Щрихи от живота на един бодигард

Автор: Велизар Енчев

Тази невидима ръка не бива да се търси само в средите на герберите. Които са сбирщина от бивши милиционери, полицаи, партийни секретари, нереализирани тарикати и прочие ренегати. Тези сурогати на прехода имат само един корен и той носи името БКП/БСП.
   Но нека се взрем в биографията на Борисов, за да открием, че този човек притежава удивително качество – да се приспособява към всяка ситуация и да извлича максимална полза от нея, дори когато е губеща фигура. Това ценно предимство в спорта Борисов пренесе в своята бизнескариера, която е огледално копие на раждането и мутирането на силовите групировки ВИС и СИК.
   Борисов е чист сикаджия и това не се оспорва дори от нашия герой. Бизнесделата му с групировката СИК в началото на прехода го представят като прагматична фигура, нямащ никакви скрупули, когато преследва набелязаната цел.
   Само човек без скрупули може откровено да си признае в десетки интервюта, че е съблякъл милиционерската униформа на Десети ноември 1989 г., защото не желаел да се деполитизира. Гордо хвърля зелената комунистическа фуражка и отива в охранителния бизнес с бомбето на Ал Капоне. Тъй като иска да остане верен на комунистическите си идеали.
 Последното е невероятно лицемерие, което разсмива, но и възмущава. Добре изчислено лицемерие, подкупващо елементарните индивиди, за които салатката, ракийката и кръчмарският героизъм са върхът на цивилизационната им извисеност. Точно за внушителната социална група, наричана лумпениат, Бойко Борисов е символът на успелия маргинал.
   Впрочем през цялата си милиционерско-пожарникарска кариера Борисов е класически маргинал, неуспял да се реализира във висшите етажи на МВР-структурите. Мечтата му да следва във факултет ”Държавна сигурност” на Висшата специална школа на МВР е заменена с непрестижната специалност „Пожарно дело”. Поради това се изпълва с неизживяна до днес завист към работилите във външното разузнаване и контраразузнаването. Нарича ги ченгета, забравяйки, че самият той е чистопробно ченге. Не всяко ченге е обучавано в номенклатурната Школа в Симеоново.
    Няма да се спирам на причините за този професионален неуспех понеже това е без значение. И изобщо не обръщам внимание на помпозните му приказки, че бил репресиран заради убития от комунистите дядо. Защото, ако дядото на Борисов наистина е станал жертва на комунистическите репресии, внукът нямаше и да припари до елитния колеж на комунистическото МВР.
  Фактът, че през Възродителния процес Борисов командва батальон, охраняващ реколтата, е предостатъчен за един извод: Той е ценен кадър на МВР, върху когото никога не е падала сянката на идеологическото подозрение. Та биха ли му поверили команден пост точно в месеците на най-тежка конфронтация между държавата и турските терористични организации, ако не беше „наше момче”? Биха ли му гласували такова доверие по време на „голямата екскурзия” към Турция, когато армията и службите се намираха в състояние на бойна готовност?
    Говорим ли за Възродителния процес, длъжни сме да признаем тази истина - Борисов никога не е отричал участието си в това мероприятие на Българската комунистическа партия. Напротив! Само преди година тогавашният столичен кмет си позволи да каже, че Възродителният процес е обективна необходимост, но е проведен погрешно и не в правилното време. Седмица по-късно Бойко Борисов се отказа от тези си думи и дори се извини. Не го били разбрали.
   Силата му да отстоява собствените си възгледи и в същото време страхливо да се отрича от тях при критична ситуация ни показва истинското му лице. Лице на объркана и неуверена личност, която се бои от биографичните си сенки, но иска да скъса с тях. Сблъсъкът между реалните възможности, болезнените му амбиции да е харесван от всички и зависимостта му от миналото води до уникална ситуация: В рамките на 48 часа българският премиер може да промени мнението си по всеки въпрос, въпреки твърдо декларираната по-рано позиция.
  В понеделник премиерът заявява, че до петък закрива всички държавни агенции. Поради нуждата да се пести. Още в сряда същият човек вече е на друг акъл и публично се кълне, че без тези агенции държавната машина не функционира.
