Историческата църква "Св. Четиридесет мъченици" във В. Търново, където е обявен актът на Независимостта
22 Септември 2009, Вторник
Малцина знаят какво точно празнуваме на 22 септември. Може би защото събитията са твърде безкръвни и лишени от драматизъм
Автор: Диана Славчева
Преди време ми попадна едно американско справочно издание за страните по света, в което като най-голям празник на България е посочен Деня на Независимостта, честван на 22 септември. Малко по-надолу в текста е споменат и националният ни празник 3 март. Американците, както е известно, са хора, които извънредно тачат независимостта като такава, така че първоначалното ми учудване от американското своеволие да подменят ранга на празниците ни постепенно отстъпи пред този аргумент. И като се замисли човек, действително като стойност, сдобиването с независимост е много по-ценно от подписването на един мирен договор, пък бил той и такъв, който слага край на едно петвековно иго. А и с акта на признаване на независимостта на нашата държава в крайна сметка се ликвидират окончателно последните васални връзки с Османската империя. Което на практика е истинският край на измъчената ни сага на зависимостта ни от Турция.
Но постигнатата на 22 септември 1908 г. независимост все още е едно от най-подценяваните събития в нашата история. Факт! Доказва го и масовото незнание за това какво се случва на тази дата. Не само подрастващите българчета не го знаят, но и много от възрастните ни сънародници също ще повдигнат рамене, ако ги запиташ какво празнуваме на 22 септември. Най-вероятната причина за това е, че безценната ни независимост е постигната не със съдбовни и драматични битки, не с проливане на несметно количество кръв, не с баташки кланета и невинни жертви, а като най-тривиална дипломатическа съобразителност и налучкване на най-подходящия момент за постигане на успех. Практически, благодарение на блестящата ни тогавашна дипломация, България става единствената балканска държава, която извоюва своята независимост по безкръвен начин!
Цар Фердинанд, министър-председателят Александър Малинов, членове на правителството и генерали при обявяването на независимостта на България в Търново. Вляво от царя е Христо Славейков, син на Петко Славейков и брат на Пенчо Славейков.
Малцина обаче искат да признаят постигнатия огромен успех на фодещата фигура в това дело – омразния и оплюван цар Фердинанд. В крайна сметка в ония времена управлението на нашата държава изцяло е контролирано от монарха, който е водещата фигура в сложнната дипломатическа маневра, довела до категоричната ни независимост и признаването й от Високата порта и Великите сили.
Както всички знаем, според Берлинският договор от 1878 г. Княжество България е оставено да съществува като васално на Османската империя. И въпреки постигнатото през 1885 г. Съединение на княжеството с Източна Румелия, стопанското развитие на страната и възможностите й да развива международните си отношения остават ограничени. Затова усилията на българския политически елит продължават да бъдат насочени към обявяването на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава дипломатическият представител на България в Цариград Иван Гешов пръв предлага решителни действия за скъсване отношенията на зависимост и постигане на бленуваното национално обединение. Повод за това става фактът, че Гешов не е поканен на приема по случай рождения ден на турския султан – 30 август с.г., с аргумента, че не е представител на суверенна държава, въпреки че дотогава, в продължение на 10 години, българският дипломат редовно присъствал на султанските приеми. Реакцията на нашето външно министерство по повод този скандален момент е мигновена и Гешов е отзован от Цариград. Постепенно се случват и други събития, които катализират нашите действия в посока независимостта на родината ни. Вниманието на Великите сили в един момент се насочва към разгорялия се френско-германски спор за Мароко. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат. Промените в Османската империя стават повод за катаклизми в съществуващите политически отношения в Европа. Става ясно, че промяната на установеното от Берлинския конгрес статукво е неизбежна, включително и прокламирането на Независимостта на българското княжество. На 20 септември Австро-Унгария обявява намерението си да анексира Босна и Херцеговина на 23 септември. Руската дипломация съветва българския политически елит да изчака "Австрия да започне първа", т.е. първа да наруши Берлинския договор, което на практика се кани да направи и нашето правителство. В тази напрегната обстановка служителите от Източните железници започват стачка по жп-линията Одрин-Белово. Нашето правителство реагира мигновено и конфискува жп-линията, която дотогава формално се води собственост на германски и австрийски капиталисти, но обслужването на участъка, който минава през нашата територия, се осъществява от българска администрация.
