Това е единствената структура от силовия сектор, чийто бюджет за 2022 г. по сравнение с 2021 г. е намален с 12,7%
Автор: Генерал-майор о.з. д-р Стоимен Стоименов
В разгара на войната в Украйна, като по неприятелска команда, се посипват словесни удари по българското разузнаване. Неприятното в случая е, че става дума не за вражески, а за приятелски огън, който повеждат депутати от средите на управляващата коалиция.
Инициираният дебат за състоянието и способностите на българското разузнаване да предоставя на държавните институции качествен информационен продукт идва в най-неподходящия момент.
По този повод ми се иска да споделя моята гледна точка за критиката на разузнавателните служби и на техните действия в условия на украинската криза. Мисля че имам морално право на мнение, тъй като повече от 10 години бях заместник-началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската армия и на неговия наследник и правоприемник- Служба „Военна информация“.
Още повече, аз съм свидетел и участник в организирането на действията на военното разузнаване непосредствено преди и в хода на провежданата през 1999 г. от 11 държави членки на Алианса операция „Съюзна сила“ срещу остатъчна Югославия. Има определени прилики между двете операции не само за това, че започнаха на една и съща дата - 24 февруари, но и поради отражението им върху националната сигурност на България.
Когато пожара гори в съседите, никой не може да гарантира, че няма да пламне и собствения му дом, още повече ако става дума за прифронтова държава. В тези случай ролята на разузнаването като острие на дипломацията и фактор на политиката е незаменима. Парадоксално е обаче, че вместо да бъде подпомогнато и насърчавано, родното разузнаване е подложено на злостна атака със съмнителни аргументи.
Отварянето на дебата за ролята и ефективността на българското разузнаване в условията на кризисна обстановка е меко казано странно и непонятно. То е нещо като опит за ловене на риба в мътна вода. Едно неаргументирано и неразумно злословие по адрес на разузнаването по повод на предоставена на закрити заседания на Парламента и на парламентарни комисии информация за развитието на конфликта между Руската федерация и Украйна, която впоследствие се оказва невярна.
По този повод уважаемият генерал Атанас Атанасов, лидер на ДСБ и председател на парламентарна комисия за вътрешна сигурност и обществен ред, гръмогласно заяви, че „Службите пързалят премиера и кабинета за войната“.
Отношение по повдигнатия въпрос взе и неговият побратим Христо Иванов, също партиен лидер от същата коалиция като каза, че те ще направят всичко възможно „...за да изяснят какви са способностите на службите и дали наистина те могат да осигуряват висшето държавно ръководство с надеждна информация“. И още нещо от него: „Директорите на служби говорят несериозни неща, които не се потвърждават“.
От коалицията твърдят, че информацията на нашите служби, докладвана на закритите заседания, се различавала от докладите на западните разузнавания. Погрешната прогноза не се променила дори и след 11 февруари, когато президентът на САЩ Джо Байдън казва, че се очаква пълномащабно нападение на Украйна.
Лансира се и тезата, че шефовете на нашите разузнавателни служби приемат руската версия при интерпретирането на ключови международни проблеми и скандали. Твърди се, че разузнавателните служби често прокарват чужди интереси.
От фризера беше извадена и отхвърлената с убедителни аргументи стара тяхна теза, че една малка и бедна страна каквато е България, не се нуждае от две разузнавателни служби, т.е., че Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Служба „Военно разузнаване“ (СлВР) трябва да се обединят в една национална разузнавателна служба.
В нападките на разузнаването се включиха и водещи български журналисти, които поискаха, под формата на граждански контрол, да присъстват на закритите заседания с право на достъп до разузнавателната информация, нищо, че по закон нямат право на това.
За мен е непонятно как е възможно юристи, каквито са господата Иванов и Атанасов, да не си дават сметка, че с разгласяването на поверителна информация, изнесена на закрити заседания в Парламента, се нарушава Закона за защита на класифицираната информация и се попада под ударите на закона.
Анализът на тези констатации и прочетът на казаното между редовете показват, че ако не става въпрос за липса на експертиза в областта на разузнаването, се навлиза в света на манипулациите на общественото мнение и на недобронамерените внушения по адрес на разузнавателните служби и на ефективността на тяхната дейност.
Какво всъщност се опитват да внушат въпросните политици?
