Базиликата е на 15 века и дава отговор на въпроса защо Търново е избрано за столица на Втората българска държава
Автор: Здравка Христова
Ранновизантийска базилика отпреди 15 века откриха великотърновските археолози в местността Френкхисар в подножието на крепостта Царевец. Тя е с внушителните размери 40 на 20 метра. Ръководителят на разкопките проф. Хитко Вачев предполага, че става въпрос за епископска базилика.
Храмът е съграден през VI век и е просъществувал две столетия. Седем века по-късно върху руините му са издигнати средновековна църква и манастирски комплекс.
„Базиликата е изключително важна сграда. През V-VII век на хълма Царевец е възникнало поселище, което прераснало в укрепен град, приемник на римския и ранновизантийски Никополис ад Иструм, който е бил и епископски център. След редица нашествия и затихването на функциите му, епископският център се измества на Царевец и се развива един от най-големите градове в Северните провинции на Византия", обяснява проф. Хитко Вачев.
По думите на именития учен находката дава отговор защо Търново е избрано за столица на Втората българска държава в края на XII век и развива представите за приемственост на култовите сгради в християнския свят.
„Това е много важна стъпка по пътя към мащабно проучване", убеден е великотърновският археолог.
За да акцентира върху светостта на това място, проф. Вачев решава да вдигне малък параклис в подстъпите на археологическите разкопки, посветен на покровителките на Царевград Търнов св. Богородица и св. Петка. Ученият и екипът му го изграждат с лични средства и поставят в него осветени икони на двете светици.
Изящни ювелирни украшения, златна монета от времето на Абдул Хамид I и керамика са само част от находките от тазгодишните проучвания на местността Френкхисар край Царевец, при които бяха разкрити и основите на ранновизантийската базилика.
„Материалите, които вече са реставрирани от Михаела Романова и Илиян Петракиев, са от VI до XVIII век и проследяват развитието на селищния живот в тази част на Търново. Всяка една от тях ще намери място както в научни публикации, така и във фондовете на Регионалния исторически музей”, информира ръководителят на разкопките проф. Вачев.
Втора година той проучва древните останки във Френкхисар и е убеден, че е открил един от трите богородични манастира, които по писмени извори са покровителствали старата столица.
„Те обаче не са локализирани. Находките, които открихме през миналата година – погребение на висш църковен деец, под чиято глава има тухла с изписан стих от Евангелието на Йоан и зидана гробница на аристократка, ни дават основания да смятаме, че е разкрита църквата на манастира „Успение на пресвета Богородица", описан в „Похвално слово за Евтимий" на Григорий Цамблак", пояснява професорът.
За тазгодишните археологически разкопки на Френкхисар Министерството на културата отпусна едва 12 000 лв. Великотърновските общински съветници от предишния мандат единодушно решиха да се лишат от част от заплатите си и дадоха 18 000 лв. от бюджета на местния парламент за проучванията.
Неотдавна водещи учени от Ватикана и престижни католически университети от Италия и Испания, както и от Българската академия на науките се събраха във Велико Търново за участие в международна научна конференция на тема „Съвременният хуманизъм в светлината на Втория ватикански икуменически събор", която бе посветена на 50-годишнината от закриването на Събора и извънредната света година на Милосърдието, обявена от папа Франциск за 2015-2016 г.
Търновската католическа енория датира още от Средновековието, като има данни за съществуването на три католически храма в града през този период. Една от църквите, по-известна днес като арменска, беше разкрита също от проф. Хитко Вачев. Тя е основана през XV век от дубровнишки търговци.
Сегашният храм „Блажена Дева Мария на броеницата" е построен през 1891 г. от чешки работници, които пристигат в старопрестолнината, за да работят в новопостроените фабрики. „Това е единственият католически храм в района, затова се посещава от вярващи не само от Велико Търново, но и от Горна Оряховица, Павликени и други околни селища", споделя отец Страхил.
Търновската църква била любимо място на папския легат Анджело Джузепе Ронкали, служил в България в периода 1925-34 г. Малко известно е, че това е бъдещият папа Йоан XXIII, сега светец на католическата църква, по чиято инициатива се свиква Вторият ватикански събор.
