Предците ни строели култови храмове по тепетата на Пловдив и секли монети в чест на божествата
Автор: Камен Колев
Пловдив, или някогашният Филипопол, не бил много по-различен град от другите в Римската империя в почитта към задължителните римски култове към Юпитер и Минерва, заедно с тази към императора. Но тъй като градът има далечната си тракийска предистория, езическите култове за неговите граждани плавно преливали и се сливали в годините като почит към тракийски, древногръцки и римски божества.
Данни за едно от първите божества в древния Филипопол има още от 131 г. Тогава в Съвета на тракийските градове, чиято резиденция била в днешния Пловдив, дошло тревожно писмо от император Публий Елий Траян Адриан. Той пишел, че на 30 октомври 130 г. неговият най-добър приятел, красивият Антиной, се удавил в Нил.
Императорът наложил държавен траур, обявил мъртвия младеж за божество и наредил на градовете да го почетат с всички почести. Древните пловдивчани чули слуховете за смъртта на младия и красив фаворит на императора, но според мълвата, гибелта му не била случайна.
Тежкоболният Адриан бил посъветван от придворните си жреци да принесе в жертва своя любимец. Така Антиной бил погълнат от реките на Нил. Хората разбирали защо тъжи императорът, който според летописеца Елий Спартиан "плакал като жена", но не знаели защо Антиной бил обявен за бог.
Всъщност, още от времето на Октавиан Август римските императори и техните близки били смятани за божествени. Култът към императорите бил придружен от специални церемонии, материализиран от храмове и жреци, а държавата го използвала, за да утвърждава властта си.
В древността и Пловдив не бил по-различен. Още през 77-79 г. на наричания от днешните хора Римски форум в Пловдив била поставена първата статуя на обожествен император - Веспасиан (69-79).
При управлението на Адриан в древния град имало специален щат за жрец, който да отговаря за императорския култ, а по време на Елагабал на Филипопол била дадена официалната титла "неокор" - правото да поддържа специален храм на императора.
Заради държавния натиск жителите на Пловдив се подчинили и в памет на удавения любим на Адриан - Антиной, били организирани спортни игри, а във фасадата на стадиона била вградена мраморна плочка, на която мъртвецът бил изобразен като божество.
Дори Съветът на тракийските градове монтирал на публично място изпратената от Адриан статуя на новото божество, в негова памет били отсечени и монети. Но след смъртта на императора култът към Антиной бързо бил забравен.
Едва през 1974 г. науката се натъкнала на доказателствата за съществуването на култа към първото обожествено човешко същество. Тогава релефът на Антиной бил открит край Римския стадион, а днес се съхранява в Археологическия музей на Пловдив.
Стотици наши изследователи са били изправени пред предизвикателството да проучат пътя на божествените култове в древния и многолик Филипопол. В онези хилядолетия е имало силна тракийска религия с местни култове, независимо от гръцките и римските божества.
Най-разпространеният местен култ на териториите на Тракия и Мизия е бил на Тракийския конник, наричан още бог Херос. Многобройни са релефите, оброчните плочки и надписите, посветени на този бог, произхождащи от Филипопол и територията му, пише изследователката Ани Данчева-Василева в книгата си "Пловдив през Средновековието IV - XIV век".
В древния град имало специализирани ателиета, профилирани в изработването на релефи на божеството с образа на конника. Представян е в движение или в ловни сцени, а в района на Пловдив образът му често е бил преплитан с тези на боговете Аполон, Асклепий, Зевс, Дионис, Сабазий и Арес.
Смятало се е, че Херос е посредник между света на смъртните и света на боговете. Учените са на различни мнения за неговата поява - според едни, като Иван Венедиков, той е доказателство, че древните траки са имали един бог, около който се е развивала цялата религиозна система на тракийското общество.
Според други изследователи не може със сигурност да се каже кога яздещият Херос се появил в религията на древните траки. Но в някогашния Филипопол той е бил изобразяван най-често с посвещения на бог Асклепий - богът лечител, син на Аполон и нимфата Коронида.
Откритите от археолозите находки предполагат, че светилището на Херос е било на Трихълмието, където днес се намира резерватът Стария Пловдив. Преди още римляните да дойдат във Филипопол, по тракийските земи се смесвали различните религии.
Няколко гръцки богове и богини например били "асимилирани" от местни божества. Един от тях е Аполон Кендризос, наричан още Кендрисийски, смятан за божествен закрилник на Филипопол. Той е бил комбинация между Херос и гръцкия бог на слънцето.
При разкопки в Пловдив са намерени медальони и оброчни плочки, от които се вижда, че тук е имало племе кендриси, както и посвещения на Аполон Кендрисийски. А според историците, храмът на божеството се е намирал извън стените на крепостния град, на върха на най-високия хълм на Филипопол - Джендем тепе.
На възвишението, наричано от днешните жители на града Младежкия хълм, са открити обширни основи, фрагменти и оброчни плочи, някои от тях с надпис: "Кендрисо Аполони". Предполага се, че думата "кендрисо" идва от тракийското име на града Кедрисос или Кендрисос. Аполон бил толкова почитан в древния град, че на негово име били посветени грандиозни спортни игри, а храмът и статуята му били изсичани на монетите на Филипопол.
Когато император Елагабал, смятал себе си за "Слънце", установил своя култ в града, той просто взел храма на Аполон Кендрисос на тепето. През следващите няколко години споделящите общ храм божества били изобразявани заедно на монетите.
Но Аполон не бил единственият почитан бог - филипополските траки имали култ и към Плутон, Асклепий, Хигия, Артемида, Херакъл. Някои от тях, като божествата лечители Асклепий и Хигия, имали свои светилища, други били изобразявани по монети и оброчни плочки.
Втори по популярност след Аполон бил бог Хермес - богът на търговията. Според Херодот, той е бил закрилник на тракийските аристократи. Образът на божеството се появява по монетите на Филипопол, а част от обществените сгради били декорирани с т. нар. херми - статуи на бога с две лица и фалоси. Жените вярвали, че ако ги докоснат, това ще им донесе късмет и лесно зачеване.
Култът към Хермес бил разпространен в цялата империя. Сред почитаните божества в древния Филипопол били и някои от Близкия изток и Египет. Например през II век някогашните пловдивчани почитали фригийската Кибела, която имала светилище в покрайнините на Филипопол. Траките приели добре божеството, тъй като го разпознавали като Великата богиня майка. Култът към бог Сабазий пък мигрирал от Тракия към Мала Азия още преди Христа и по време на Римската империя отново бил възприет в родината си.
Богът на земеделието, природата и човешкото здраве бил силно почитан във Филипопол и хората му посвещавали десетки надписи. Увековечавали го и с изображения на ръце от бронз, в благославящ жест.
Всъщност, с оброчни плочки, надписи и монети се изчерпват така популярните в древността езически култове в Пловдив. За съжаление, нито един техен култов храм в града не е проучен обстойно от археолозите.