Министерският кабинет на Александър Малинов, по време на обявяването на Независимостта, отляво надясно А. Ляпчев, ген. Д. Николаев, Н. Мушанов, Ал. Малинов, чиновникът Калинков, Ст. Паприков, И. Салабашев и М. Такев
След като попадат изцяло под български контрол, те са обявени за български държавни железници. Великите сили протестират безрезултатно. След поверителен разговор между Фердинанд и министър-председателя Малинов се взема решение тържествения акт на обявяване на Независимостта на България да изпревари анексирането на Босна и Херцеговина и да бъде обявена на 22 септември във Велико Търново. Великите сили няма къде да ходят, тъй като не са подготвени да водят в този момент мащабни военни действия, и трябва да се примирят с дипломатическо признаване на нашата независимост. Съдбовният държавен акт
е прокламиран в тържествена обстановка в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния Царевец, където, в присъствието на министрите, Фердинанд прочита прокламация за провъзгласяване на независимостта. Тя е отбелязана с многохилядни митинги в цялата страна. В шифрована телеграма до вече законния цар на българите по повод настроенията в столицата, личният секретар на монарха Чапрашиков съобщава: "Ентусиазмът в целия град е неописуем. Всички улици и площади задръстени от тълпи народ, който взаимно се поздравява с "честито Царство" и вика "ура"… Всички магазини са окичени със знамена. Никога столицата не е бивала в такъв възторг. В манифест към българския народ, който е прочетен по повод обявяването на Независимостта, се изтъква вярата, че "този акт ще намери одобрението на великите сили", а отношенията с Османската империя, охладени в резултат на премахването на формалния васалитет, ще бъдат издигнати на по-високо равнище и ще придобият приятелски характер". Съединението, така и провъзгласяването на независимото Царство България, според думите на тогавашния министър-председател Александър Малинов, е "дело, чисто българско, продиктувано само от български чувства и български интереси". Капелмайсторът при 2-ти пехотен Черноморски полк – Бургас Георги Шагунов написва музиката и текста за Химн на независимостта:
”Днес е ден велик за нази
братя Българи на вред,
Бог България ще пази
Царя ни зове напред.
Днес свещенний дълг налага,
дружно всички да вървим,
пушкя, нож се нам полага.
Ний врагът ще победим.
Царството ни е богато,
ний сме храбри синове,
ще се бием докогао,
Царят ще ни отзове”.
В последствие, с решаващата помощ на Русия, са уредени политическите и финансовите аспекти и през март 1909 г. и европейските правителства признават независимостта на България. Така, 30 години след Берлинския конгрес нашата страна най-сетне заема полагащото й се равноправно място сред независимите държави в Европа. С това забележително събитие завършва утомително дългия процес на възраждане на българската държава. Той повдига националното ни самочувствие и показва на света, че никакви чужди интереси и унизителни международни клаузи могат да бъдат препятствие пред стремежа ни към свобода и независимост.
Анкета
Екип на нашия вестник направи десант по бургаските улици с микрофон в ръка в опит да разбере доколко хората знаят какъв празник е 22 септември. Ето какво ни отговориха анкетираните:
Пламен, ученик в 7 кл., у-ще "Братя Миладинови"
- Какво празнуваме на 22 септември?
- Не знам!
- Учили ли сте история на България?
- Учили сме.
- Какво знаеш за Деня на Независимостта?
В този момент Пламен се обръща към приятелите си, с които са заседнали на едно кафене на главната улица и ги пита: "Аз какво знам за Деня на Независимостта?". Избухва дружен смях.
Ради Пенчев, 11 кл., Търговска гимназия
- Знаеш ли защо 22 септември е официален празник?
- Не знам.
- Чувал ли си за Деня на Независимостта? Какво знаеш за него?
- Не знам, ааа, ами май се сещам.
- Какво се сещаш?
- Не знам.
Манол, пенсионер
- Какво празнуваме на 22 септември?
- На 22 септември празнуваме Обединението на България.
- Какво знаете за него?
- Тогава Фердинант е обявил Съединението.
- Значи се интересувате отисторията на България?
- Не само се интересувам. Аз съм я изучавал по най-основния начин. Ние сме стари хора - едно време с историята сме се кърмили. Сега младите нищо не знаят.
Осман, Айтос
- Какъв празник е 22 септември?
- 22 септември? Нямам представа.
- А чували ли сте за Независимостта на България?
- Не, не съм чувал.
Дарена 12 кл., Механотехникума
- Можеш ли да ни кажеш защо няма да учите другия вторник?
- Не съм чула такова нещо. Не знам.
- Ами няма да учите, защото е празник. Знаеш ли какъв? Датата е 22 септември.
- Не знам.
- Чувала ли си за Деня на Независимостта?
- Да.
- Какво знаеш за него?
- Ами, тогава е Независимостта на България"
Петьо, фотограф
- Знаете ли какво празнуваме на 22 септември?
- Ден на Съединението.
- Какво знаете за този ден?
- Много неща. България се съединява с всички свои територии.
- Ами какво празнувахме на 6 септември?
- ...
- Пак Съединението?
- Ами сединяват се хората, ама после се разделят много лошо. На Народното събрание пише: "Съединението преви силата, но много партии се разделят и накрая нищо не става.
Моника Тенева, 8 кл. Търговска гимназия
- Другият вторник няма да учите? Защо няма да сте на училище?
- Ами аз не знаех, че няма да учим.
- Другият вторник е 22 септември. Какво празнуваме на този ден?
- Не се сещам.
- А чувала ли си за Деня на Независимостта?
- Да.
- Какво знаеш за него?
- ...
- Знаеш ли поне чия независимост честваме тогава?
- Ами на България.
- Не сте учили достатъчно в училище за това или просто не са ви обърнали внимание върху този исторически момент?
- Учили сме, но съм забравила.
