Есента наближава, а с нея се активират и патогенните микроорганизми, които ни причиняват множество неразположения
28 Август 2009, Петък
При хладно и сухо време храната трябва да е топла и течна, а когато вали да е по-суха и сгряваща Колкото и да не ни се иска да се разделяме с лятото, есента вече почуква на вратата ни. Смяната на сезоните е сериозно изпитание за организма.
Автор: Димитър Спасов
Мнозина от нас започват да се оплакват от обострянето на редица хронични страдания – гастрит, язва, артрити, стари травми... Есента е опасно време. Засега лятната жега не позволява на вирусите да се развихрят, но със захлаждане на времето, те започват да стават по-активни и най-безпардонно ни повалят на леглото. Човекът е част от живата природа. А природата обикновено замира през есента – дърветата се разделят с листата си, животните изпадат в зимен сън и т.н. При човека през есента рязко отслабват защитните сили на организма. Смяната на топлия режим и промените в атмосферното налягане оказват съществено влияние на сърдечно болните, като се засилват хипертоничните кризи, зачестяват пристъпите на стенокардия и се обостря исхемичната болест. Увеличава се броят на възпаленията на белите дробове и астматичните прояви. Намаляването на слънчевото греене пък довежда до униние и известните есенни депресии.
Древната наука за здравето и дълголетието Аюрведа разглежда сезонните болести в светлината на различните аспекти на годишните времена. Методът Аюрведа е известен вече около 6 хиляди години и е признат официално от Световната здравна организация. Какво имат предвид аюрведистите? Те смятат, че, ако времето е хладно и сухо, то и заболяванията, които ще се проявят, също ще са „хладни и сухи”: артрит, артроза, суха кожа, главоболие, безсъние. Но ако климатът е предимно влажен, с много валежи – независимо от дъжд или сняг – то и болестите, които ни връхлитат, ще са „влажни”: грип, хрема, пневмония и пр. Тези болести може да се предотвратят с адекватно меню. При хладно и сухо време, храната трябва да е топла и по-течна. И обратно – когато вали е по-добре да се яде по-суха храна и сгряваща храна. В нея трябва да преобладава острият вкус, обусловен от използването на по-силни подправки. Във влажните дни трябва да се увеличи физическото натоварване. Препоръчват се и сгряващи процедури като масаж, сауна и пр. За профилактика на „слизестите” заболявания като грип, настинка, ангина, бронхит и белодробни възпаления, Аюрведа препоръчва приемането 2-3 пъти на ден на смес от 1 ч.л. куркума, джинджифил, канела, кардамон или черен пипер по избор и 1 с.л. мед.
Ето още няколко съвета, които, ако спазваме, може да ни се разминат стандартните сезонни болежки. Преди всичко е нужно да засилим имунната си система. За целта засилете приема на повече витамини, микроелементи и антиоксиданти. Не е възможно да набавим нужните ни количества от тях само от храната, пък била тя предимно плодове и зеленчуци. За да поемем ежедневната си доза от витамин С, например, трябва всеки ден да изяждаме по три лимона, а за да получим необходимото количество каротин – да изхрускаме половин кило моркови. Сами разбирате, че това е непосилно, така че ще трябва да посегнем към комбинираните препарати, предлагани в изобилие по аптеките. Проветрявайте по-често помещенията, в които стоите – херметично затворените стаи със застоял въздух са отлично място за размножаване на вирусите и микробите. Излизайте по-често на чист въздух. Погрижете се да спазвате стриктно личната хигиена. Мийте по-често ръцете си с топла вода и сапун. Пийте повече топли напитки, за да предотвратите изсъхването на слизестите обвивки. И се примирете, че няма да сте разголени колкото през отиващото си лято. Когато времето се захлади, обличайте се по-топло и избягвайте теченията.
