На хроничната болка трябва своевременно да се обърне внимание, сама няма да мине
14 Август 2009, Петък
Някои от нашите дълбоко вкоренени битови навици, често нанасят вреди на здравето ни и отслабват силите ни. Кои са най-опасните привички, които ни съсипват без да се усетим: Редовното недоспиване.
Статистиката сочи, че през изминалия 20 век средностатистическият човек е отделял за сън по 8 часа, а днес потъваме в царството на Морфей едва за 6,5 часа. Причината за спим сега по-малко е ускореният начин на живот, който ни принуждава да се занимавам с все повече работа. Но покрай това се е увеличил и броят на хората, които страдат от разстройства на съня, най-вече на фона на един постоянен стрес. Мнозина от нас се опитват да компенсират недостатъчното количество сън с т.нар. „сънна булимия” – т.е. да спят до обяд през почивните дни. Това обаче не носи кой знае каква полза. Изследователи от Северозападния университет в щата Илинойс са доказали, че недоспиването, натрупано в течение на няколко дена, не трябва да бъде компенсирано наведнъж. Организмът без особена трудност успява да компенсира на следващия ден недостатъчния сън през изминалото денонощие, но системната липса на такава „компенсация” в продължение на няколко поредни дни, води до раздразнителност, потиснатост и затлъстяване.
Постоянните опити да отслабнем с помощта на диети. Любителите на диетите за отслабване може условно да се разделят на три групи. Едните (за съжаление това са малцинството) действително успяват да се разделят с излишните килограми. При други не се получава нищо и те зарязват опитите да ограничат храната си. Трети неуморно издирват все нови и нови диети или започват една и съща диета отначало всеки път, без да стигнат до края. Точно тези упорити любители на диети попадат в рисковата група. Те постоянно изпитват чувство за вина и неудовлетвореност заради неизпълнените си планове за отслабване, правят опити да се накажат с още по-строга диета, страдат от постоянно чувство за глад и респективно от недостиг на важни за организма вещества и т.н.
Хроничните болки. Някои хора, които изпитват хронична болка, с години отлагат посещението си при доктора, като се оправдават със съображения от рода на: „Днес май ми е по-добре, ще потърпя – може да ми мине”. Редица изследвания показват, че между пациенти с депресия, посттравматичен синдром и хронични болки съществува определено сходство. Това е така наречената дезаптационна реакция, при която човек постоянно се чувства отпаднал и изтощен, а това значително влошава качеството му на живот.
Пиенето на литри кафе. Една чаша кафе ни ободрява, но цял литър кафе на ден напълно ликвидира тази бодрост. Обяснението е просто – виновен е ефектът на привикване: за да сме бодри ни е нужна все по-голяма доза от ароматната напитка. Освен това, употребата на кофеиносъдържащи напитки засилва обезводняването. Тези, които не могат да се откажат от навика да сърбат по няколко чаши кафе дневно, трябва да съчетават кафепиенето с приемането на повече вода.
Недостигът на кислород. Когато постоянно пребиваваме в помещение със застоял въздух, се стига до забавяне на метаболизма и повишена уморяемост. Не всеки, уви, може да си позволи да се разхожда повечко след работа, затова трябва другаде да се потърси изход, като например се промени техниката на дишане. По принцип през деня дишаме повърхностно, с недълбоки вдишвания. Струва си да се отделят поне няколко минути на ден, за да се заредим с повечко кислород, извършвайки бавни и дълбоки вдишвания.
Недостатъчното движения. Извършвайки по-малко движения, ние не икономисваме сили – без натоварване мускулите губят тонуса си, в резултат на което изчезва и енергията. Освен това физическата активност намалява не само риска от сърдечно-съдови заболявания, но и риска от възникване на депресии и както се оказва, влияе на продължителността на живота и то много повече, отколкото наличието на нормален индекс на телесната маса. С други думи, не е важно дали човек ще е пълен, или слаб, стига достатъчно време от деня за прекарва в движение, той ще живее по-дълго.
