И още как стотинката победила бъдещия премиер, а „доверени сарафи“ едва не я ликвидирали още през 1884 г.
Автор: Диана Славчева
Една от най-старите банки в света и една от първите български институции – Българската народна банка, навършва на 25 януари 140 години. На тази дата през 1879 г. е утвърден нейният устав, с което се полагат основите й.
Тъй като има малко известни факти в нейната история, останали в сянка в годината на големите чествания, „Десант“ разрови старите архиви, за да изкара цялата истина.
Част от нея е нелицеприятна, но си струва да се знае, защото далаверата в банковата ни система явно не е от вчера.
Заслугата за бързата поява на БНБ веднага след Освобождението е на Временното руско управление в България.
Предисторията започва на 26 октомври 1878 г., когато руският имперски комисар у нас княз Александър Дондуков – Корсаков възлага на финансовия отдел в Съвета за управление на освободените български земи да се заеме с откриването на правителствени и частни банки.
Служителите в отдела запретват ръкави и още на 16 декември същата година вече са готови с проект за ,,Уставь болгарского народного банка", който е разпратен до редица авторитетни и изявени български обществени и политически дейци с молба да дадат мнението си за него.
В доклада си до княз Дондуков шефът на отдела К. Бух отбелязва: ,,Не са минали едвам няколко месеца от Освобождението на България от турското робство и въдворената в нея свобода и в цялата страна закипя нов живот, откриха се нови, неизвестни досега източници на богатства, оживи се търговията. В близко бъдеще тая страна, надарена щедро от природата и населена с народ пестелив и занаятчийски, ще развие още повече своята промишленост и търговска деятелност...”
Мистериозните 2 млн.френски франка
Основният капитал, с който банката започва своята дейност, е в размер на 2 милиона френски франка. Съгласно данни, достигнали и до наши дни, тези пари са били осигурени от съмнителна финансова операция на руския княз. Негово височество уредил френския предприемач Марешал да събира десятъка в Източна Румелия.
Уговорката била французинът да плати авансово 3 милиона лева на княза, а после да му дава определен процент от събрания данък. Преди подписването на Берлинския договор тези пари мистериозно изчезват, което предизвиква международен скандал.
Една от версиите, които застъпва Симеон Радев в книгата си „Строители на съвременна България“, гласи, че „денгите са изразходени за нуждите на руската окупация“. Но според разпространената тогава клюка, парите са „налети“ в създаването на народната ни банка.
Каква е точната истина, днес никой не се наема да твърди, но е факт, че държавата внася в БНБ 8 687 043 франка (2 милиона от които са въпросният основен капитал с митичен произход) и това е първата парична операция, която банката извършва.
На 4 април 1879 г. е назначен и първият неин управител – служителят на руското финансово министерство Карбоньор, който по това време е на служба у нас във финансовия отдел на Съвета за управление. След три месеца, на 1 юли с. г. той е сменен на този пост от Георги К. Желязкович.
Първобитното смешение на монети
Първоначалната цел на институцията е да кредитира правителството, но в първите си години работи по-скоро като търговска банка, като събира депозити и отпуска кредити за строеж на различни обекти като железопътни линии, пристанища и пътища.
В първия й устав не се е предвиждало емитирането на парични средства, може би защото по това време България няма собствена парична единица. Алъш веришът се извършвал общо взето с каквото човек имал под ръка и по-точно в кесията си – турски лири, сребърни меджидии, бешлици, алтълъци, унгарски мангъри, австрийски фиорини, германски талери и марки, холандски, датски и шведски риксдалери и множество сребърни руски рубли.
В целия този хаос от разнообразни монети се срещали и такива, които отдавна били излезли от обращение в своите страни. От дългата им употреба те сериозно били протрити и трудно се различавали, а хората ги разпознавали единствено по обема и тяхната форма, и дори им давали названия като диреклии, кумлии, унгарчета и какви ли още не.
,,Освобождението на България завари в страната едно смешение от монети, каквото може да съществува само в една първобитна държава, в която не е проникнала никаква цивилизация" – казва по този повод авторът на проекта за устав на БНБ К. Бух.
Чак на 27 май 1880 г. със ,,Закон за правото на резане монети в Княжеството” е въведена националната парична единица - левът и то наистина с „лъвски скок“ - неговата равностойност била колкото златния френски франк.
Тогава на БНБ е дадено монополното право за сечене на монети, като първата емисия български левове датира от 1881 г., а през 1885 г. са пуснати в обращение и първите български банкноти.
