Сталин бил виновен за Великата отечествена

Автор: Веселин Максимов

Не, това не е откачен филм на Куентин Тарантино за Втората световна война, а теза на бургаския преподавател по философия и история Владимир Зротев. В двете си издадени до момента книги, той защитава своето обяснение, а наскоро се върна от семинар в Русия, където смаяните местни академици го слушали със зинали уста. Но, ще стигнем и дотам...
Идеята за Втората световна война отдавна блазнела руския възпитаник Владимир. Между уроците, в които налива ум и разум на бургаските подрастващи, той намерил време да се занимава сериозно с нея. Но, не за дда пръкне поредните трогателни дитирамби за „героизма и мъжеството на съветския народ, дал безмилостен отпор на хитлерофашизма и преследвал го до самата негова бърлога в сърцето на Европа.”
За качествата на руснаците като хора, за Владо нямало никакво съмнение. Интересувало го повече, как става така, чеч въпреки пакта за ненападение, Германия предприема инвазия в комунистическата страна.
„Прочистване” и „Воля за война” са двете книги от него, в които разсъждава в типичен „от девет кладенеца вода” философски стил, за да стигне до своята идея, че всъщност Сталин е провеждал чиста проба „социално инженерство” по времето на Втората световна война.
Далеч не всички жители на необятната страна са умирали от радост, че изграждат някакъв ефимерен нов строй, в коъйто всички ще бъдат равни. Огромни маси народ са имали съвсем обикновени, битови изисквания за нормален, не непременно сит и охолен живот, твърди Зротев в своите книги. Той смята, че такива граждани не са се вписвали по никакъв начин в идеите на Сталин и точно затова той ги пращал безмилостно в първите редици на фронта в началната фаза на германската агресия. Тук в потвърждение на тезата на автора идват и неоспоримите факти за войници без пушки и без униформи, които са отнасяли най-свирепите удари от атаката.
Без пушки и без униформа, представете си...
На гърба на „Воля за война” Владо Зротев е написал „книга, която трябва в радикален план да промени мисленето, а оттам и трактовките за Втората световна война.” На края на втората, „Прочистване”, стои предупреждението „ако не сте готови за еретично нов подход при третирането на тези процеси, не се захващайте с тази книга, защото в крайна сметка само ще си кажете „Това не може да бъде!”
„Това не може да бъде!” била първата реакция на съвременни руски учени – историци и философи, когато ва пръв път видели еретичните мисли на Зротев. И развитието на случая не закъсняло. Бургаският философ бил  поканен на няколкодневен семинар в огромния Уралски университет в Екатеринбург. Въоръжен с ентусиазъм и своята кощунствена идея, той се изправил пред побелели мъдри глави от цяла Европа. Бургазлията прочел своя доклад, след което се наложило да отговаря на купища въпроси на историци, философи, политолози, социолози, наблюдатели...
Най-големите обвинения срещу смайващите му твърдения били, че те „не почиват на реални факти, а са единствено съмнения по повод историческа случка.”
Владимир невъзмутимо отговорил, че това са разсъждения, които се обосновават на истински исторически случки и поведението на Сталин в началото и през цялото време на войната. Най-радушно неговата теза приели полските учени, дошли на конференцията. Те изтъкнали в защита на българина един прелюбопитен факт – масовия разстрел на полски офицери в Катинската гора, малко преди германското нахлуване. Срамен  епизод, за който преди няколко години тогавашният руски президент Путин се извини официално на Полша. Офицерите са убити с изстрели в главата, с германско оръжие и заровени в общ гроб в гората над Катин. Десетилетия по-късно се оказва, че масовата екзекуция е езвършена от руснаци, но с каква цел? „Именно с тази” - обяснява авторът Зротев – „ да бъде разпалена ненавист и омраза, които да дадат още един повод на Хитлер да нападне Съветския съюз.
Кощунствената идея не се харесала на всички, което е напълно обяснимо, но бургазлията се радвал, общо взето, на толерантност сред своите колеги.
Той се завърнал в края на миналата година от Екатеринбург с два приятни спомена. След официалната част, деканът на Историческия факултет доцент Бабинцев се доближил до него и попитал има ли право да пробие ревера на сакото му. Докато нашият човек се чудел какво има предвид, руснакът свалил своя академичен знак и го поставил на неговата дреха с думите, че скоро не е чувал по-революционна идея.
Последвал разговор и с шефа на университетското издателство Подчиньонов. Оказало се, че бургазлията е събудил огромен интерес в академичните среди и има оферта двете му книги да бъдат издадени от Университета. На въпроса дали това е сериозно, Владо получил бавен и отчетлив отговор от професора: „Владимир...я человек очень серьезный...”
Процесът на превеждане на двете книги, обаче, ще бъде дълъг и мъчителен, смята Зротев. Причините са поне две – липса на пари за преводачи и тежката материя, която се разглежда в произведенията. Той започнал лека-полека да превежда сам, но денят, все пак, има само 24 часа...
Прочетете тези книги. „Воля за война” и „Прочистване”. Но преди това забравете за всички филми, книги и песни, с които са ви промивали мозъка в училище.


В категории: История