Разгръщайки страниците на в. „Труд” отпреди половин век, попадаме в първомартенския му брой на потресаващи „Картинки из Рилското корито”:
„Спрели сте да речем в дървообработващото предприятие „Вели лак”. Фурната е насреща. Запъхтян ще грабнете един хляб… Но той е като полуизсъхнала кал… А фурнаджиите бай Коце и бай Васе ще гракнат в един глас: „Брашното е лошо”. Не ви остава нищо друго, освен да отидете в местността „Бричи бор” и там да си купите от фурната топъл, пухкав като снежец хляб. За тамошните хлебари няма лошо брашно. А говори се усилено, че бай Коце и бай Васе преди да почнат рабата, подпийвали ракия.
Та и хлябът бил „пиян”… Всъщност из Рилското корито ракията обичат не
само фурнаджиите. Име на добър познавач на ракията си е извоювал и
главният лекар на „Вели лак” д-р Димчо Лазаров. На бюрото в
амбулаторията му има почти винаги чашка с ракия, и то греяна. А когато
не е в службата, работниците го търсят в кръчмата”.
Човек се чуди и мае как социалистическата власт в този красив край е допуснала подобно морално разложение у своите поданици!
В същото време намираме и светли примери за това как в Металната фабрика „Иван Йонков” в Трявна работниците се борят за „икономията на метал”:
„Усилията им са насочени към разумното отъняване на различни метални детайли или използването на отпадъци за производството им. По този начин ще се спести метал за 232 хиляди лв. От олекотяването на фасонните части на етернитови водопроводи ще се спести 50 т. чугун. От замяната на месинговите плавоци на клозетните казанчета ще се икономиса много месингова ламарина, калаена композиция и труд”.
Преди 70 години
Че проблемът с дефицита на различни метали, в частност на калай, в онези времена е бил хроничен, става ясно и от кратка информация във в. „Вечерна бургаска поща” с дата 26 март 1940 г., която гласи, че:
„Напоследък в Сливен се чувства голяма липса на газ и калай”.
Новините от Айтос по същото време са фокусирани върху бюджета на общината за 1940 г. От тях разбираме, че в него са предвидени „редица благоустройствени мероприятия: шосиране и павиране на улици, направа на кланица, работилници за консерви, разширение на водопроводната мрежа и др. Предвидена е голяма сума за подпомагане на бедни семейства”.
За това как някога са тачили местните си знаменитости красноречиво говори обширна кореспонденция от Бургас, посветена на това, как: „учителят по музика при бургаските гимназии – Асен Жабленски – вчера напусна Бургас и замина за София, за да заеме новия си пост – инспектор по музика при министерството на просветата”.
По-нататък вестникът коментира, че „никога ние не сме видяли до днес такова трогателно и импозантно изпращане”, и отделя внимание на това как на гарата са се изсипали „специални класове от трите гимназии с музиката... началника на гарнизона, директорите на гимназиите, главните учители, много шефове на областните служби; всички хора, боравещи в културния живот на града; много майки и бащи, децата на които са учили при Жабленски, както и много близки и приятели”.
Наистина подобно уважение към заслужили наши сънародници днес е напълно непознато и само може да ни кара да съжаляваме за изгубената сплотеност и духовност, осмисляла онези, не чак толкова далечни години.
Прегледът на стария печат е изготвен с любезното съдействие на Регионална библиотека „П. Яворов” – Бургас
