Спанакът – ценен и диетичен зеленчук

Автор: Дукена Жолева

Спанакът е ценна зеленчукова култура, широко разпространена в света. За родина на спанака се счита Югозападна Азия,  по-точно Персия. През VII век е бил разпространен в Китай, а в Европа - доста по-късно. Има сведения за отглеждането му на остров Сицилия през IX век, а през XI – в Испания. През XVI и XVII век се отглежда като земеделска култура в Англия и Франция, където го считали за аристократичен зеленчук. В България той започва да се отглежда ограничено в края на XIX и началото на XX в.
Спанакът е студоустойчива култура с къс вегетационен период. Добре вкоренените растения, образували 3-4 листа, понасят без повреди температури от порядъка на минус – 8, -10о С. Минималната температура, при която е възможно поникването на семената на спанака, е 1-2о С. Оптималната температура за развитието на листата е  15о С.  Поради слабо развитата си коренова система и бързия темп на растеж спанакът има повишени изисквания към влагата (тя трябва да бъде над 70 % от ППВ) и хранителния режим на почвата. При интензивния растеж на листата спанакът извлича от почвата най-много калий, азот и по-малко фосфор.

Листата на спанака са добър източник на магнезий и желязо и съдържат много витамини А и С

Производството на спанак и консумацията му се увеличават с установяване на ценните му диетични качества.
Спанакът е богат е на витамини (А, В, С и др.) и белтъчини (до 34%), на лесно усвоими от организма  минерални соли на желязото, натрия, калия и др.  
За есенно производство спанакът се засява от средата на август до началото на есента, в югоизточните райони на страната – и през октомври, като най-често негови предшественици са картофи, дини, пъпеши, лук. Реколтата от спанак от тези сеитби се прибира в края на октомври, началото на ноември. При благоприятни условия за развитие спанакът е готов за прибиране 35-50 дни след поникването на семената, когато растенията са образували 8-10 добре развити листа.
През пролетта спанакът се засява възможно най-рано в края на февруари като предкултура на пипера, средноранните домати, краставици, тиквичките и др. При по-късни пролетни сеитби  добивите и качеството на продукцията рязко намаляват.
Подготовката на площите, предвидени за отглеждане на спанак, е в зависимост от датите на сеитба. За есенно производство, след прибиране на предшественика, се извършва лятна оран на дълбочина 18-20 см. като при необходимост се внасят минерални торове.
За пролетно производство от есенен посев площта се изорава и се наторява съобразно изискванията на културата, която ще се отглежда след спанака. Преди пролетните посеви площта се култивира на дълбочина 12-14 см, при което се внасят необходимите торове.
Сеитбата може да бъде разпръсната на равна повърхност или редова. За предпочитане е редовата сеитба. Семената се засяват на дълбочина 2-3 см. На големи площи сеитбата се извършва с редосеялка, на разстояние 20-25 см ред от ред, върху лехо-браздова повърхност – по 5-6 реда. За 100 кв.м са необходими 250-300 г. семена, а на декар – около 2-2.5 кг.          
В зависимост от нивото на провежданата агротехника и от фазата, в която се прибират растенията, при оптимални условия добивът на спанак от декар може да достигне над 1000 кг.

Съществуват много народни поверия, свързани с предсказване на времето. Ето някои от тях, посветени на месец октомври:

Какъвто е октомври, такъв ще е април.
Топлият октомври предсказва мразовита зима.
Ако през октомври гърми, зимата ще е кратка, мека и безснежна.
Ако през октомври вали сняг, през пролетта той ще се задържи дълго на полето.
Бързият дружен листопад ще докара сурова зима.
Ако през октомври птиците летят ниско до земята, зимата ще дойде рано.
Докато не опадат листата на вишните, колкото и сняг да вали, бързо ще се стопи.
Ако по растенията се стеле паяжина, времето ще е топло.



В категории: Съвети за земеделието