Касабов насочи острието към парламента

Автор: Антон Михайлов

Валентин Касабов е роден в центъра на Бургас, ранното му детство преминава на улица „Левски”, сред по-големи момчета. От тогава му става ясно, че ако си траеш и мълчиш, няма как да спечелиш уважението на околните. Буйният младеж продължава по същия начин и в гимназията „Раковски”. Още в девети клас му намаляват поведението, понеже се целувал с момиче. Черната овца влиза в училище, катерейки се по гръмоотвода до третия етаж. Така избягвал досадните срещи на входната врата, където искат да бъде прилично подстриган, с емблема и съгласен с училищните правила.
Своеобразен връх на неговото средно образование е истеричната закана на директора Стойчев, че ако Вальо се появи на абитуриентската вечер, балът ще бъде тутакси разпуснат.
Някой, някога, беше казал, че в казармата, на момчетата „им идвал акъла”. Старшина-школник Касабов продължава своята служба в Айтос. През първата година е обрал студа в Плевен, където получава пагон в специалността „Земна артилерия” – СПГ 85 мм оръдие. В айтоското поделение времето минава по свежата система „арест-учение-арест”. Голямата му уста води до „вдигане на книжката на трупчета”. (Пояснение за дами – никаква отпуска). Когато пристигат проверки „от София”, го вадят навън, Касабов се представя успешно. След което командирът го упътва отново към ареста. Войниците го обичат. „Болтовете” го мразят.
Воглаве със заместник-командира по политическата част. Защото си позволил да отбележи на една лекция, че героят от Втората световна война Матросов, всъщност не е бил моряк, както убедено пояснявал ЗКПЧ-то. И не е спасявал хора от горящ кораб, а е запушил с гърдите си амбразурата на германски бункер. Последствията от задълбочените му познания по военна история водят до светкавични три денонощия „в кабатното” и изключване от Комсомола. По лично настояване на опозорения началник.
Веднъж, докато се прибира в спалното, след вечерна проверка, Касабов вижда как командира на кадрирания батальон пребива млад войник в своята канцелария. Влиза с ритник и извива ръцете на самозабравилия се шеф с милозливия прякор „Цинта”. Което води до още по-приливни вълни на обич от командването. Забрани за излизане от поделението. Всекидневен тараш на личните му вещи. Конфискуване на книги, донесени от приятели и роднини на свиждане...
Но, идва време кандидат-студентско. Валентин научава, че няма да получи полагаем отпуск за подготовка и е добре да не си прави особени планове за бъдеще в университет. Досието на младежа се обогатява с мнение на политическия отдел на армията „С предложение да не бъде приеман в редовете на Студентската социалистическа младеж, заради увлечения по западно влияние, неподчинение и незачитане на социалистическите принципи на обществото”.
Напук, той си намира учебници и лекции и чете във всяка свободна минута. Командването не спи! Изпраща го началник на строителна група в центъра на просветата Синдел, Варненско. Каквото повикало, такова се и обадило, старшина-школникът намира време за четене, седнал на вишката за наблюдение.
Литературата периодично изчезва в коша за боклук. И се появява почти веднага, донесена от другарите от казармата, които я вадят оттам и му я носят обратно. Следва оценка 5.50 по темата „Романът „Тютюн” от Димитър Димов и УВО.
От петте години в специалност „Българска филология” във Великотърновския университет, Касабов има почти само приятни спомени. Студентските бригади са купон, в тях не липсват и сблъсъци със „селските бекове, които задиряха нашите момичета”, но простотиите в тогавашното образование помни и до днес. Сред най-противните предмети на бъдещия разследващ журналист са „ДИАМАТ” (диалектически материализъм!), „ИСТМАТ” (исторически материализъм!!) и „История на БКП”.
Ранната женитба, обаче, изисква и издръжка на семейството. И най-вече на щерката Лиляна, която нарича „хубавица и умница”. Къде и какво да работи студент второкурсник-литератор? На гарата във Велико Търново, хамалин, е решението. През ръцете му минават тонове селитра и цимент. Този период най-спокойно можете да наречете и „дискова херния номер 1”.