1. Днешното разузнаване на България е слабо и неефективно. Съмнителни са неговите способности да осигурява на държавното ръководство качествен информационен продукт.
Както може да се приеме като безспорен фактът, че българското разузнаване по сила и мощ не е такова каквото беше в годините на студената война, така и не трябва да се отрича, че при днешните реалности разузнавателните служби правят възможното за защита на националната сигурност.
Безспорно ръководствата и служителите на разузнавателните служби носят своята отговорност за качеството и ефективността на разузнавателната дейност. С добре известни на българската общественост действия и прояви, някои началници на двете служби наляха масло в огъня. Имаше съдени и снети от длъжност директори на служби. Допуснаха се случаи на обвинения на служители в шпионаж, нещо крайно неприятно и недопустимо към което българската общественост е особено чувствителна. Потъпкването на честта на пагона на българския разузнавач не се забравя и прощава. Това от една страна.
От друга страна, има и други не по-малко виновни и отговорни за проблемите в разузнаването. Службите, техните ръководители и служители не са виновни за това, че през годините на прехода, в хода на демонтажа на тоталитарната система за национална сигурност, разузнаването получи тежки удари. То беше подложено от новата политическа класа на какви ли не реформи, трансформации и ликвидации, които го обезсилиха и обезкървиха.
Ето само няколко най-ярки факта, които сложиха траен отпечатък върху цялостния живот и дейност на разузнавателните служби и на мотивацията и самочувствието на разузнавачите:
- През февруари 1992 г. нашумя аферата наречена „Оня списък“ при която на посланика на Република Турция у нас негово превъзходителство Ялчън Орал, се предостави списък с имената на 1300 български разузнавачи. Това си беше чиста проба национално предателство с неизлечими последствия за разузнавателните служби и за тяхната агентура зад граница;
- В навечерието на 1992 г. при добилата гражданственост Луджева чистка в армията, с поверителни постановления на Министерския съвет № П-455 и П- 456 от 29 и 30 декември, от РУ-ГЩ на БНА бяха уволнени 300 негови служители. Още по тежки бяха чистките в политическото разузнаване;
- През 2006 г. се прие така наречения „Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“. Под формата и в името на декомунизацията и лустрацията, служителите от бившите служби се охулват и обвиняват във всички земни и неземни грехове, втълпяваше се че всички те са доносници, клеветници, чужди подлоги и какво ли още не.
Може да се каже още много в това отношение. Главното, ако се изразя метафорично, е да се разбере и осъзнае от политици и държавници, че когато на птицата й отрежат крилата, тя не може да лети.
Ако анализираме например ситуацията по отношение на човешкия ресурс в ДАР ще видим, че доскоро некомплектът на Агенцията възлизаше на почти една трета от числения й състав. Това е единствената структура от силовия сектор, чийто бюджет за 2022 г. по сравнение с 2021 г. е намален с 12,7%!
Разбира се, че медалът има две страни. Ако се погледне от другата негова страна, ще се види, че българското военно разузнаване получава традиционно от разузнавателните органи на Алианса, на ЕС и на партньорските служби висока оценка за своята дейност и принос към колективните системи за сигурност и отбрана. България участва активно в работата на ръководните разузнавателни органи на НАТО и ЕС. Офицери от Служба „Военно разузнаване“ са национални представители в работата на 17 комитета, борда и работни групи на Алианса и в 5 на Европейския съюз.
2. Разузнаването не е лоялно на властта. Има съмнения, че я дезинформира, подвежда и манипулира с невярна информация. Предлага се по линия на парламентарния контрол тези въпроси да се проверят и да се вземат съответстващи решения.
3. Разузнаването, вместо да отстоява и защитава националния интерес, прокарва чужди интереси, разбира се, руски. Като актуална задача се откроява необходимостта от приемане на конкретен план за изчистване на специалните служби и на системата за сигурност като цяло от руското влияние. Очевидно това изискване е свързано с шпионски скандали, в които са замесени военни разузнавачи, разследвани за това, че са се поставили в услуга на руски специални служби.
