Предаден ли е Левски

Автор: Диана Славчева

Съществуват много версии за това как се е стигнало до неговата гибел. Според повечето съвременни български историци, залавянето му е станало случайно и само нелепото стечение на обстоятелствата е довело до кончината му. Да, неговата дейност е била известна на турските власти и той е бил издирван упорито от заптиетата – „Работата още няма кой да поеме, та съм принуден сам да се излагам на опасности и да тичам нагоре-надолу. Пък турците няма ни село, ни ханища по къра, в които да не са изпратили хора да ме търсят” – оплаква се той на Любен Каравелов  с писмо от 16 септември 1872 г.  Но до последно османците не са знаели кого са заловили в Къкринското ханче. Едва когато е откаран в Търново  е разпознат и става ясно кой е той. А докато е конвоиран от двадесетина заптиета по пътя си към старата столица, Левски до последно се е надявал да бъде освободен от своите съмишленици. Историята мълчи по въпроса защо наистина това не се е случило.
Но да се съсредоточим върху хронологията на събитията, предшестващи обесването му.

Едно наум за Димитър Общи

На 22 септември 1872 г. неговият съратник Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак, за което деяние Левски е против. Димитър Общи бива подкрепен единствено от поп Кръстю. Участниците в обира са заловени, което нанася тежък удар на революционната организация. Впрочем Апостола е имал доста отпреди това едно наум спрямо въпросния Димитър Общи. Още през юли с. г. той пише на Каравелов: „Д. Общи ще го извадим от службата му поради неспособностите му... За Д. Общи с време казвах, че не е за такваз работа, а само да го водиш след себе си, но няколко души с вишегласие казаха да остане на работа”. През есента пише писмо до Централния комитет, в което казва: „Бай Димитър е заслужил с много неща за смърт, така е, но му се прощава поради простотията му”. Но белята става и Левски получава нареждане от БРЦК за вдигане на въстание, което той отказва да изпълни и решава да прибере архивите на революционната организация от Ловеч и се прехвърли през Дунав в Румъния. Когато на 27 декември 1872 г. е заловен от полицията в Къкрина, той има редовно тескере за пътуване, но го гълта, за да го скрие от турците.

Има ли предател?

Години наред се лансира версията, че причините за залавянето на Апостола на свободата е предателство. В обществото широко е наложено мнението, че неговият предател е поп Кръстю, един от съучредителите на революционния комитет в Ловеч. Но битува и становище, че всъщност го предава Марин Поплуканов, който е председател на комитета.
Защитниците на хипотезата за предателството на попа се аргументират с текста на телеграмата, изпратена от софийския мютесариф Мазхар паша до търновския каймакамин на 24 ноември 1872 г., само месец и половина преди залавянето на Апостола, в която пише: "Заповядайте на доносчика, поменатия поп Кръстю, да съобщи на ваше превъзходителство как са устроили бунтовническото събрание в неговите лозя и още кои други лица от Ловеч са присъствали. Моля ваше превъзходителство да благоволите и ни изпратите както неговите (на поп Кръстя) сегашни показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения в качеството му на доносчик, които съставляват една негова похвална заслуга за народа и отечеството".
Кой народ и кое отечество не става много ясно, но съдържанието на телеграмата е красноречиво за дейността на поп Кръстю като muhbir, което означава доносник, шпионин, агент, провокатор, доверено лице на властта и т.н. Освен това в писмо до Иван Драсов от 27 февруари 1874 г. – година след обесването на Левски, Тодор Хинов пише: "Негово преосвещенство дявол поп Кръстю ходил беше в Троян да купува уж шаеци за търгуване, да печели, а какво, то не излезе тъй. Той да бил пратен нарочно от правителството да шпионира и там... Той сега вече захвана явно да си върши работата, чунким стана вече публичен шпионин... Брате мой! Не знайме хич как ще можем да се отървем от тогози проклетник". От своя страна Иван Драсов пише след години – на 28 юни 1901 г. на  д-р Параскев Стоянов: "Мойто крайно убеждение е, че поп Кръстю е предател на Левски". Сянка на съмнение върху подлостта на попа хвърля и неговият опит да се оправдае пред българския народ като обвинява Левски в "съмнителни потайности" и "съсипителни следствия", в "несмисленост, глупости и варварства".

