Годината е 1402-ра. Османците продължават инвазията си на Балканите. Стигат до Егейска Тракия и започват да превземат островите в Бяло море.
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
При Самотраки обаче се натъкват на неочаквано силна съпротива и цяла седмица нападат без успех. На помощ им идват още 3 кораба, всеки с по 200 войници, но и това не променя нещата в тяхна полза.
Военачалникът на османлиите се интересува кой му оказва толкова голяма съпротива и му донасят, че защитниците на острова се водят от войводата Стефан Елаезар. Още неговият пра-прадядо е назначен за войвода-управител на острова от цар Иван Асен ІІ, а този пост се предава от баща на син. През годините много пъти византийците се опитват да си върнат острова, но Елаезарови го защитавали успешно и той все е оставал български. Сега това прави Стефан Елаезар, тази път срещу османлиите.
Един ден техните нападения неочаквано се прекратяват и те започват да се товарят на корабите си. За да узнае причината, войводата изпраща няколко групи от своите войници със задачата да му доведат пленник. Заловеният се оказва нисш командир и знае само, че е пристигнала заповед от султан Баязид всички османски войски да се отправят към Мала Азия, защото там се е появил опасен и силен враг.
Това заинтересува Елаезар, който знае правилото: враговете на нашите врагове са наши приятели. Така че, ако се е появил опасен за османците враг, за него е изгодно той да ги победи, но решава, че също може да помогне за това. Натоварва войниците си на наличните няколко малки корабчета и следва изтеглящите се османци от разстояние.
Те стигат до малоазийския бряг и се отправят на изток. Отрядът, който е нападнал остров Самотраки, се присъединява към голямата войска, водена лично от султан Баязид. Всяка нощ войниците на Елаезар нападат османските обози и отмъкват преди всичко коне, но също така оръжие и храна.
Голямата османска войска се придвижва бавно, но Стефан Елаезар не знае каква е крайната й цел. Затова пленяват висш османски командир и от него научават, че Баязид трябва да стигне колкото се може повече на изток, за да пресрещне монголите. Тогава войводата решава да заобиколи войската на Баязид и да се срещне с тях.
Срещата му с войската им става при река Таила. Там Елаезар се запознава с предводителя на монголите Тамерлан и му обяснява, че е дошъл да се сражава заедно с него срещу Баязид. Тамерлан с готовност приема 1500-те конници с брони, лъкове, мечове, щитове и копия. Освен това Елаезар го информира за състава на османската войска.
Двете големи армии се движат една срещу друга и се срещат при Ангора (дн. Анкара). Баязид първи е стигнал до там, създал е укрепен лагер, а когато и Тамерлан приближава, строява войската си в боен строй. Така султанът избира мястото, където да се проведе решаващата битка.
Предводителят на монголите приема, въпреки че една част от войската му още се придвижва към Ангора. Той съставя план за действие, който обсъжда с новия си съюзник – войводата Стефан Елаезар. Отбиват река Кюбюк, на брега на която е построен османският лагер, и така лишават войниците на Баязид от вода. Няколко дни монголите и българите системно нападат османските обози, нанасят им големи загуби, поради което армията на Баязид започва да изпитва недостиг от храна.
Битката започва на 20 юли и през целия ден нито една от армиите не успява да постигне превес. На другия ден идва сръбската конница на деспот Стефан Лазаревич, който е тъст на Баязид, и османците получават известен превес.
На третия ден обаче пристигат изостаналите дотогава по пътищата монголи. Нарасналата войска на Тамерлан напада османците в техния лагер и се завързва ожесточена битка. В най-критичния момент българската конница удря врага по левия му фланг, който е най-силният и се предвожда от Баязид. След 2 ч. страдащите от силна жажда османски войници са разгромени и обърнати в бягство.
Оцелелите, включително и Баязид, се укриват в многобройните пещери в района. За да ги накарат да излязат от тях, палят огньове пред входовете им и кухините се изпълват с дим. Скритите в тях започват да излизат поеднично и по групи, като се предават.
Султанът също е заловен и е въведен в шатрата на Тамерлан гологлав, което се смята за голямо унижение. Но това е само началото. Баязид трябва да целуне босите пети на монголския предводител, което означава, че става негов роб. Османлията е облечен в овчи кожи и е настанен в клетка, която разнасят пред монголската войска. След това победителят го прави свой прислужник, който има задължението да се грижи за обувките му и да гледа как първата му жена Деспина гола поднася питиета на господаря.
Съсипан от униженията, Баязид получава сърдечен удар и умира. Тамерлан не е забравил заслугата на своя български съюзник в битката и го пита с какво може да му се отплати. Стефан Елаезар му казва, че неговата родина е нападната от османците и иска помощ от 25-30 хил. монголски воини, които да се сражават за нейното оцеляване.
Първоначално Тамерлан обещава, но впоследствие решава, че на първо време трябва да утвърди господството си в Азия. Затова кани войводата Стефан да участва в похода му в Китай, като му обещава, че това ще му донесе несметни богаства, но той отказва.
Вече е узнал, че на север от Ангора съществува българска държава, създадена от български преселници, насилствено изпратени там от византийците по време на войните им с България. Под влияние на селджуците те са приели исляма, но са запазили своя език и обичаи. И решава да остане в нея, като сключва споразумение с владетеля да обитават областта Лим и да изповядват православната си вяра.
Стефан Елаезар умира вероятно през 1420 г. Арабски пътешественици, преминали през тези земи в началото на ХVІ в. отбелязват, че в Лим е издигнат величествен паметник на войводата.