4. Шефовете на разузнавателните служби трябва да се подменят, макар и не веднага. Те са назначени от служебните правителства на президента Румен Радев, а не от редовното правителството на управляващата четворна коалиция. По стечение на обстоятелствата познавам лично и съм работил с ръководителите на двете разузнавателни служби – бригаден генерал Венев и полковник Гечев, които са истински професионалисти. Те са точните хора на точното място и няма причина да се сменят, само защото не са предложени от настоящото правителство.
Всички тези внушения са неверни и спекулативни. Политиците от коалицията „Демократична България“ очевидно или не се съобразяват със съвременните изисквания към разузнаването в условията на кризи и на динамичната и бързо променяща се среда за сигурност, или по-скоро се стремят да овладеят ръководството на разузнавателните служби.
Обвиненията към разузнавателните служби за действията им в условията на военен конфликт в съседна страна също нямат сериозни основания и са лесно оборими. Ето само няколко контрааргумента, които пращат в небитието обвиненията, че разузнавателните служби са допуснали огромна грешка с прогнозите си по отношение на възможна ескалация на въоръжен конфликт между Руската федерация и Украйна и са подвели Правителството и Народното събрание.
1. Не беше лесно да се прогнозира, че ще се стигне до самоизбиване, по думите на руския президент, на един народ. За Руската федерация, Украйна е като Република Северна Македония за България. Как да се допусне при това положение, че подобна авантюра е възможна. Затова никак не беше случайно, че политици, държавници, водещи мозъчни центрове и експерти от областта на международната сигурност, игнорираха варианта, че ще се търси решение на натрупаните проблеми в двустранните отношения по пътя на войната.
След като САЩ и НАТО отхвърлиха руските проектодоговори, свързани със стратегическата стабилност на Руската федерация, битуваше становището, че Путин еднолично ще вземе решението за по-нататъшни действия и че никой, включително и най-близките му сътрудници, не знаят какво ще бъде то. Е, ако например Лавров и Шойгу не знаят какво престои, как тогава българското разузнаване ще разбере какво се върти в главата на президента Путин?!
2. Приблизително по същия начин стои и въпросът за пълномащабно навлизане на 24 февруари на руските войски в Украйна. Смея да твърдя, че вътрешния кръг на властта, посветен в плановете на руския президент за инвазия в Украйна, е бил изключително тесен и най-вероятно се свежда до пет души. Пита се как при тази строго пазена свръхдържавна тайна нашето, и което и да е друго разузнаване, ще разбере за готвената операция?!
3. Не звучи убедително и упрекът, че въпреки изявлението на президента на САЩ Джо Байдън от 11 февруари, в което той обяви, че се очаква пълномащабното нападение на Украйна от страна на Русия да започне на 16 февруари, нашите служби са твърдели точно обратното. За разузнаването политическото говорене често се възприема като дезинформация. Затова без надеждно потвърждение на лансираната информация поне от още един-два заслужаващи внимание източника, тя не се възприема априори, дори и да е лансирана от американския президент, който се подпомага от мощни, със завиден потенциал, разузнавателни служби. Впрочем, протече информация, че ЦРУ на два пъти се е отказвало от прогнозите си, че Русия ще нападне Украйна.
Могат да се изложат убедителни аргументи против намеренията да се промени модела на българското разузнаване чрез обединяване на двете разузнавателни служби в една единна национална разузнавателна служба.
Мотивите за тази прашасала идея са добре известни. Лично аз през 2014 г. внесох в Парламента Становище с 10 аргумента против намерението на депутата от Реформаторския блок генерал Атанас Атанасов да внесе проектозакон за обединяване на двете разузнавателни служби. Убеден съм, че една подобна стъпка и сега е нецелесъобразна и няма да доведе до постигане на синергичен ефект от разузнавателната дейност.
Българското разузнаване трябва да се остави на спокойствие. Мечовете трябва да се приберат в калъфите. Днес, по много причини, свързани с изострената геополитическа и геостратегическа обстановка и с променената среда за сигурност, в условията на установяващия се многополюсен свят, ролята на разузнаването непрекъснато ще нараства. Ще се водят горещи, студени, хибридни, психологически и какви ли не още войни.
Развитието и укрепването на разузнаването е национален приоритет. Държава без силно разузнаване е разграден двор. Отношението на политиците и държавниците към разузнаването и привеждането му в състояние на адекватност на изискванията на новото време е показател за тяхната зрялост и посветеност на общото дело, на сигурността и просперитета на България!