Защо попът не идва на срещата

Съществува мнение, че заподозреният поп е нарушил Наредата, Устава на БРЦК, клетвата като член на ловешкия комитет и е злоупотребил с комитетски пари и затова е бил осъден от Левски на смърт, поради което той го е извикал с писмо в Къкрина да дойде да се отчете пред него и да бъде изпълнена присъдата. Предполага се, че поп Кръстю се е усетил какво му се готви и е предал Апостола на турските власти. Че е имало нещо такова говори и баба Марийка Николчева, в чиято къща в Дръстене Левски е имал среща с попа. Тя си спомня, че разговорът между двамата е бил много разпален и успяла да дочуе, че Левски казал на поп Кръстю «да дойдеш утре вечер в Къкрина при Христо Латинеца да си разчистим сметките». Н. Т. Обретенов също свидетелства, че поп Кръстю е признал на Левски, че у него има комитетски пари 35 000 гроша, че щял да му ги предаде, след като си прегледат по-подробно сметките в Къкринското ханче. А според сведения от М. и Н. Цвяткови, свещеникът е изразходвал 15 000 гроша, за да преправи къщата, която купил с парите, присвоени от комитетската каса...
На 2 август – половин година след кончината на Апостола, във в. «Независимост» излиза дописка от Плевен, в която се казва, че: «Позитивно вече се знае, че Васил Лъвскiй е предаден от поп Кръстя... У поп Кръстя имало 100 лири Василеви пари - те били най-главната причина, която е накарала черковният служител да продаде една християнска душа на турските джелати. Няколко честни българи съветвали Василя да не ходи при поп Кръстя, но той не ги послушал, защото поп Кръстю бил председател на един от частните комитети. Когато Васил излязал от поп Кръстевата къща, той бил хванат от заптиетата. На поп Кръстя дали едно „аферим", едно горчиво кафе, сто лири и един хаът му обещали да не го преследват за неговите стари грехове. Сега за сега почти всеки българин се гнуси от поп Кръстя. Всеки българин го нарича Юда и го презира. Презират го даже и турците...»

Отмъщението на брата Петър Кунчев

Това обаче не отговаря на истината, тъй като Левски не е заловен в къщата на попа, а в ханчето край Къкрина, което компрометира това писание. А и два месеца преди това в същия вестник Каравелов съобщава: «Научаваме са из достоверенy источникy, че покойния Васил Лъвскiй е предаден от двама ловчелие. Един от тях, по име Добре, е механджия, а другият, по име Пано Петков, е обявлен чапкъниц. Това известие са потвърдява с множество факти. Тука е помешан и един поп, но ние и до днес още не сме известни доколко е голямо неговото предателство». Малко известен е фактът, че през 1878 г. един от братята на Левски – Петър Иванов Кунчев, отива в Ловеч, за да отмъсти лично на поп Кръстю за смъртта на брат си. Но преди да предприеме каквито и да било действия, прави свое разследване, след което заявява категорично: "Няма каабат (т.е. вина) попа". А що се отнася до изчезналите пари, Левски лично заявява в едно свое писмо, че "председателя на комитета в Ловеч употребил комитетски пари за своя работа за един - два дена", а както вече споменахме този председател е търговеца Марин Поплуканов а не за свещенослужителят Кръстьо Никифоров.
В крайна сметка и до ден днешен няма еднозначно мнение по въпроса кой е предал Дякона и дали изобщо е имало предателство, или неговото залавяне е станало съвсем случайно, като се има предвид, че Левски не е съобщавал никога и никому за неща, които се отнасят до друго лице (в случая за срещата си в Къкринското ханче с поп Кръстю) и е полагал неимоверни усилия за опазване на организационната тайна.
Но да се върнем на последните дни на Апостол Левски. Половин година след обесването му, на 11 август 1873 г. във в. „Независимост" е публикувана дописка, която описва какво се е случило тогава:

