През VIII век във Византия бушувала иконоборческата ерес, която отхвърляла почитта към светите икони. Тази ерес била усърдно поддържана и от Византийския император Лъв III Исавър. В Сирия тогава живеел св. Йоан Дамаскин, висш сановник в двора на дамаския халиф.
Той написал три трактата "Против порицателите на светите икони”, а с писма изпращани във Византия, св. Иоан пламенно изобличавал еретиците. Мъдрите му вдъхновени писания довели до ярост императора, който за да си отмъсти, успял с интриги да накара дамаския халиф да отреже дясната ръка на светеца. След изпълнението на присъдата св. Иоан взел отрязаната си китка, допрял я до ръката си и коленичил пред иконата на Света Богородица. Дълго и със сълзи се молел Пречистата Дева да направи ръката му отново здрава, след което задрямал. Тогава Божията Майка му се явила и му казала: „Ето, ти си здрав. Труди се прилежно с изцелената си ръка за слава Божия!” Когато преподобният се събудил видял ръката си изцелена. В знак на благодарност той поръчал да прикрепят към иконата сребърно изображение на отсечена ръка. Така тази икона получила названието Троеручица, сиреч Триръка.
