Стотици хора изчакваха търпеливо реда си, за да влязат в храма и да се поклонят пред чудодейните икони
09 Август 2009, Неделя
Стотици се поклониха пред двете светини на Божията майка - Троянската Троеручица и Варненската Чудотворната икона „Умиление”, изложени за кратко във варненската катедрала „Свето Успение Богородично”
Варна. Слънце, Жега. Разюздано и пъстро лято. Задръствания. Туристи. Една съвсем обичайна гледка по тези географски ширини. И насред самия център в морския град се извисява красивата и величествена катедрала „Свето Успение Богородично”. А досами катедралата се вие дълга опашка. В летните жеги хора търпеливо стоят и чакат. Но не за хляб. Нито за автобуса. Дори не, за да си платят сметките за тока. Чакат, за да се поклонят и изпросят благословение. Да вдишат в прашния и мръсен земен въздух глътчица небесен етер. Защото в този момент вътре в храма са изложени две светини на България. Троянската икона на Пресвета Богородица – Троеручица и Варненската светиня – Чудотворната икона „Умиление” пак на Божията Майка.
Макар и пълно с народ, в храма е тихо. Чуват се само песнопенията от вечерната служба. Хората мълчаливо влизат, покланят се на двете икони, помолват се и пак така мълчаливо излизат. А в храма цари мир. Сладостен покой и тишина... Колко от нас биха си пожелали именно това? Покой и тишина. Но не на пустинен остров. Не и сред кокетните чадърчета на Карибските плажове. Нито сред студения покой на заскрежените планински върхове. А оня покой и тишина, които намираш единствено в Божия дом. Оная тишина, която извира сякаш от купола на храма и влиза в душата ти. Оная тишина, която не се купува с пари, но която всеки може да има, стига да прекрачи прага.
Троянската икона на Божия Майка. Замислените Й очи те гледат спокойно и ти сякаш знаеш, че каквото и да поискаш от тези Очи, ще го получиш. Само с едно едничко условие – да е за полза на душата ти. Може ли човек да остане безчувствен пред Небесната Царица? Може ли да срещне погледа Й и да излезе същият, какъвто е бил на влизане? Макар и малко, всеки от нас се променя при срещата си с Бога...
Другата икона „Умилеиие” е перлата на Варна. Но като всяка перла и тя е скрита. В едно малко храмче някъде из морския град. И едва ли всеки варненец знае, че в това храмче, наречено по народному „Малката Света Богородица” се крие Закрилницата на неговия град. Защото там, където е Божията Майка, там е сигурността. Там са и покоят и тишината...
В храма освен това има и два проскинитария с частици от мощите на много известни светии. На св. Екатерина, св. апостол Андрей, св. Николай Чудотворец, св. Иоан Златоуст, св. Варвара, св. Валентин, светите апостоли Яков и Вартоломей, св. Юстин Философ. Дори има частица от мощите на мъничкия тригодишен Христов мъченик - св. Кирик.
На другия проскинитарий пък е великолепната икона на светите 26 Зографски преподобномъченици с пръст от техния паметник на Атон. На същия този проскинитарий има и пръст от пещерата на българина-пустинник св. Козма Зографски. А така също и камъчета от олтара на храма на планината на Господнето Преображение - Тавор и от Гроба Господен в Иерусалим.
Особено ме впечатли и друго. Може би сте чували за чудото, при което Христос с пет хляба и две риби нахранил пет хиляди души. В храма има и мъничко парченце от камъка, на който Той е седял, докато е разчупвал тези хлябове.
Варна. Слънце, Жега. Разюздано и пъстро лято. Задръствания. Туристи. Една наистина съвсем обичайна гледка по тези географски ширини. Но насред самия център в морската ни столица, в хладния покой на един величествен храм има нещо, което го няма нито в магазините за хляб, нито в лъскавите супермаркети, нито в шумната глъч на варненските улици. Там има нещо, което не се купува с пари, но което е по-ценно от злато – глътка небесен въздух за изтерзаните ни души.
Троянската икона на Св. Богородица Троеручица
Образът на чудотворната икона на Св. Богородица Троеручица се разпространил във всички православни страни. През 17 век, когато в Троянския Балкан се заселил български монах, чието име е неизвестно, заедно с единствения си ученик, на път за Влахия при него се отбил атонски монах, понесъл със себе си известната нам Троянска светиня. Впоследствие той се опитал да си тръгне, но иконата по чуден начин всеки път се връщала обратно в манастира. Затова накрая той я оставил в България, приемайки това за воля Божия. От основаването на светата обител чак до днес чудотворната икона на Света Богородица Троеручица е храмова икона на Троянския манастир и негова най-голяма светиня.
