Броят на хората, които посягат сами на живота си, тревожно нараства в целия свят. Ако подадем ръка, можем да спасим човешки живот
Автор: Димитър Спасов
По инициатива на Международната асоциация за предотвратяване на самоубийствата с подкрепата на Световната здравна организация 10 септември се отбелязва като Световен ден за предотвратяване на самоубийствата.
От началото на 19 век се наблюдава постоянно и равномерно нарастване на самоубийствата във всички страни по света. Колкото и да ни се струва невероятно, те са една жестока реалност и се случват много по-често, отколкото можем да си представим. Всеки ден на планетата около 3 хиляди души се самоубиват. Това означава, че на всеки 30 секунди някой отнема живота си. Ежегодно от 20 до 60 милиона души взимат решение да сложат край на живота си, като около 1 100 000 от тях изпълняват успешно това си намерение. Смъртните случай поради самоубийство на практика са много повече отколкото броят на жертвите във войните и в резултат на убийство. У нас ежедневно трима души отнемат живота си, а други 8 правят опит за това. Броят на загиналите поради самоубийство (13.05 на 100 000 души) е по-голям от този на загиналите при пътно-транспортни произшествия (11,9 на 100 000). Но официалната статистика значително се различава от реалната, тъй като в нея попадат само явните случаи и не се отчитат всички неуспешни опити, чийто брой е 7-10 пъти повече от реално извършените самоубийства. Но все пак статистиката може да ни предостави много интересни данни, над които да се замислим.
Счита се, че основна причина човек да посегне на живота си е депресията. Суицидна тенденция се отчита у 70 % от депресивно болните, като 15 % от тях действително извършват самоубийствени актове. Според световната здравна организация може да се изброят около 800 причини за това, освен депресията. Сред тях са редица психични заболявания, семейни огорчения, страст, парична загуба, физически болести и дори презадоволеност от живота.
Кои са рисковите групи? Според психолозите съществува пряка зависимост между самоубийството и загубата на социален статус, което те наричат „Комплекса на крал Лир”. С това се обяснява високото ниво на суицидност сред демобилизираните офицери, младите войници, хората, задържани в ареста, наскоро песионираните и пр. Най-високи показатели на самоубийства се наблюдават в групите на наркоманите, инвалидите, психично болните и хроничните алкохолици. Суицидният риск е различен и при различните професии. На първо място са музикантите, следвани от медицинските сестри, зъболекарите, финансистите, психиатрите, като последни в тази тягосна класация са библиотекарите и продавачите.
Обществените катаклизми оказват силно непосредствено влияние на нивото на самоубийствата. Например, след събарянето на Берлинската стена броят на самоубиците в източната част нараства 25 пъти! Икономическите кризи оказват влияние не само на материалното, но и на психичното състояние на човека. В подобна ситуация бъдещето ни се струва крайно неопределено, а самоубийството – единственото приемливо решение.
Страшна е и прогнозата, която дава Световната здравна организация за разрастването на суицидното поведение в перспектива. Според нея към 2020 г. броят на самоубиствата в света ще достигне 1 500 000 души. Като се има предвид, че около 80 % от решилите на сложат преждевременно край на живота си заявяват, макар и завоалирано, предварително за своите намерения, много е важно да се научим да обръщаме внимание на техния своеобразен зов за помощ. Ако такъв човек получи нужната му подкрепа в подходящия момент, животът му може да се преобърне в позитивна посока и да продължи пълноценно. Нека не подценяваме проблемите на близките си и да не ги оставяме сами да се справят с тях.
