Така е изглеждал мароканският град Агадир след разрушителния земетръс през март 1960 г.
17 Март 2010, Сряда
Преди 50 години Поразяваща е приликата между днешните дни и тези преди половин век. Случайно или не по същото това време на годината през 1960 г. е станало голямо земетресение, подобно на сегашните в Чили и Хаити, само че в град Агадир, Мароко. И тогава нашата страна е реагирала състрадателно и от тогавашния брой на в. Труд, излязъл на 14 март, разбираме, че: „Централният съвет на Българския червен кръст е решил да изпрати на пострадалите от катастрофалното земетресение... хранителни продукти, одеяла и други материали, на стойност 50 000 лв.”
Всекидневникът обръща внимание и на големите трудови успехи на учениците и учителите от с. Буковец, Видинско, които те постигнали през отминалата 1959 г. От дописката става ясно, че „те са отгледали 820 пилета, получили са 39 кг. пашкули, набрали са 1620 кг. смрадлика, сливи – 737 кг и др.”
В същия брой четем и за модерното развитие на Червен бряг по онова време:
„До 9 септември Червен бряг представлявал една малка горичка с десетина частни работилнички и дюкянчета. Сега картината е друга. Само до 1958 г. са построени повече от 10 фабрики, в които работят над 3 000 работници”.
Преди 70 години
Че и през 1940 г. у нас, подобно на днес, безработицата се е увеличавала, можем да разберем, разлиствайки страниците на в. „Вечерна бургаска поща” от 12 март:
„Според сведения на Дирекцията на труда, броят на безработните в страната към 1 февруарий, т. г. е бил общо 52 204 души срещу 46 618 към 1 януарий. Най-много безработни е имало в тютюневия бранш... след това идват текстилните работници и строителните работници”.
Както се вижда от тази статистика – нищо ново под слънцето, въпреки че оттогава са изтекли цели 70 лета.
Разбира се тогава е имало и хубави моменти в живота на обществото. Едно такова събитие вестникът отразява в броя си от 14 март:
„По случай 5-годишното му кметуване в гр. Поморие на кмета на същия град г. Дочо Дерменджиев, общинските служители от околията са му подарили един художествен албум”.
Едва ли днес има кмет, който така да е почитан за управлението си, макар че по различни лични поводи местните управници получават къде по-значими и по-скъпи
дарове.
А ето една информация от 12 март 1940 г., която ни дава представа за развитието на въздушния транспорт у нас:
„Днес в 11 ч. и 30 м. първият съветски аероплан пристигна на летището край Бургас и след като направи един кръг, отлетя за София без да спре. Аеропланът е потеглил от Херсон в 8:52 ч. наше време”.
Трябва да се отбележи, че по това време летището е собственост на френската компания „СИДНА” (преименувана по-късно на „Еър Франс”) и чак на следващата 1941 година Летище Бургас е подарено от французите на България. За по-любознателните ще уточним, че първият български пътнически самолет каца край Сарафово седем години по-късно – на 29 юни 1947 г., като прелита разстоянието от София до Бургас.
Прегледът на стария печат е изготвен с любезното съдействие на Регионална библиотека „П. Яворов” – Бургас
