Британската практика отдавна има почва у нас, след като преди петилетка изядохме 50 тона 20-годишно говеждо преработено на саздърма
23 Март 2010, Вторник
Британците все по-често консумират храни с изтекъл срок на годност. По-евтини са, а и някои стават за ядене Англичаните са хора, известни със своята свидливост и пестеливост. Жителите на българските курорти редовно стават свидетели на това как островитяните цепят стотинката на две и от опит знаят, че е цяло чудо да видиш как англичанин си развързва кесията. В настъпилите кризисни времена шекспировите наследници отново са първи по изобретателност в областта на икономиите. В добрата стара Англия днес е на мода т. нар. „антикризисна диета”, която се състои в похапване на продукти с... изтекъл срок на годност.
Автор: Димитър Спасов
Да, няма грешка. Обяснението е, че такива стоки са до 3-4 пъти
по-евтини, отколкото са в магазина, и човек може да си ги купи по
интернет дори без да напуска дома си.
Хитрите англичани са сигурни, че не рискуват здравето си, измъквайки се по този начин от задушаващата ги инфлация и непрекъснато нарастващите цени.
Тайната на тази им увереност се крие в тънкостите на Европейската система за сертифициране на хранителните продукти. Тя предвижда два варианта за маркировка на етикетите.
На тези, които съдържат храни, които са бързо развалящи се и може да бъдат опасни за здравето, се обозначава, че трябва да се използват до изтичането на указания срок. Върху тези, които може да се съхраняват по-дълго пише, че съответният продукт е добре да се използва до определено време. Респективно у нас на различните хранителни стоки се отбелязва или „срок на годност”, или „най-добър до” (best before).
„Производителят указва само, че гарантира високо качество на продукта си до даден определен момент. Не става дума за това, дали след това ще е опасен за здравето. Възможно е обаче след настъпването на посочената дата, той да не е толкова вкусен. Дали ще го яде, решава потребителят, но ако има съмнение в качеството, не бих го съветвал да рискува” – така коментира тази практика един от водещите специалисти в Агенцията за стандартизиране на хранителните продукти на Великобритания Робърт Мартин, като по този начин потвърждава, че маркировката „най-добър до” не означава, че продуктът не трябва да се употребява и след това.
Че тази практика все повече набира скорост свидетелстват собствениците на интернет магазини за стоки с изтекъл срок на годност. Един от тях – Дан Кладери, споделя, че е започнал този бизнес още преди десетина години с 5-6 клиента седмично, на които лично е разнасял поръчаните продукти с един малък фургон, докато днес вече разполага с огромно складово помещение, цял щаб от сътрудници и десетки хиляди клиенти. За тази година предприемчивият англичанин планира да заработи 5 милиона лири. Запитан как проверява дали предлаганият от него асортимент става за ядене, той отговаря, че лично тества продуктите.
„Преди две седмици ме поканиха в едно радиопредаване. Един от гостите донесе кутия с консервирани раци, съхранявана 50 години. Отворихме я и я изядохме – месото беше великолепно” – разказва Кладери пред медиите. По този повод в британска преса напоследък се разрази дискусия на тема: „Трябва ли да изхвърляме това, което все още може да се използва?”.
Не се наемаме да твърдим, че английската антикризисна диета не е напълно непозната у нас. По-скоро тя има дългогодишна история в нашата страна, където редовно в магазините най-официално се продават стоки с изтекъл срок на годност, а напоследък масово се утвърди практиката цената на продуктите драстично да бъде намалявана в навечерието на сакралния срок. Неотдавна авторът например се сдоби на промоция с прекрасна пушена скумрия на цена около 2,60 лв. килограма, в последната минута на трайността й, обозначена на етикета. След няколко дена нищо й нямаше и беше все така вкусна и свежа. И все пак не е зле да се внимава с подобни експерименти, още повече като се има предвид, че до тази практика прибягват най-вече мизерстващите пенсионери, а те и без това не са добре със здравето си. За съжаление обаче гладът е по-силен от страха. Пък и след като веднъж целокупно нацията ни излапа под формата на саздърма тонове 20-годишно ирландско говеждо без да се затрие от хранително или друго разстройство, вече нищо не плаши душите наши.
