всъщност в Брюксел със сигурност са добре информирани, че няма страна – нито в ЕС, нито по света – където средната продължителност на живота при мъжете и жените да е една и съща. В случая вероятно се следва логиката на това, че жените живеят повече от мъжете средно с 4 до 6 години, а се пенсионират по-рано от тях.
И като заговорихме за тенденции – една от тях, при това в световен мащаб – е увеличаването на пенсионната възраст и за мъже, и за жени. Универсалното обяснение е, че това е мярка за справяне с остаряването на нациите и запазване или дори повишаване на жизнеспособността на универсалните пенсионни системи.
Проблемите са еднакви и за малка България, и за огромен Китай. Отвъд Великата китайска стена може би ни завиждат за прогнозното увеличение на пенсиите у нас с 40% през все още далечната 2027 г., а ние пък им завиждаме за ръста на БВП и растежа на производителността на труда. Вероятно в Пекин вече знаят с точност до месец кога Китай ще стане икономическа сила №1 в света, докато ние още изчисляваме кога ще имаме средноевропейски доходи, при това без да отчитаме парадокса на Зенон за Ахил и костенурката.
Нека го кажем направо: добрите времена за ранно пенсиониране с прилични пари, спрямо получаваната заплата, отминаха почти навсякъде на планетата. Затова, ако искате чудо или поне мил спомен от миналото, ще имате нужда от машина на времето.
Пенсионният рай е бил на една крачка от нас
Въпреки кризата в Гърция и очертаващите се десетилетия на лишения при съседите, вероятно мнозина българи все още завиждат на съвременните елини за стандарта на живот и пенсионната система, която имаха доскоро.
Има защо, ако се абстрахираме от последствията и предстоящото „влизане в крак” с ЕС.
Истината е, че допреди кризата Гърция бе №1 в своеобразната световна класация на държавите с най-добри условия за пенсиониране, в която се отчитат не само възрастта и годините стаж за излизане в пенсия, но и съотношението пенсия/заплата, както и средната продължителност на живота.
В общия случай (при много изключения, позволяващи ранно пенсиониране) пенсионната възраст бе 57 години за мъжете и жените при средна продължителност на живота съответно 80,9/ 84,2 години. Сега кредиторите настояват пенсионната възраст да се увеличи до 67 години.
А сега обуздайте завистта си, защото в тези жеги е вредна за сърцето. Така нареченото пенсионно ниво на заменяемост в Гърция допреди кризата бе 95,7%, което означава, че тамошните пенсионери (или най-малкото – държавните служители) са се радвали на почти пълната си заплата. Но това не е всичко. След данъчните облекчения пенсионното ниво на заменяемост при хората със средни доходи е достигало 111,2%.
Гърция бе единствената страна в света с нетно пенсионно ниво на заменяемост над 100%. Поради което тамошните люде от третата възраст не са за окайване дори след неколкократното намаляване на пенсиите по настояване на международните кредитори. Но за правителствата преди и вкл. за Ципрас и СИРИЗА се оказа невъзможно до безкрайност да отделят 13,6% от БВП на страната за пенсии. Особено като се знае, че външният дълг на южната ни съседка непрекъснато нараства и вече е около 250 млрд евро, което е над 174% от брутния й продукт.
За пореден път се потвърждава, че безплатен обяд няма. Но въпреки всичко: хубаво са си поживели гърците, които са се пенсионирали през 90-те години…
Турция има най-младите пенсионери
Май вече го казахме – някои от страните от типа „пенсионен рай” са ни съседи в буквалния смисъл на думата. В Турция мъжете се пенсионират на 45, а жените на 41, става ясно от доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в който се разглеждат 33 държави. Комшиите се пенсионираха на 60 години до 1969 г., когато системата се промени. Тя е доста сложна за изчисление. Най-общо казано, изискуемият трудов стаж за един мъж е 25 години, което значи, че ако започне да работи на 20 г., човек може спокойно да се пенсионира през 40-те си години.
Въпреки това страната е на 6 място в класацията на държавите с най-добри условия за пенсиониране. Причината за доста по-задното класиране от Гърция е, че пенсията край Босфора покрива средно 64,5% от получавана заплата, а средната продължителност на живота също е по-ниска от тази в Гърция – 75 години за мъжете и 78,8 години за жените. Но пък икономиката на Турция не изглежда никак застрашена от ранното пенсиониране, тъй като само 7,3% от БВП отива за пенсии, а държавният дълг е около 43% от БВП.
И в Турция законите се променят. Предвижда се до 2050 г. пенсионната възраст за мъже да стане 62, а за жени 61 години.
Добри доходи на стари години
Сигурно сте си задавали въпросът защо в повечето случай сезонът по българското Черноморие се открива от австрийски пенсионери. Прави сте да питате, защото много от тях спокойно биха могли да откриват сезона по Средиземноморието, а и на по-екзотични места като Дубай например.
