Преди 50 години В писмо до редакцията на в. „Черноморски фронт” от 18 септември 1959 г. Манчо Стоев от с. Деветак се жалва: „Работата свършихме, но няма кой да ни плати”.
От неговото писмо става ясно, че:
„Работниците от зидарската бригада в с. Деветак по нареждане на председателя на общинския съвет ремонтираха моста на р. Азмак. Това беше през месец юли. Изчислена бе работата по норма и се установи, че тя струва 300 лв. Поискахме да ни се платят. Кантонерът каза, че това ще направи съветът, а от съвета отговарят „Търсете кантонера”. Така едните ни пращат при другите и обратно. Това продължава и до днес”.
За съжаление тази порочна практика продължава и половин век по-късно.
Друг буден читател на вестника пък алармира за „Огнище на зараза”. Той съобщава, че
„На 1 км от кв. Победа в Бургас, частни лица са установили свиневъдна ферма... За храна на свинете се използват отпадъци и предимно останки от умрял добитък. Тук често кацат ята птици и част от храната се разнася в различни посоки. По този начин нечистотиите стават опасни за хората и животните” – тревожи се читателят Д. Абрашев.
От броя на вестника от 23 септември пък научаваме, че вече са потеглили първите вагони грозде за износ:
„Днес (22 септември) обединеното ТКЗС в с. Лозарево натовари първите два вагона с грозде за износ. Този стар лозарски край дава за първи път тази година износ на грозда. Макар и без опит, кооператорите полагат усилия да подберат хубаво грозде. Общо стопанството трябва да изнесе 400 т. грозде, от които ще получи около 300 000 лв. в повече, отколкото, ако го предаде за преработка”.
Тези славни за лозарството времена обаче днес са само хубав спомен. Уви!
Преди 70 години
Първата световна война вече се разгаря с пълна сила. Германското настъпление в Полша продължава. В тази връзка в броя от 18 септември 1939 г. на в. „Вечерна бургаска поща” излиза със статия, озаглавена „Ще настъпят събития от грандиозен характер”, в която пише:
„Англия и Франция не очакваха бързия погром на полската армия... Цялата англо-френска сили е ангажирана на западния фронт... При тази обща обстановка нашето правителство има мъдростта да обяви тържествено неутралитета на България. Поддържаща всичките си законни искания, предявени лоялно, България не желае да бъде въвлечена във военни конфликти от световен мащаб, края на които никой не може да предвиди. Българският неутралитет е един скромен принос към ограничаване на войната”.
В крайна сметка, войната така и не се ограничава, въпреки тогавашното ни пацифистко поведение и неутралитетът ни не трае твърде дълго. Въпреки военната обстановка по това време обаче, цивилният живот продължава своя обичаен ритъм у нас. От същия брой на вестника разбираме, че:
„По случай започването на новата учебна година инспекцията на труда е наредила книжарниците в Бургас да не спазват работното време през дните от 15 септември до 15 октомври”.
Види се, че и преди 70 години подготовката на учениците за школото се е точила поне един месец. На другия ден газетата надига вопли, че:
„В Ямбол пиперките и доматите са нормирани по 3 лв. на килограм, а са имали и по-ниска цена”.
Очевидно и тогава, както и днес, в сезона на домашното консервиране вместо да падат, цените на зарзавата се качват. 28 септември 1939 г.
Прегледът на стария печат е изготвен с любезното съдействие на Регионална библиотека „П. Яворов” – Бургас
