В забързаното ни ежедневие често се случва да хапнем набързо един хамбургер, но дали спестените минути не скъсяват живота ни
10 Юли 2009, Петък
Милиони хора по света и у нас все още вярват, че маргаринът е здравословен. А дори и мухите не кацат по него.
През последните години „мазнините” са основните заподозрени и сочени като виновници за затлъстяването, което се шири в застрашителни размери. Както винаги, обаче се получава при такива крайни твърдения, това не е цялата истина. Някои видовете мазнини са важна част от хранителния ни режим. Мазнините, или липидите, помагат на тялото да изгради нервната тъкан (например мозъка) и хормоните. Те предоставят „горивото“ на тялото ни. Освен това мазнините подпомагат разграждането на мастно разтворимите витамини А, D, E, K, които без тях, няма как да се усвоят от организма. Въпросът е кои са добрите и кои гадните мазнини.
Съществуват три основни типа мазнини:
Автор: Диана Славчева
- Ненаситени. В естествения си течен вид те понижават лошия и повишават добрия холестерол. Съдържат се предимно в растителните храни и рибата. Делят се на мононенаситени (има ги в авокадото и студено пресования зехтин), полиненаситени (повечето растителни мазнини) и Омега-3 мастни киселини (на които са богати по-мазните видове риба, лененото масло и др.).
- Наситени. Те повишават едновременно и добрия, и лошия холестерол, но ако човек е по-активен физически, това състояние е временно и нивата им се нормализират. Такъв тип мазнини най-често се срещат в храните с животински произход и млечните продукти. Обикновено на стайна температура са в твърдо състояние.
- Трансмазнини. При тяхната употреба лошият холестерол се повишава, а добрият намалява и това състояние се запазва за дълго време. Наричани още хидрогенирани мазнини, те причиняват запушвания на кръвоносните съдове, могат да провокират развитието на диабет от тип 2, трайно увеличават кръвното налягане, спомагат за възникването на Алцхаймер, нарушават функцията на черния дроб и са фактор за възникване на редица сърдечно-съдови заболявания. Тези изтъкнати врагове на нашето здраве се получават при нагряване до висока температура на течни растителни масла чрез използването на различни метали и водород като катализатори. Този процес се нарича хидрогениране. При него се образуват множество различни химически съединения и в крайния продукт остават токсичните метали - алуминий и никел, които започват да се трупат в клетките, след като попаднат в организма ни, и започват да потискат различни ензимни системи и клетъчни функции. Учени от Харвард твърдят, че замяната на трансмазнини с течни растителни такива би предотвратила само в Съединените щати поне 30 000 смъртни случая от сърдечно-съдови заболявания годишно. Ето защо здравните власти в САЩ вече почти напълно са забранили използването им за приготвянето на храни. Нашето здравно министерство също признава прекомерната употреба на трансмазнините като фактор за големия брой сърдечно-съдови заболявания у нас в Националния си план за действие "Храни и хранене 2005-2010”, но засега не прави нищо за ограничаването им. Това е и политиката на повечето правителства, тъй като от големите печеливши производители, в хазната влизат и големи данъци. А няма как производителите да не печелят от хидрогенираните мазнини, тъй като те драстично намалят разходите им и увеличават срока на годност на продуктите им. Такива продукти са почти двойно по-евтини на пазара и това ги прави привлекателни за повечето купувачи.
Страшното е, че най-видният представител на хидрогенираните храни е така любимият на повечето домакинства маргарин. Тревожното е, че милиони хора по света и у нас все още вярват, че той е здравословен. Вина за това имат най-вече вездесъщите телевизионни реклами, които почти всеки час безсрамно благославят „полезните” му качества. А всъщност той бъка от транс-изомери на мастните киселини. И макар да не съдържа холестерол, спомага за натрупването му по стените на кръвоносните съдове. Почти неизвестно е, че само една молекула дели маргаринът от пластмасата. Ако искате да се убедите в това, оставете една кутия с маргарин някъде навън за няколко дена – спокойно, няма да се развали! Нито ще замирише гадно. Просто в него няма нищо истинско, камо ли някаква хранителна стойност. Ще забележите, че дори мухите не кацат по него, нито пък привлича някакви други гадини. Американските свиневъди знаят от опит, че прасетата умират, ако се добави маргарин в дажбата им. Но на намазаните бизнесмени от маслената индустрия хич не им пука за здравето на хората. Продажбите им се покачват главоломно, като от 40 милиарда долара през 1981 г. само за десет години са се увеличили до 80 милиарда, например. Но ако трансмазнини имаше само в маргарина, щеше да е песен. Уви! Не може да си представите какво масово приложение намират те в хранителната индустрия. Хидрогенирани мазнини, или наричани още втвърдени растителни масла, се съдържат в хамбургерите и пържените картофки, предлагани в заведенията за бързо хранене от типа на „Макдоналдс” и „KFC”; готовите баници и закуски, бутер тестото, солетите, чипса, царевичните пръчици, сухите супи, шоколадът, който е с растителни мазнини, така наречената растителна сметана, в която единственият растителен елемент е хидрогенирана мазнина, пуканките за микровълнова печка, торти, кексове, всички кроасани, повечето зърнени храни, тип „корнфлейкс“, в бонбони за смучене (дори и там!), във всички видове бисквити и вафли, с изключение на тези, на чийто етикет изрично пише, че са правени с масло) – все любими лакомства на децата ни.
И за да не излезе, че няма изход от ситуацията, ще завършим с това, че все пак има и здравословни мазнини като студено пресованите масла, най-вече зехтин (extra vergine), бадемовото масло и фъстъченото масло. Дали ще намажете филийките на децата си с удобния за нанасяне маргарин или с краве масло, което трябва да изчакате първо да омекне, си е ваш избор – в крайна сметка и маслото, и маргаринът имат еднакви калории. И все пак маслото се консумира от векове, а маргаринът – едва от 100 години.