Обесен полумъртъв

„Лъвский беше страшно мъчен. Когато той беше затворен в казармата, то низамите, по повелението на пашата, му извадили един по един всичките зъби. Месата му са били късани с клещи парче по парче. Обиколили го пет-шест души и всеки из тях държал в ръката си по един нож. В това време низамите захващат да го тласкат насам-нататък, така щото върховете на ножовете им се забивали в тялото му. Когато турското правосъдие видяло, че из устата на този български светия не излиза ни една дума, то заповядало да го обесят. Лъвскiй е обесен полумъртъвъ. Вечна му памят!"
Едва ли има българин, който да не се смрази, четейки тези писания. Аз лично не искам да повярвам, че това се е случило наистина. Още повече не искам да повярвам, че и до днес гробът на най-големият герой на Бъргария остава неизвестен. Покойният вече Николай Хайтов посвети повече от 10 години от живота си на усилието да докаже версията си, че гробът на Левски се намира под олтара на софийската църквичка "Св. Петка Самарджийска". С тези си свои разследвания писателят си печели гвардия от врагове. И днес звучат тъжно думите му: "Аз се гордея с това изследване, макар да отлежава и досега във фризера на президентството".
Писмени сведения за гроба на Левски са оставили руският общественик и историк Пьотр Алабин, губернатор на София по времето на руско управление на България, както и Захари Стоянов, който е преразказал спомените на поп Тодор, изповядал Левски преди да бъде обесен. Една от първите известни информация е публикувана във вестник „Мир" от 6 март 1937 година. В писмото си до изданието Никола Станчев разказва спомените на съвременничката на събитията от обесването на Левски баба Мария поп Павлова, лична негова позната. От баба Мария той научава подробностите от обесването и погребението на Левски, а именно: „Тялото на Апостола е било погребано от поп Тодор много близо до бесилката. През нощта гробът е бил откопан от тогавашния клисар при днешната църква "Света Парашкева" (днешната "Света Петка Самарджийска") на ул. «Мария Луиза» и погребано в олтара на същата църква. Този подвиг е извършен от покойния Христо Хамбаров - Гъската, който е бил във връзка с членовете на софийския революционен комитет". Други възрастни софиянци от онова време също са запазили подобни спомени.

Препогребан ли е Дякона
 
При разкопките на въпросната църква през 1856 г. археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов действително се открива такъв гроб.
Той е сниман и проучен, но след време фотосите изчезват, а по-късно безследно се изгубват и следите на намерените кости. Из научните среди се разразява истинска полемична битка дали откритите тленни останки са на Левски, който тайно е препогребан след обесването си, или не. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, където тялото на Апостола  тайно е препогребано след обесването.
Срамотно е, че и до днес гробът на най-великия син на майка България остава неизвестен. Слава Богу, поне мястото, където е изпълнена неговата присъда е обозначено с паметник, пред който отдаваме почест на делото му всяка година на 19 февруари. Някога то се е намирало в околностите на столицата, а днес е в нейния център. И макар той да не е географски най-точен, сякаш сочи сърцето й – не само нейното, но и на цялата държава. Защото точно тук Левски се е изповядал пред архиерейския наместник на София, преди да нанижат въжето на шията му, че "Каквото съм правил, в полза народу е" и помолил в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий, а също и българския народ. За последните мигове на Апостола до нас са достигнали и сведенията на свещеника поп Христо Стоилов: "Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към "Св. София", за да не видят турците, че плача, и си тръгнах".
Неизбежно е и днес всеки от нас да не пророни сълза в памет на този велик наш сънародник. Едва ли има българин, който да не се вълнува искрено в този ден. Защото панахидата за Левски не е обикновена – това е славослов на паметта ни за една неповторима личност, която наистина се ражда може би веднъж в живота на една нация. И е единствена и неповторима.

Текстове под снимките
Снимка 1
Къкринското ханче, на 17 км от Ловеч, в което на 27 декември 1872 г. е заловен Апостола на свободата. В него са се провеждали заседания на революционния комитет. След залавянето на Левски ханчето е изоставено, а в края на XIX век е унищожена от пожар. Възстановено е през 1931 г
Снимка 2
Веригата, с която е бил окован Левски
Снимка 3
Поп Кръстю
Снимка 4
Косите на Дакона, които отрязва, когато захвърля расото и се отдава на народно дело. Тогава казва на майка си: «Мамо, мене ме призовава народният глас, отечество... вземи косата ми... и когато чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе вместо мене, защото може би ще остана неопят и непогребан“
Снимка 5
Револверът на революционера и неговото тасче
Снимка 6
Църквата „Св. Петка Самарджийска” в София – в нейния олтар вероятно е бил погребан най-великият българин



В категории: История