Ани се върна от Ада

Автор: Антон Михайлов

Дето водел към Оня свят, откъдето никой не се връщал, понеже било много хубаво. Където човешките преселници избирали да останат, заради пълната липса на страх, мъка и...болка?
Тя се върна. Преживя най-ужасния кошмар, който не сте и сънували, дори. Но се върна. За да се радва на живота, слънцето и мисълта, че всеки ден й е даден, за да твори през него хубави неща. Неща, които карат хората да въздишат, да се усмихват и да ценят нейното изкуство. Работата й със светлината и сянката. Двете неща, които за краткия си живот, досега, е опознала съвсем отблизо. Фотографът с уникална съдба Ани Лозева. Запознайте се с нея. Впрочем тя е добра и зад камерата и би била комплимент за всяка, уважаваща себе си телевизия.




Дете
Ани Лозева е родена в центъра на Бургас и израстнала като весело и слънчево хлапе в къщата, популярна повече като Вила Великула ( срещу малката сляпа уличка след кафенето „Унисон“. Енергична от малка, за нея възрастните говорели, че е „със свръхвисок хемоглобин” (диагноза, прекрасна за бъдещ медиен човек, която я отвежда по-късно до най-жестоката случка в живота й). Детето, насърчавано от чудните си родители Ваня и Румен, се занимава с баскетбол, плуване, лека атлетика, печели награди и овации и хвърля публиката в горещи аплодисменти, със ставане на крака. Успоредно с това, обаче, взема уроци по рисуване при бургаския художник Божидар Калъчев. Ясно е, харесва й да пресъздава света около себе си, с четка в ръка. Всичко това, докато учи в Английската гимназия в града.
Преломът
Няма да повярвате, но тя е била в далечен Мозамбик, където отива на гости при своята баба. Там, пленена от африканските пейзажи, от гледката на странните хора, невиждани досега, решава, че красотата на момента се предава по-добре от снимка, отколкото бавно, методично и на палитра. Снима всичко, каквото види, супервпечатлена от непознатия до момента за нея странен и вълнуващ свят. Вътрешната борба у Ани не трае дълго (нали разбрахте за нейния темперамент) и решението е взето – Художествената академия явно ще изпусне талантлив творец, за да го обучи НАТФИЗ в специалност „Художествена и приложна фотография”. Против са почти всички около нея, дори и нейния гуру в рисуването. Накрая, обаче, безуспешен пред нейното желание, отсича „Добре, щом искаш...блъскай си главата...”.



София
Силното желание и амбицията са хубаво нещо. Реалността се оказва съвсем друга и неприятна. Две години поред, Ани живее в столицата и полага изпити там, където я влече сърцето. Междувременно, гордата млада жена си вади хляба с труд и вдъхновение. Фотограф е в БТА, снима президенти, Народно събрание, катастрофи, пожари, престрелки, показни убийства и каквото се сетите от истинския живот. Успоредно с тежката, но интересна работа, намира време да завърши Средното Специално Училище по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик” с абсолютно отличие. Но, мечтата у нея трепти...



Иглена Русева
За трети пореден път и трета поредна година, за Ани Лозева идва време за проверка. Далеч от мама и тате, сама срещу системата, но вече силна с постиженията си. Стотиците прекрасни и впечатляващи снимки, намерили място в информационните емисии на медиите, са нейната причина за пореден път да се пробва във високите кръгове на фотографите-художници. Този път нещата си идват на мястото.
Ани влиза в класа на най-големия капацитет по история на фотографията Иглена Русева. Първа по успех от изпита. Обожава своята менторка. И още две години продължава да е Първа. По успех „от уроците” и интересни снимки, които правят впечатление дори и на закоравелите „гадняри” от все още съществуващото тогава списание „Егоист”. Канят я да снима и за тях. Каквото тя реши и иска. С големите поръчки и идеите за голям напредък, обаче, идват и големите изисквания. Не само за списанието, а по принцип. Трябва голяма техника. Несвикналата да разчита на други хора Ани моментално решава, че ще спечели пари сама. В Америка, на студентска бригада.
Америка
Нахъсана и весела, на прекрасните 23 години, нашата героиня спечелва за месец и половина парите, които са й нужни за купуване на отлична професионална техника. Но защо да прекъсва задокеанското си приключение? Езикът владее прекрасно, още от гимназията, САЩ са голяма страна, образите в щата Мериленд, които постоянно вижда и запечатва със своя фотоапарат са ярки и хубави...
Ужасът
2004 година, 27 юли. Ръми. Не, не вали, както обикновено, едро и напоително в Мериленд, а по-скоро ръми. Ани яхва велосипеда от работа за в къщи. Свежи американци от квартала се провикват “Hi, Anna!”. Русобузички дечица помахват за здрасти, кучето на съседа пролайва добронамерено. Тогава идва ДЖИПЪТ...И тя не помни нищо...
Голямата кола блъска със свирепа сила крехката, усмихната фигурка. Тя отлита високо и от инерцията пада на отсрещното платно. Там, без никаква възможност за реакция, върху нея минава тежка кола и доразмазва финото тяло. По гладкия (прекрасно черен) асфалт падат части от костите на младата българка, красивата й глава се измята до неузнаваемост, падайки на лявата си страна, се троши като стъкло. Текат реки от кръв, първите пристигнали на мястото пожарникари от спешния телефон 911 замръзват, вцепенени от ужас.
Мечтата на бургаското момиче е дотук. Ани е мъртва. Тя е разчленен труп...
Полуделите съседи събират нейните останки от пътя. Вият сирени, червени и сини, полицейски и на „Спешна помощ”. Още един млад човек, намерил Смъртта по американските авенюта...
Филм
Не. Не е американски филм. По-скоро е пръстът на съдбата.
В линейката чуват нищожни откъслеци на сърдечен ритъм. И отнасят мъртвата (от медицинска гледна точка) Ани в реанимацията на болница „Карнен”, в съседния щат Вашингтон.  
Мъртвото подобие на човек е поставено под най-внимателните и постоянни грижи на дежурните лекари. Макар, че очакват „постоянния сигнал”, възвестяващ тържеството на Смъртта над Живота, правят Невъзможното, за да го върнат. Животът на Ани. Ани Лозева от Бургас.
Ани е Труп. Тя е чудо на медицината! Никой не знае как сърцето на българското момиче все още тупти. И тогава започват да я събират. Каквото е останало от нея. В отчаяни опити да направят отново човек.
През първите три месеца приличащите на Ани парчета месо дишат с трахеотомия (пробит гръклян, през който се подава кислород за дробовете). В останките от нейния размазан стомах е пробита дупка, през която се подават хранителни вещества.



