Преди 50 години Зимата преди половин век е била не по-малко арктическа от тазгодишната. На чудовищно замръзване на река Дунав свидетелства кореспонденция от Русе, публикувана във в. „Труд” на 6 февруари 1960 г.:
„Следствие на застудяването от няколко дни във водите на Дунав се появиха ледени блокове, които постепенно покриха 90 % от повърхността. Много от корабите не можаха да се приберат”.
Естествено в помощ на бедстващите плавателни съдове тутакси се притича на помощ, както разбираме от статията, моторният кораб „Видин”:
„В продължение на три дни и нощи екипажът му води упорита борба с ледените блокове. И героичните му усилия се увенчаха с успех. През изтеклата нощ корабът се завърна в русенското пристанище, където докара 7 спасени от ледовете шлепове”.
С друг вид транспорт пък е свързана дописката „Над 40 влака повече”, която смайва читателя с революционни промени в железниците:
„В депо Подуене – пак новина! Преустройват се локомотивите от серия 15 на основно гориво мазут. Тук ден и нощ колективът живее с лозунга: „От локомотивите да се вземе всичко, каквото могат да дадат”... С въвеждането на мазута, ще се съкрати третото лице на локомотивната площадка – огнярят... Ще се намали производителният престой за чистете на огън. При гориво с мазут чистенето на огъня се свежда до няколко минути. От София до Мездра се чисти 3 пъти... Икономията на време от чистенето на огън дава възможност да се возят три влака повече”.
Очевидно е, че изцеждането на локомотивите е било твърде яко щом се е стигнала до такава мултипликация на треновете, а и до няколко безработни огняри в повече.
Преди 70 години
Къде по-масови синдикални затруднения са имали обаче 20 години преди това. От информация на в. «Вечерна бургаска поща» от 7 февруари 1940 г. например става ясно, че:
«Сливенските индустриалци са отказали да дават традиционните добавки към заплатата на текстилните работници по 3 метра плат, понеже не се предвиждали в колективните договори».
Но по същото това време бургазлии хич не се вълнували от неволите на останалите без очакваните тъкани сливенски текстилци, защото се стягали за честванията на поредната годишнина от освобождаването на града. Как е ставало тогава това:
«В 10.30 ч. преди обед, в катедралната църква «Св. св. Кирил и Методий» ще се отслужи тържествен молебен и панахида; след това ще се образува манифестация до руския паметник за полагане венец на същия, а в 12 ч. ще се състои прием в заседателната зала на общината».
Вестникът не пропуска да не напомни също, че:
«Денят 7 февруарий е местен празник, поради което домовете и заведенията да се украсят с народни знамена и последните да бъдат затворени през целия ден».
Е, точно това последното е може би най-съществената разлика, която ще се открие, ако се направи паралел с днешните чествания на този славен за Бургас ден. Иначе и сега има полагане на венци на руския паметник, има молебен, има дори драматична възстановка на събитието, но едва ли ще се намери и едно затворено по това време заведение.
Прегледът на стария печат е изготвен с любезното съдействие на Регионална библиотека „П. Яворов” – Бургас
