Българофобията – нелечима болест на псевдоинтелигенцията

Автор: Стоян Георгиев

Но не всеки е имал щастието да прочете статията на Иван Сухиванов „Песимистична теория за редовия българин”, отпечатана във в-к „Черноморски фар” на 25.08., чието заглавие е като хвърлена ръкавица към големия наш народовед и народопсихолог.
Както можеше да се очаква г-н Сухиванов не само не е сменил тона на писанията си, но още повече е задълбочил своята българофобия и омраза към всичко родно и мило. Започвайки от странното отношение към редовите и съвестни българи, които са скелетът, поддържащата система на обществото ни, авторът изведнъж се нахвърля върху нашето Възраждане и започва да размишлява за някакво „измамно” според него понятие, наречено „народ”.
Разбира се, редът на мисли е строго алогичен и следва преднамерената теза на Сухиванов, която при едно сериозно анализиране не издържа никаква критика и е готова да рухне като двата близнака в Манхатън. Понятието „народ” било „романтическо” и „дъмпингово внесено” у нас в средата на ХІХ век, а после легитмирано от Ботев.
Човек има чувството, че става въпрос за внос на някаква забранена стока, както е било при сухия режим в САЩ през 30-те години на миналия век. След това обаче Ботев нарекъл българите „стадо”, а П.Р.Славейков – „мърша”. Тези твъдения, по принцип, са верни, но нали същият Славейков написа „Жестокостта ми се сломи”, а Ботев умря за това „стадо” с 200 негови борбени представители.
Всеки голям творец е имал разочаровние от своя народ, но и всеки се е прекланял пред него. Лермонтов беше написал „Прости, немита Рус”, но участваше във всички сражения за нейното могъщество. „Щастливецът” Алеко, който създаде шедьовъра си „Бай Ганьо” не за да охули народа ни, а за да покаже лицето на хищния капитализъм, е същият който просляваше родната ни природа и написа знаменитите думи, които звучат като заклинание към всякакви псевдоителектуални машинации: „Стой! Долу ръцете! Не досягай народа! Свали си шапката и се поклони на този измъчен страдалец, на този дълготърпелив мъченик, на тоя, който ти дава храна и живот, поклони се на българския народ!”


О, неразумний и юроде, поради що...