Адът
Ани има откъслечни проблясъци, че е жива. Постоянно й повтарят, че е така. Това убеждение става по-ясно, когато започва да разпознава мама Ваня и тате Румен, стоящи неотлъчно до нея през целия ужас.
Първият й спомен е лекарят, на когото прошепнала, че е Ана от Бургас, на 17 години, от Английската гимназия. Българка. Тогава тате Румен се разплакал, опитвайки да й обясни, че е неговото пораснало момиче, на „цели” 23 години, ужасно храбро и хубаво.
Жива, добре, но колко жива? Безидейни човешки останки, приковани до края на дните си на болнично легло? Хора, които със сълзящи от преумора очи, следят, със свито от ужас сърце, кога ще се чуе „гладкият сигнал” (този, който казва “тъъъъъъъъъът” и санитарите отнасят бившето Божие създание в моргата).
Духът
Всъщност, не. Първите опити са отчаяни, но огромният дух на Ани ги управлява. Триминутни разходки, които повече приличат на страховит, гротесков танц с два бастуна и две патерици, отколкото на нормална човешка походка. След месеци хвърля единия бастун. После я закотвят в инвалидна количка с колан за кръста, в която що-годе прилича на пациент, прикован завинаги за грижите на другите.
Невероятна сила получава от хилядите писма от съседи, несъседи или просто зрители и читатели, следящи нейната драма в САЩ. Майки, очертали ръчичките на невръстните си дечица, в които пише „Anna, Get Well!” („Оздравявай, Ана!”)
Вече, полусъбрана като почти съществуващ човешки материал, който мисли със собствения си мозък (част от който размазана по шосето на Мериленд), Ани Лозева вече усеща, че наистина се е върнала в Живота. В Своя Живот. И, както казахме, всяка секунда, до леглото й са майка и татко. Последният, побелял от страх и ужас, измислял невероятни условия да удовлетвори неземните й брътвежи „Завий ме с топло и със студено”!
Румен веднага измислил как да стане това. Първо я обгръщал с топло одеяло, а после я намокрял със студена вода и обдухвал почти безжизненото й тяло с вентилатор!
А за мълчаливата подкрепа от него и мама Ваня, когато изпадала в мъчителни загуби на разсъдъка, Ани не помни. Просто знае, че те са били до нея. Без да мръднат, нито секунда.
След
След около година и повече, прекарана в болницата „Карнен”, Ани Лозева се връща в Бургас. 2006 година. Любимият град вдъхва сили на любимото си момиче, излязло от Ада. Разходки с Румен, които задължително приключват с връщане с такси (няма сили за повече). Една пресечка...Две...После, цялата „Александровска”. Мъчително, но все по-малко болезнено...И все по-малко...И по-малко.
Всички изпопадат от изумление, когато Ани Лозева се връща в София, за да продължи своето образование...Роднини, близки, приятели и преподаватели стават на крака, за да я посрещнат.
Тя се върна!



Сега
Ани почти постоянно е във фитнеса, завърши първа по успех висшето си образование, пак в класа на любимата си Иглена Русева, намери време да посети Италия, Гърция и Америка. В Щатите да се види с всички, които й помагаха отново да живее. Там да заснеме филм за пожарникарите, първи дошли, да я съберат от Нищото...
Днес
Днес Ани е пак същото усмихнато и хубаво момиче. Тя в момента играе баскетбол и танцува салса. Не е за вярване, но е истина!
Елате да видите нейната дипломна работа! Това е първата нейна изложба.
Нарича се „Ръка и лице” (защо ли), откриването е на 1 септември в залата на читалня „Булаир“, след което ще стои още 15 дни. За нея е ходила в Щатите, за да заснеме човек в положението, в което е била тя, преди около три години.
Уникални кадри от уникален човек, върнал се от Ада.
Диапорамата на Ани Лозева (поредица от снимки, представящи една сцена) е интересна, в нея показва кадри от истинския живот на български и американски пожарникари (отнесли я към живота, както разбрахте).
А вие виждали ли сте толкова истински?
Елате и ги вижте!



В категории: Отблизо