д-р Цвятко Рангелов, невролог в МЦ "Зорница", гр. Бургас
22 Май 2009, Петък
Внимавайте с климатиците и не рискувайте да влизате в студеното море. Вече никой не се съмнява, че съществува тясна връзка между климата и здравето на човека. А напоследък времето сякаш си прави шеги с нас – ту е влажно, ту прекалено горещо, ту се раздуха непоносим вятър... За това как непрекъснато редуващите се промени в климата и необичайното затопляне се отразяват на нашето здраве, разговаряме с д-р Цвятко Рангелов, невролог в Медицински център „Зорница”, Бургас.
– Доктор Рангелов, месец май ни изненада с необичайно високи температури. След хладното априлско време, през което още си носихме палтата, изведнъж надянахме направо тениските. Крие ли риск за здравето това внезапно повишение на температурите?
– Повишените температури и резките атмосферни промени създават условия за възникването на остри състояния, свързани с нарушения в кръвоснабдяването както на мозъка, така и на други части на тялото, изложени на слънчеви лъчи, а също и до обострянето на хронични такива заболявания. Какво се получава на практика – през зимния период физическата активност на голяма част от хората е твърде слаба. Но когато времето се затопли, те се отдават на дълги и продължителни разходки и много често следствие на това продължително излагане на слънце, се получава слънчев удар или прегряване. Това състояние не винаги е свързано със загуба на съзнание – по-често се среща отпадналост, вътрешно напрежение, неспособност за концентрация и пр. Виждам все повече хора тези дни на плажа, където потапят затоплените си тела във все още студената морска вода.
Рязко настъпващите промени в организма, за които той все още не е подготвен, в този случай водят до стрес – не психически, разбира се – който в момента може да не даде никакво отражение, но след известно време да доведе до проблеми в равновесието, замайване, главоболие, зачервяване на лицето и др. Промените в климата оказват влияние и върху кръвното налягане, а неговите резки промени могат да доведат до различни колапси, припадъци – със или без загуба на съзнание, мозъчни инсулти, вестибуларни синдроми, свързани с нарушения на равновесието, често придружени с гадене и повръщане, смущения в зрението и пр.
– Кои хора са най-уязвими в случаите на резки атмосферни промени?
– Може да се обособят две основни рискови групи: хората над 60 години и младите подрастващи момчета и момичета, особено тези в пубертета. Много често оплакванията се получават, когато са били в среда със струпване на много хора – като в градския транспорт например или в дискотека, където допълнително въздействие върху организма оказват и изобилието от високи децибели чалга и техно ритми, които буквално „бомбардират” неукрепналите все още нервно и психически младежи.
– Какви предпазни мерки да вземат хората от третата възраст срещу усложненията, предизвикани от промените в климата?
– Да упражняват редовен контрол върху кръвното си налягане и да приемат редовно медикаменти, които подобряват кръвоснабдяването на мозъка, съобразени съответно с конкретната личност. Пазаруването, разходките и работата в личните земеделски стопанства трябва да се извършват максимум до 10.00-11.00 ч., като още след 9.00 ч. сутринта е добре да се носи шапка или да се стои на сянка. Силното влияние на слънчевите лъчи намалява след 17.00 ч. и това е другият период, в който може да се излиза без риск навън. Най-често инцидентите настъпват след обедното нахранване и излизане на открито в следобедните часове, когато по принцип е препоръчително човек да си почива. Хората с ниско кръвно съветвам да употребяват в жегите разумно количество течност, за да компенсират предизвиканото от високите температури по-обилно изпотяване.
Иначе пролетният период е много подходящ за започването на лека физическа активност, която може да се изразява в разходки, каране на колело, крос край морето и пр., но непременно в препоръчаните вече часове на деня.
– Мога ли климатиците да ни създадат достатъчно здравословен комфорт и да ни помогнат да избегнем опасните последствия от прегряването?
– Хората, които използват климатици, трябва да бъдат особено внимателни. Климатикът трябва да се настройва така, че разликата между температурата, която се създава в стаята, и тази, която е на въздуха отвън, да не бъде по-голяма от 6-7 до 10 градуса. В противен случай рискуват, излизайки от силно охладената стая в адската жега навън, да си навлекат редица здравословни неприятности, защото рязката разлика в температурите предизвиква хиперемия – повишено нахлуване на кръв в главата или в други органи, и на човек може да му призлее.
– Вече стана дума за неприятностите, които можем да си навлечем с къпането във все още студеното море. Но бургазлии без морето не могат. Здравословно ли обаче използват тази природна даденост?
– Наблюдавам, че най-вече учениците, а и другите хора, масово отиват в най-неподходящото време на плажа – между 12.00 и 15.00 ч. Това излага както кожата, така и цялото тяло на големи рискове. Освен това, излагането продължително време на слънцето в обедните часове на коремната област води до различни гастроентеритни разстройства, без наличието на видима бактериална инфекция. В този сезон често се провокират и така наречените „фотоалергии”, тъй като фотосензитивността на тялото все още не е привикнала към поемането на такова количество светлина.
– Какво трябва да се прави в случай, че човек все пак се почувства зле в даден рисков момент?
- Не трябва да се изпада в паника. Необходимо е да се набави достатъчно количество течност или да се вземе медикамент за регулиране на кръвното налягане. Ако тези обгрижващи мерки не дадат резултат, трябва да се потърси помощта на специалист или да се извика „Бърза помощ”. Ако прегряването се получи на плажа или на полето, до идването на медицинските служби, човекът трябва да се постави на сянка, да се намокри главата му и да приеме някаква ободряваща течност.