Австрия, заедно с Люксембург и Испания, е в челната петица на пенсионните райски кътчета. Там мъжете и жените се оттеглят в заслужена почивка съответно на 65 и 60 години при средна продължителност на живота 82,5 години за мъжете и 85,4 години за жените и пенсионно ниво на заменяемост 76,6%.
В Испания пенсионната възраст също е 65/60 години, а пенсионното ниво на заменяемост е цели 81,2%, въпреки сериозните икономически проблеми в страната и високата безработица. Според статистиката, испанците, които се пенсионират сега, могат да очакват, че ще живеят още 18 години за мъжете и 21 години за жените.
В Люксембург (сигурно сте чували, че това е една от най-богатите държави в Европа) мъжете и жените се пенсионират на 60 години и тези от тях, които са имали средни доходи, получават пенсия в размер на 87,4% от заплатата си, а хората, които са заработвали половината от средния доход, могат да разчитат на пенсия равна на 97,9% от получаваното от тях възнаграждение. Средната продължителност на живота при мъжете е 80,9 години, а при жените – 84,7 %, а държавата определено не се затруднява с изплащането на такива пенсии.
Място в Топ 10 по условия за пенсиониране намират още Италия, Словения, Финландия, Португалия и Чехия. Класираната на 6-та позиция Турция вече я споменахме.
След примера с Испания, впечатление прави щедростта на правителствата в още две страни, засегнати от кризата и с висок дял на държавния дълг спрямо БВП: Италия и Португалия, както и присъствието на две държави от бившия Източен блок – Чехия и Словения.
Властите в Прага наистина учудват с постиженията си. При пенсионна възраст от 61 години за мъжете и 58,7 години за жените те успяват да осигурят пенсионно ниво на заменяемост 50,2%, като разходите за пенсии са едва 9,1% от БВП, по-ниски от всяка друга страна, освен Турция. В същото време дългът на страната като процент от БВП е 36,6% – най-нисък от всички страни в класацията, без Словения и Люксембург.
В Словения пенсионното ниво на заменяемост е 62,4%, мъжете и жените излизат в пенсия съответно на 63 и 61 години, а продължителност на живота е 80,3 години за мъжете и 84,9 години за жените. Между другото, при някои служители със средни доходи делът на пенсията спрямо получаваната заплата стига до 85,4% с данъчните облекчения. И определено може да се каже, че икономиката на Словения няма проблеми с изплащането на тези пенсии.
Що се отнася до Португалия, там нещата са сякаш средностатистически. Пенсионната възраст за двата пола е 65 години. Пенсионното ниво на заменяемост е 53,9%, но с данъчните отстъпки процентът нараства до 69,2. И да – страната има проблеми с икономиката, а външният дълг вече е 88% от БВП.
И във Финландия мъжете и жените се пенсионират на по 65 години при продължителност на живота съответно 82,4 и 86,1 години и дял на пенсията спрямо получаваната заплата – 57,8%. Благоденствието на хората от третата възраст обаче има своята цена – държавата отделя 12% от БВП за пенсии на служители.
Къде работят най-дълго и защо ли?
В Исландия и Норвегия пенсионната възраст е 67 години за мъже и за жени, а в САЩ – 66 години.
Нека останем обаче на територията на Европейския съюз. И да поговорим още малко за разходите, свързани с третата възраст. В Брюксел очакват те да продължават да се увеличават и през 2060 г. да достигнат до 27 на сто от БВП на Съюза. Със същия хоризонт – 2060 г. – се предвижда публичните разходи за здравеопазване да достигнат 10,6 на сто от БВП на ЕС.
Поради което от Европейската комисия периодично съветват правителствата да предприемат по-нататъшни стъпки за увеличаване на ефективната пенсионна възраст, включително като избягват ранното излизане от пазара на труда и чрез свързване на пенсионната възраст или пенсионните придобивки с продължителността на живота.
Което просто ни принуждава да се върнем у дома.
По последни данни средната продължителност на живота в България е 71 години за мъжете и 78 години за жените. Колкото и невероятно да изглежда, май липсват официални статистически данни за пенсионото ниво на заменяемост. „Бакалската сметка” обаче може да даде някаква представа без претенции за точност и абсолютна съпоставимост с методиката на ОИСР. За второто тримесечие на тази година средната работна заплата според НСИ е 839 лева, а средната пенсия – около 311 лева.
Забелязвате ли колко е близо средната пенсия от 311 лева до официалната линия на бедност, която е 286 лева месечно. При 25 лева разлика между двете величини изглежда направо странно, че официално едва 58 % от пенсионерите живеят в бедност или са заплашени от социално изключване.
Анализирай това
Тенденция в световен мащаб е увеличаването на пенсионната възраст и за мъже, и за жени. Универсалното обяснение е, че това е мярка за справяне с остаряването на нациите и запазване или дори повишаване на жизнеспособността на универсалните пенсионни системи.
