„Ах, морето”...и така една седмица, двеста пъти на ден
За интересен начин за разнообразяване на интонационната среда на живеещите до Альошата, в центъра на града, съобщи нашият читател Ангел Иванов. От Спасовден, досега, на двете лампи до Фонтана са монтирани високоговорители, от които се лее бургаска песен нонстоп.
Всъщност, се леят общо три песни на „Тоника” и две на Тони Димитрова. „Колкото и да я обичам и харесвам, ми идва в повечко от седмица насам, в 1 след полунощ” – твърди читателят – „все едно ми свирят в спалнята на ушенце.”
Божественият отиде на небето
„Известен е този човек, когото познават и обичат хиляди неизвестни нему хора”
Светът за пореден път се убеди в старата латинска мъдрост, когато в началото на изминаващата седмица, всички земляни, обичащи музиката потънаха в дълбока печал. „Божественият” отиде да пее на небето. След 53 години вярна служба на Рока.
Стефка, директно
Няма как да я видите и чуете в „забавните предавания” по тв-канали, където властват безмислени отварачки на усти със странни имена
Няма начин да сте били в публиката по време на купон с „Горещ пясък” или Г.Р.А.С. и да не ви е направил впечатление огромния й глас. Тя пее абсолютно всичко, от поп, през арендби, до хард и хеви, а от година, заедно с момчетата от групата, играе и на сцената на Бургаския театър в пиесата „Секс, наркотици и рокендрол”.
Стефка Емилова е родена да пее, това си личи за пореден път, страшно ярко от новия й албум „Outspoken” („прямо, директно, очи в очи”). Но, първо малко история...
Зов за помощ
Да помогнем на Гого
Любимият на няколко поколения Гого от „Тоника“, омагьосващ публиката с емблематичните си изпълнения и неповторимо сценично пресъствие, е закъсал жестоко със здравето си. Той отчаяно се бори от известно време с тежко и коварно заболяване. Отчаян от неуспешното досега лечение, легендарният бургазлия тези дни написа писмо, с което потърси помощ от състрадателните си сънародници.
„Йерихонски” арт-рок цепи меломанските души
Обърнете им внимание!
Ако ги видите на живо, се заслушайте внимателно в тях! Най-сетне българска група, която не излиза със залепен на челото етикет „ние сме...”. Ако умирате от мерак да ги причислявате към някой стил, все пак, нека ви помогна – „арт-рок”. Но, не съвсем. Всъщност, май изобщо...
Освен невероятно добрите си собствени произведения, правят разплакващи кавъри на Лед Зепелин, Дийп Пърпъл, Металика, Ози Озбърн и...
За капак на всичко, се казват „ЙЕРИХОН”!
Фаталният февруари на „Сигнал”
А днес така описваме концертите им в Бургас: Дойдоха, изпяхме им песните, благодариха и накрая плакахме
След пет дни е дата, която музикантите от рокгрупа „Сигнал” ще помнят, докато са живи. На 10 февруари, преди 28 години, точно заради случай в моя град, групата е низвергната от тогавашната социалистическа власт и преживява изключително тежки времена.
Щурците – нищо ново, но ги обичаме
С тях написахме историята за 40 години мускетарско движение у нас
От „Щурците” нищо ново напоследък, но ние пак ги обичаме. Абсолютно всеки българин на средна възраст, който не щрака с пръсти, качен върху маса в потна чалгарница, има любима песен на „Щурците”.
Историята, всъщност, започва през 1966-та година, когато Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците” срещат Веселин Кисьов и Петър Гюзелев от „Слънчевите братя”.
„Високо, Високо...”
Рокмузиката винаги е била вдъхновение за непокорните. Запалена свещ под задника на статуквото, каквото и да било то, знаме на всяка модерна революция. Колко стачки и протести си спомняте, които не са били озвучени с „Let It Be” на Бийтълс или някоя нахална класика на Ролинг стоунс?