  Във вторник заканително се обръща към шефката на Българския енергиен холдинг /БЕХ/ Тошева да си стяга багажа. Първо, защото не я харесва като червен кадър. Второ, понеже БЕХ е тромава и скъпо струваща паразитна структура. Още не е изсъхнало мастилото на хвалебствените коментари за героичния ход на премиера-слънце, когато слънцето залязва и гордо обявява: „БЕХ е нужен, външните партньори преговарят с тази държавна агенция”.
  В сряда въздържателят Борисов облага селските казани с убийствен акциз. Но в четвъртък усеща, че губи от скъпоценния си рейтинг и бие отбой: „Да оставим ракийката на народеца”.
   Пошло и плоско. Но работещо. Защото оскотелият народец се самосравнява с премиера, смело пие по две ракии, удря хъшовски по масата и си казва уважително: „Абе тоя е от нашта черга и на нашия акъл. Говори като нас. От милиционер стана милионер. Даже с Маджо и Пашата се има. Жена му пък първа банкерка. Способно момче. Бравос!”
  В „Психология на тълпата” Гюстав Льо Бон сочи народните маси като могъщ творец на историята. Ала въпросният творец може да бъде измамен от първия уличен шмекер. Творецът на световната история е лесна плячка за политическите чакали понеже последните първи откриват ахилесовата пета на плебса: Наивната и вечна вяра, че именно Този пророк е истинският. Именно Този ще въведе ред в безредието и ще въздаде справедливост и възмездие.
    Бойко Борисов блестящо играе тази роля, без да е чел и ред нито от французина Льо Бон, нито от италианеца Макиавели, нито от „Моята борба” на Хитлер. И не му трябва. Знанието е непосилен товар за устремените към парите и властта в условията на криминален преход. Който е по-бърз, по-коварен, по-жесток, той печели. Знанието пречи на бързината, коварството и жестокостта. Даже е притивопоказно за бързото обогатяване.
  Представяте ли си уличните дилъри на Магурата в първите месеци след ноември 1989-а с томчето на Макиавели „Князът”? Абсурд! Който пише историята, той не чете. Казал го е брадат англичанин. Но понеже днес е непрестижно да му цитирам името, ще го спестя. Ще спестя и името на неговия съавтор. Също толкова популярен. Но вече отречени.
   Обаче Бойко Борисов никога няма да се отрече от двама свои учители. Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. Защо? Той си знае. Но тъй като и ние се досещаме, нека споделя и тези си съмнения. Случайно ли е, че точно арестуваният Живков и носеният на ръце Симеон избират за свой охранител Бойко Борисов? Не се ли отива с тлъсти препоръки при бивш комунистически диктатор и бивш монарх? И може ли някой да даде такива препоръки, ако не е марширувал по коридорите на властта в Кремъл и Партийния дом в София?
  Борисов е чист продукт на втория ешелон от комунистическата номенклатура, призвана да поеме щафетата от изчерпания първи политбюровски ешелон. Затова Б.Б. не посяга на нито един от Политбюро на ЦК на БКП. На техните задгранични банкови сметки. На дружествата им във Виена и Люксембург. На аферите им с милиардния външен дълг.
   И понеже е от втория анонимен ешелон, той може да си позволи да има банка. Където да се върнат изнесените милиарди. Звучи еретично. Даже опасно. Но никой не ще отрече, че 18-те процента на Цветелина Бориславова в СИ Банк са само върхът на айсберга. Под този връх се вижда семплото лице на келнера на Иван Костов – съседът на Борисов в Банкя с името Славчо Христов. Същият Христов държа въпросната банка при управлението на Иван Костов и през точно този частен трезор минаваха милиардите на държавата.
  След като Сакскобургготски се възцари в стола на Костов през 2001 г., Славчо Христов доброволно /ама напълно доброволно!/ подари банката на Цветелина Бориславова. От чиста любов. И отново потекоха към СИ Банк стотиците милиони от Националния осигурителен институт /НОИ/, Здравната каса, КАТ, Топлофикациите, Енергото, водата...
   Когато министър-председателят Бойко Борисов разпалено говори за корупцията на тройното правителство, той елегантно отминава своята банка. Защото официално няма граждански брак с Цветелина Бориславова. И не го лови никакъв законов акт, дори прясно гласуваният в НС Закон за конфликт на интереси. А и ефирните телевизии не смеят да разчоплят тази тема. Те от опит знаят. Засегнат ли с нещо Борисов, ще секнат рекламите от банката на Бориславова към часовите и трудовите вестници, към шведските, американските и румънските телевизии.
    Това е демокрацията. Демокрация по стандартите на СИ Банк.

В категории: Коментари