Социална гавра с инвалиди

Автор: Лъчезар Лисицов

Лицата с намалена трудоспособност над 71% и военноинвалидите имат право да пътуват безплатно из страната два пъти в годината. До 2 октомври Агенцията за социално подпомагане в Бургас им е възстановявала пътните разходи срещу представен автобусен билет. Единственото допълнително условие е било да се постави печат на продавача върху билета, както и върху специално издадена за целта книжка-удостоверение.
След 2 октомври обаче започнали да връщат инвалидите, за което получихме оплакване в редакцията на ДЕСАНТ. Причината е, че вече чиновниците не признават печата на фирмата-продавач на билета, а искат задължително печат на превозвача. Това обаче представлява съществен проблем за хората с двигателни проблеми. На първо място те трябва да търсят седалището на транспортната фирма и да се доберат до него, което  е значително затруднение за един инвалид. Второ, много от фирмите-превозвачи нямат седалища в Бургас, което е непреодолимо препятствие дори и за здрав човек, тъй като е абсурдно да се пътува за един печат до Видин (автобусна фирма „Алексиев“), до Пловдив („Медилин“), до Варна („Виктори 13“), Хасково („Ардатур“), Златоград („Кристал“). Малко са фирмите („Груп“, Юнион Ивкони“, „Калея“ „Ентуртранс“), които имат офиси в Бургас. Затова и повечето превозвачи сключват договори с агенти от различни градове, които продават съвсем законно техни билети. Такива билетни центрове има в х-л „България“, в комплекса „Триа“, както и в Транспортната къща. Тези центрове работят с десетки транспортни фирми.
От „Агенцията за социално подпомагане“ в Бургас досега са признавали техните печати за заверка на билетите и книжките-удостоверения. Първо, защото билетите са си на транспортните фирми и отговарят на всички изисквания на закона, и второ, това е едно значително улеснение за трудноподвижните хора, тъй като дори и превозвачът да има офис в Бургас, то често за инвалидите е по-лесно да ползват услугите на билетните центрове, отколкото да ходят до седалищата на превозвачите.
Откъде идва проблемът? Софийската шапка на Агенцията е отправила запитване до Министерство на финансите заради измамите на някои от транспортните фирми, които слагат печат с цена, различна от оригиналната, изписана върху билетите. Отговорът на министерството е, че при такива случаи, както и при други корекции, върху ценните книжа трябва да се поставя допълнителен печат на фирмата-превозвач. Това, кой знае защо, става основание за бургаския клон на Агенцията за социално подпомагане вече да не признава печата на посредниците, а само на транспортните фирми, дори и когато няма корекции върху цените на билетите.
Интересното е, че нововъведението явно е хрумване само на филиала на Агенцията в Бургас и неговия директор Вълчо Вълчев. Обадихме се във варненското подразделение, откъдето ни увериха, че продължават да си работят постарому.

Ходене по мъките
В редакцията с оплакване дойде дъщерята на трудноподвижната Мария Стойчева, която е пътувала за рехабилитационни процедури до Велинград. За целта тя е трябвало да направи връзка през Пловдив и е ползвала автобус на варненската фирма „Виктори 13“. Той единствен влиза в пловдивската автогара Юг, където може да се качи на друг транспорт за Велинград. На връщане се прави и втора връзка - през Пазарджик. Въпреки че има право да си възстанови средствата за път по целия маршрут, Мария решава да не се тормози с търсене на печати на други фирми, освен на тази, която я е превозила между Бургас и Пловдив. Спокойна е, че печатът в билетния център на х-л България, откъдето е закупила билета си, ще е достатъчен, както е било досега. Този път обаче ударила на камък след като разбрала за новото изискване на Агенцията. Сега трябва да бие път до Варна за печат от фирмата „Виктори 13“, което, разбира се, е безсмислено. Затова и се е примирила, че няма да може да възстанови полагащата й се сума от 38 лева.
Тълкуванието на Министерството на финансите, на което се основава бургаският шеф Вълчо Вълчев, всъщност засяга единствено проблема с фалшивите печати, вдигащи изкуствено цената на билетите, което обаче няма нищо общо с печатите на агентите-посредници. Затова и ограниченията, наложени от директора, приличат повече на излишно презастраховане и бюрократщина, отколкото на реално спазване на законите и правилата, както той се опитваше да ни убеди, пращайки ни да търсим решението на проблема в Министерството на финансите, при транспортните фирми и къде ли още не другаде.


В категории: Здраве