„Златни пясъци” през 1960 г. Тук миньорите от Чипровци са имали почивен дом, в който са подслонявали врачанските театрали
23 Март 2010, Вторник
Преди 50 години За една отминала слава на българското представяне на панаирите по света отпреди половин век научаваме от дописка, публикувана във в. „Труд” на 20 март 1960 г.:
„Тези дни Българската търговска палата получи златен медал и специална грамота за най-добро художествено и архитектурно оформление на българския павилион на Международния панаир в Дамаск през 1959 г.”
За съжаление днес участието ни по световните панаирни сцени минава незабелязано, а павилионите ни стават все по-празни и неатрактивни, доколкото въобще присъстваме на международните изложения.
Вестникът ни информира и за една хубава инициатива с дата 25 март отпреди 50 лета:
„Врачанският народен театър пое шефството над миньорския колектив в Чипровци. С договор за шефство артистите се задължиха да ръководят самодейния театрален колектив на миньорите и да го снабдяват с реквизит, да представят всяка премиера в Чипровци, да отделят по 20 безплатни места за всяко премиерно представление във Враца, които да се използват от миньорите. Чипровските миньори от своя страна обещаха да дадат на артистите през лятото един апартамент за почивка в това хубаво курортно село и по три места за всички смени в почивния дом на „Златни пясъци”.
Виждаме как на практика едно време се е осъществявала симбиозата между културата и производството и какви усилия са били полагани за духовното извисяване на пролетариата – нещо, което в днешни дни е оставено на случайността и привлекателния силикон на поп фолк гърлите.
Преди 70 години
За духовността и патриотичното възпитание са полагали грижи и по-старите ни правителства. За едно такова мероприятие разбираме от в. „Вечерна бургаска поща” от 24 март 1940 г.:
„На 30 т. м. в Свищов ще се състоят големи Алекови тържества. По тоя случай Министерството на просветата е разрешило на учащите от цяла Северна България да устроят групови екскурзии до Свищов”.
Че тогавашните ни министри са били твърде изобретателни и са творили безумни разпоредби става ясно и от друга една информация в същата газета, но от 19 март с. г.:
„След едно ново нареждане на Министерството на търговията от 1 април всеки търговец на зеленчукови, плодови, рибни и месни консерви се задължава да продава консерви само срещу представяне от купувача съответен брой празни консервни кутии”.
Със съобщения за безумни инциденти ни заливат и криминалните хроники от онова време. Ето два такива примера:
„Сливен. Завчера към 8 ч. вечерта Станка Хр. Петрова, циганка от Сливен, в дома на Георги Герчев с нож наранила в гърдите Илия Георгиев, 18 г. Причини, че последният, като неин годеник, я лишил от девственост и я изоставил. На път за болницата годеникът починал”.
„Завчера към 4 ч. след обед Георги Д. Панайотов от с. Ичера, Сливенско, живущ в Бургас, с двете си очи сляп, е бил в кръчмарницата на улица „Кирил и Методий” 6. При скарване с кръчмарина последният го изтласкал навън. Слепият, обиден от това, с юмрук ударил върху прозореца и си разрязал вените. В тежко положение той бил отнесен в държавната болница”.
Прави впечатление, че поне няма информации от сорта на днешните, как баща изнасилил сина си или път син заклал майка си. Чак те наляга носталгия по ония кротки и спокойни отминали времена.
Прегледът на стария печат е изготвен с любезното съдействие на Регионална библиотека „П. Яворов” – Бургас
Текст под снимка 1: 1940 г. Колониален магазин в София на булевард „Евлоги Георгиев”. Можело е да си купите консерви само „пълно срещу празно”