Ожесточеният спор за стотинката
Името на паричната единица лев (лъв) е одобрено от Второто обикновено народно събрание с мнозинство, но по въпроса как да се наричат неговите подразделения се разгорял ожесточен спор, като се спрягали наименованията ,,стотинки”, ,,сантими”, ,,сотници” и други.
В крайна сметка изборът е стотинки. Единственият несъгласен и с едното, и с другото име бил 26-годишният тогава Стефан Стамболов. Може би затова по-късно, по времето, когато вече е министър председател, той нарежда да се секат пробни монети от по 10 сантима, но левът не отстъпва от утвърдените си вече позиции и неговата идея се проваля безславно.
Направената през февруари 1884 г. ревизия установява много сериозни нарушения в дейността на банката, като за допуснатите нередности е обвинен касиерът Георги Греков – протеже на управителя Желязкович.
Анкетната комисия установява, че гуверньорът на институцията е работил чрез „доверени сарафи“, през чиито ръце единствено са минавали операциите, които банката извършвала със сребро. Нелепото обяснение на Желязкович е, че е сторил това, защото толерираните от него сарафи били „сиромаси хора, та да се прехранват“!
Случаят дотолкова компрометира БНБ, че плъзват слухове, че тя ще бъде затворена. Подобни далавери не са изключение и в днешно време, като множество видни банкери бяха обвинени в злоупотреби. „Доверени сарафи“ и сега манипулират валутния пазар, но за разлика от преди, все още до разследвания от анкетна комисия не се е стигнало...
Но да се върнем отново назад в годините, когато през май 1884 г. е открит и първият клон на БНБ в Русе. В следващите няколко години отварят врати нейни клонове във Варна и в Пловдив.
И след 1915 г. сме имали валутен борд
Настъпилата финансова криза в периода 1899 – 1902 г. принуждава финансовата институция да премине от златен към сребърен стандарт. По-късно, през 1915 г., за редовно платежно средство у нас е обявена германската марка при курс 1 марка = 1,25 лв., което сериозно разстройва паричната ни система.
Пет години по-късно започва изплащането на репарациите съгласно убийствения Ньойски договор. В срок от 37 години България е принудена да изплати на държавите – победителки в Първата световна война стойността на 2 250 000 000 франка в злато.
През 1926 г. се приема нов закон за БНБ, с който се прекратява практиката банката да отпуска кредити на частни лица. Десетина години по-късно, през 1937 г., нови промени в закона принуждават банката да финансира проекти в нефинансовия сектор, които са подкрепяни от правителството.
Междувременно през 30-те години със специална наредба е създадена т. нар. Информационната служба на БНБ, на която е вменено задължението да изучава материалното състояние и моралните качества на длъжниците на банката.
С цел да се консолидират останалите без капитал и изправени пред фалит следствие на депресията десетки малки частни банки, през 1934 г. се основава банка „Български кредит“. Подобна мярка се цели и със сливането на Българска централна кооперативна банка и Българска земеделска банка в БЗКБ.
И комунистите изтискали спестяванията на хората
След завземането на властта от комунистическата партия през 1944 г. бъдещето на частните банки е обречено. Логично, само 3 години след деветосептемврийските събития, е извършена национализацията на всички банки и присъединяването на повечето от тях към БНБ.
По изпитан съветски образец, държавата взима в ръцете си монопола върху всички банкови сделки и операции, който осъществява именно чрез централната си банка. Тогава е извършена и драстична парична обмяна, която засяга спестяванията на множество обикновени хора.
От обращение са изтеглени всички дотогавашни емисии на банкнотите, като срещу тях на всяко физическо лице е предоставена възможността да получи най-много до 2 000 лв. в нови банкноти.
Парични реформи са проведени и в годините 1952 и 1962-ра, при които отново са обменени само част от парите в обращение, като последната обмяна се извършва в съотношение 10 към 1. Деноминация на лева бе извършена и в най-ново време, през 1999 г.
В първите години от своето съществуване централната банка е заемала ъгловата сграда на днешните софийски улици „Батемберг“ и „Алабин“. В края на 30-те години на миналия век е построена новата сграда на площад „Батемберг“. Нейният основен камък е положен на 20 октомври 1935 г. От времето на този ритуал в архивите на банката е запазено специално послание. В същата сграда се настанява и фондовата борса на Царство България.