Изводите, които се правят от повестта „Чичовци” не са нищо повече от интелектуална заблуда. По тази логика Сервантес си е направил гавра с испанците, създавайки Санчо Панса, а Рабле - с французите, описвайки „подвизите” на Гаргантюа. Какво, ако не подигравка с русите и чехите могат да бъдат Гоголевите „мъртви души” или пък глуповатият войник Швейк на Хашек.
Но отрицателни и комичин герои е имало винаги в литературата. Нима те попречиха французите да родят Дантон и Робеспиер, испанците –  Сид, русите –  Суворов и Кутузов, а чехите –  Ян Хус и Ян Жижка? Не попречиха и Вазовите „чичовци” да имаме своите хъшове и героите от Априлското въстание, да имаме своя Левски или Каблешков. Но тези тлъсти лъжи и хули, които сипе Сухиванов върху нашия народ не му правят чест, защото той също е българин. Ако не е българин, какъв е тогава и кому служи?
Нима духът на Кирияк Стефчовци и на Хаджи Иванчо хаджи Пенчовци също е безсмъртен? Вместо да прави свободни съчинения, по-добре било г-н Сухиванов да обясни например защо българската нация се консолидира едва през Възраждането. И как турският ятаган е пресякъл този процес през ХІV век, когато са се създавали и осъзнавали другите европейски нации. А фразата за  забогателите „българоговорящи” в Османската империя не само е напълно провокативна, но и нагла, и предателска на фона на сегашните новини на турски език, които тровят българите от екрана на „националната” им телевизия. Тя говори само за едно подлизурство и навеждане към до вчера съсипвалата държавата ни депесарска мафия. Жалко е, че дедите на автора са слагали главите си на дръвника, за да запазят своята земя и християнска вяра, а техният внук полунахлузил шалварите и захапал рахат-локума, сам, по свое желание, съвсем доброволно, се превръща в османско кюлхане. Че е имало Априлско въстание  и скъпоценни жертви е ясно и на котките у нас, г-н Сухиванов. Идете в Батак и вижте черепите на нашите мъченици. Че опълченците на Шипка са български герои, които не са съчинени от Вазов и не са паднали от небето, също може да се докаже от историческите факти. Но вие явно вярвате повече на фантазиите си, така както няколко бургаски културни дейци преди време чакаха на летището в Сарафово да кацнат извънземни пришълци.
Че сме оцелелеи през тежките времена на робството не благодарение на нашето неверие и скепсис, както вие твърдите, а благодарение на православието и образованието е самата истина, г-н Сухиванов. Че Алеко не е дал в образа на бай Ганьо лицето на българина също е вярно. Ето какво мисли по този въпрос нашият гениален писател Йордан Йовков: „В развитието на нашия народ то (става дума за произведението „Бай Ганьо”) изигра една пакостна роля. Че българинът не ядял като европееца и не се къпел като него, какво от това? Това ли  е сърцето на един народ? И трябва ли да се постави по такъв начин българинът  в собственото си съзнание? Това го парализира. Българинът помисли, че трябва да подражава на европееца, да става европеец и почна да се срамува от своето, да го осмива”.
След един жалък плач по прехвалената демокрация, чиито горчиви плодове ядем вече 20 години, и обругаване на дебелогавите българи, които не са прегърнали като отроче европейските ценности, г-н Сухиванов предлага за тотем на нашето племе не вълк или лъв, който са най-подходящи, а свинята. Г-н Сухиванов, ако не знаех, че сте вегетарианец, нямаше да ви повярвам, че не обичате свинята. Те и Мохамедовите последователи не обичат свинското месо, но поради други причини. Тук вече цялата ви злоба към нашия народ се е изляла твърде сърдечно и неподходящо.
Свинята не може да е символ на българите, защото у нас нямаме такива масови убийства, които са вече ежедневие в европейския свят, превъзнасян от вас, тука все още нямаме убийства на родители от 10-годишните им деца, както е в САЩ, нямаме толкова поголовно хомосексуални бракове, нямаме и суингъри в излишък, както и безброй наркомани и продажници за пари. Така че щом не ви харесва у нас, идете в скъпата ви европейска Мека и там върху килимчето си, преди намаза запейте „Аман, аман” за варварите–българи.
Не е зле да си примомните и за думите на Мерсия Макдермот, която е англичанка, но написа биографиите на Левски, Гоце Делчев и Сандански. В края на първата си книга тя казва следното: „Защото какво печели тиранинът, ако една земя след петстотин години на робство и унижение ражда не народ от роби, а мъже като Васил Левски?” Медитирайте над тези думи, г-н Сухиванов. Ще ви бъде от полза за интелектуалното ви развите. Разбира се, вие не сте изключение от мощния хор на отцеругатели и майкопродавци у нас. Хоровете в античните трагедии на Есхил и Софокъл са детски залъгалки пред този мощен ансамбъл на българофобите, където можем да видим и Евгений Дайнов, и Андрей Райчев, и Иван Кулеков и много, много други „умни” глави. Българофобията не е от вчера. Тя е регистрирана още от Паисий Хилендарски, който започва своята история с незабравимото „О неразумни  и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?” Оттогава тези „юроде” ръфат снагата на майка България и плюят в лицата на своите сънародници с отвратителните си теории и глупости.
Накрая ми се ще да предложа на г-н Сухиванов нещо специално по темата за омразата към своя корен и народ, като го посъветвам да прегледа книгата на Волен Сидеров „Българофобия”, където се надявам да открие разковничето на духовната си болест и да помогне в лечението и на други псеводинтелектуалци, заразени с вируса на еничарството и мазохизма. А като на стар приятел ще му цитирам няколко изключително ценни изречения от посочената книга: „Обикновено хора, които нямат собствено самочувствие, търсят вините за всичко в „тъпия народ”, от който те самите произхождат... Терминът „интелектуалец” пали блясък в погледа на една специфична група. Това е групата на мразещите своя „селяндурски” народ. Това са автори – снобеещи посредствености, които никога няма да оставят име в литературата или публицистиката ни.” Тези думи са написани още през 2001 год., но колко са актуални и днес. Както се казва: „нищо ново под слънцето” на България.
Но вие дерзайте, г-н Сухиванов! Никое усилие не отива напразно пред очите на Бога!

В категории: Анализи