След дипломирането, Вальо използва огромните връзки на майка си (главен лекар в Бургаските минерални бани) и се урежда на синекурна длъжност „калджия”. Мястото е гарантирано, понеже трудно се намират хора за него. Престижната работа се заключава в следното: Излизане със сал, който поема четири тона. Изгребване на лечебна кал от езерото (работи се с нещо като огромен надупчен черпак и с адски усилия, заради вакуума на калта и кучешкия студ). Оттам калта се прехвърля на ръка, с кофа, на брега. И оттам – на ръка и с кофа в камион. Отбележете тук „дискова херния номер 2”.
След година и половина, обаче, адската хамалогия е заместена, най-после с истинска работа за човек с диплома по Българска филология. Вестник „Странджански зов”, в Созопол. Издание комунистическо и дирижирано от ОК на БКП, но по това време (1985-88 година) всички са такива. Мил спомен Валентинов от онова време са скудоумните оперативки, на които се обсъждат статии от рода на „Да се справим с това вредно капиталистическо явление нудизма”. В 99% от заседанията на редакторския съвет, той излиза да пуши отвън.
Там, на работа в култовото издание го заварва 10 ноември 1989 година. Касабов е един от основателите на „Клуб 19 ноември”, станал малко по-късно основата на СДС-Бургас. Младият бунтар вярва, че най-сетне е дошло истинско време, в което ще говори каквото мисли, без някой да му размахва показалец или осъжда партийно. Като съосновател и главен редактор на първия бургаски свободен вестник „Бряг”, докато повечето репортери все още страхливо се оглеждат накъде ще духне вятърът, той се развихря срещу дивотиите на комунизма. Изданието е настанено в помещение с размери на баня, материалите се пишат на раздрънкана печатна машина. Вестникът се самоиздържа, Валентин отказва да бъде на партийна ясла. „За ония години беше хубав вестник, но простотиите на тогавашния председател на СДС Симеон Симеонов ме отвратиха и напуснах”, спомня си той.
Продължава като кореспондент на „Дебати” и „Подкрепа”. Докато не е поканен за заместник-главен редактор на „Черно море юг”, където работи с Евдокия Симеонова.
Кариерата на телевизионен водещ с неповторимо излъчване започва в първата у нас частна ефирна телевизия „Рент ТВ”, на Емил Райков, в началото на 90- те. Зареждат се разгромни репортажи за строителните и финансови пирамиди и поредицата предавания за сектата „Свидетелите на Йехова”. Причината е самоубийство на дете от Меден рудник, член на „вероизповеданието”. След третото издание на „Паралакс”, започват и заплахите. „Ще те взривим”...”Смятай, че ще унищожим теб и твоето семейство”...”Мъртъв си”...
Верен на себе си, в отговор Касабов инициира подписка срещу „Свидетелите...”. За няколко дни тя набъбва до 100 000 души, но...правителството на Иван Костов регистрира законно сектата като вероизповедание у нас.
Гневът на водещия се насочва и срещу снажната фигура на Данчо Цонев, наричан с много любов от него „Ментата”. Няколко „паралакса” разясняват мимикрията и машинациите на „лидера”. Ответът не закъснява. Цонев купува телевизията, Касабов отива на улицата.
Всъщност, не там. Предаването продължава в „Ер Ен Канал 0”. По същия начин и със същите средства. Безкопромисно и без излишно  „политически правилно” говорене. Отново връщане в „РЕНТ”, чийто лиценз не е подновен и пак тежки времена...докато преди пет години Валентин не намира място в СКАТ.
Със собственика на телевизията Валери Симеонов го събира общата кауза България. И факта, че Валери държи много на своите хора и ги подкрепя във всичко. До ден днешен, Касабов не е сменил верния си оператор Светослав Стойнов. Харесва го, защото „е важно операторът да има сетива на журналист”. Радва се от сърце и на младата репортерка Ваня Чечева, израснала за кратко време до ниво „острие”. Като самия него.
Със сигурност сте попадали на някой нервен „Паралакс”, в който телефонът не спира да звъни с десетки „за” и „против”. „Фашист”, „кръстоносец” и „маниак” са, може би, най-меките определения от анонимни зрители, обидени от острите ръбове на Истината, която представя.
„Хората в големия град изобщо не знаят за какво става въпрос! Ти, например, имаш ли представа какво се случва в Родопите?” – пали се Валентин, размахвайки цигара – „там не приемат починали християни от гробищата, докато роднини и близки не се съгласят на покойниците да пее ходжа и да ги запишат с турски имена!” Скандалните факти с гавра над умрели той научава случайно, от примрял от страх българин от тази територия на България. И разнищва до последната брънка. Както и безобразията на ДПС феодали, сечащи безнаказано родните гори от висотата на партийния си пост.
Друга любима тема са му бруталните заменки, вдъхновени от администратори от всички партийни цветове.
Заради всички тези теми, в районите, които Касабов разследва, вече има изградена стройна система за оповестяване. Служебната кола на СКАТ, с която се движи неговия екип, се разпознава десетки километри преди да стигне до проблемното място. Решението да бъде използвана немаркиран автомобил (без надписи) e успешно, но само за известно време. Услужливи чиновници дават пълна информация за возилото, а и, заради честите неудобни въпроси, всички помнят кой се вози с него.
Въртят се телефони и селата опустяват. Кметът се разболява мистериозно, остава секретарка, която не знае, не е чула и нищо не е видяла. Помощ, обаче, може да дойде отвсякъде, както гласи крилатата фраза. На „Паралакс” са помагали всякакви хора. Помаци, турци, отвратени от лъжите, с които висши партийни функционери ги държат в мизерно съществуване.
Турците...Болната тема. Валентин Касабов постоянно е обвиняван, че ги мрази. И за плана „Баязид”...
„Този план е измислен преди 7-8 години - разяснява той – Идеята е да бъде утвърдена ислямска ос „Албания-Косово-Македония-България-Турция”. Не мирните мюсюлмани са го измислили, плод е на болни мозъци с идея за световно господство. И не е нужно да има войни и кръвопролития. Идеята е икономическо поробване.”
Остри думи на остър мъж...Който твърди, че има много приятели турци (да не повярваш) и цитира своя приятел Рашко Ломски:  „На „Комлука” не му трябва джамия, Вальо! Нужна му е детска градина. Децата да учат и се образоват. За да не вярват на лъжи!”
Отбелязва, че едно от малките удовлетворения за безсънните нощи, блъскането по пътищата на България и километрите изхабени нерви е изборната ситуация в пометеното от потопите, преди години, село Цар Калоян. Където негов репортаж вади на показ, откраднатите от ДПС функционер, пари за възстановяване на селището. Тогава масово турци гласуват за партия „Атака”. Факт, който не е разгласен по никоя медия, освен в СКАТ.
„Турско присъствие” е другият термин, от който водещият на „Паралакс” настръхва. Измислен от Веселин Методиев, просветният министър на Иван Костов.
„Кланетата на българи, преди стотици години, кротко присъствие ли е? Или печеленето на държавни поръчки за европейски пари от турски фирми, с протекцията на ДПС? „Не” на ДПС, „да” на работливите и мислещи български турци!” – отсича Касабов и пали поредната цигара.
Пуши много напоследък. От нерви. Той, любителят на екстремните спортове. Езда, бокс, „оф-роуд” по невъзможни трасета (затова кара джип), някои кости още болят от тренировките по карате в училище и университета.
По време на полет с мотоделтапланер, инструкторът му изкрещял, че моторът е отказал и трябва да се приземят в близката поляна. На метър и половина неокосена трева. Молейки се на Господ по нея да няма камъни и дупки...Машината пада на земята, двамата се отървават само с натъртвания. „Силно вярващ съм, най-добрият ми приятел е Дядо Боже. Но не понасям казионни ритуали, на които се ходи заради това, че хората трябва да отидат.”
Политиката отдавна е част от него. „Атака” също. Нямал никакви противоречия със себе си, когато прегърнал партийната кауза. За него, тя се припокрива напълно с каузата за България и Българщината.
Третото място в партийната листа кандидати за Народно събрание гарантира почти сигурно, че е бъдещ депутат. А предаването „Паралакс”?
„Работя на ползу роду, от много години. Реализирал съм се и винаги съм се отстоявал като личност. Ако вляза в българския парламент, само ще продължа своята борба на друго ниво.
„Паралакс” няма да спира, зрителите нека са спокойни. Ще бъда разследващ журналист – депутат. Такова нещо няма.”
Няма. Но предстои Валентин Касабов да го направи.


В категории: Интервю