Влизането на Спасителя в Иерусалим, където Го очаква горчивата чаша на кръстните страдания
26 Март 2010, Петък
Тази неделя ще вземем осветени върбови клонки, за да е благословен домът ни, но какво става след това? На 27 март Църквата ще припомни за чудесното въкресяване на Лазар, затова и тази събота се нарича Лазарова. Възкресяването на Лазар е доказателство за Божествената сила на Спасителя, а също и за удостоверяване както на Възкресението Христово, така и на бъдещото Всеобщо възкресение на всички починали хора.
Лазар бил евреин и фарисей. Фарисеите били отделна каста в иудейското общество и добри познавачи на Божия закон. Той бил син на Симон фарисей, родом от Витания, селище близо до Иерусалим.
Автор: Десислава Главева
Христос често отивал в дома на Лазар, когото заедно със сестрите му
Марта и Мария много обичал. Когато Лазар умрял, Господ отишъл на гроба
му чак на четвъртия ден след смъртта.
От гроба вече се носел тежкия дъх на тление, но Той, бидейки Бог и Сам Източник на живота, възкресил четиридневния мъртвец Лазар. С това обаче си навлякъл допълнително огромната завист и омраза на иудейските първосвещеници, които след този случай вече взели окончателно решение да Го предадат на смърт. Озлобени от станалото чудо те решили да убият и Лазар, който се принудил да бяга в Кипър, където впоследствие бил поставен за епископ. А Света Богородица му подарила омофор (част от епископско облачение), който сама ушила. Лазар живял още 30 години след възкресението си, пазейки строго въздържание. Той починал в Кипър, а през 9 век мощите му били пренесени в Константинопол.
На Лазарова събота се разрешава консумацията на рибен хайвер.
На 28 март честваме Входа на Господа в Иерусалим. Този ден е известен още като Връбница, Цветница или Връбно Възкресение. На този ден Христос влязъл тържествено в Иерусалим, където бил приветстван от народа с палмови клонки. Всички възклицавали: „Осанна на Сина Давидов!”, защото се надявали, че Той ще стане техен цар и ще ги избави от тежкото римско владичество. „Благословен, Който иде в Името Господне!”, викала тълпата. А докато тя викала, Христос, гледайки светия град заплакал. Защото неговите жители не разбрали Кой ги посетил и защо. Христос дошъл на земята да извърши изкупителното Си дело и да възвърне на човека предишното му достойнство, което той имал преди грехопадението. Дошъл на земята да изцери не само телесните, но и душевните рани на човечеството. Не земен владетел идвал да става Той. Очаквали Го обаче подигравки, бичуване, плесници и оплюване, трънен венец, а накрая ужасна и мъчителна кръстна смърт. И същите тези хора, които сега радостно викали: „Осанна!”, само след няколко дни щели като безумни да крещят: „Разпни Го!” и „Кръвта Му да бъде върху нас и върху чедата ни!”
И днес, когато отиваме на църква да си вземем за благословение върба, се получава същото. На Неделя Вайя сме първи в храма, за да получим осветени върбови клонки в памет на това събитие и да бъде благословен домът ни, но какво става след това? Колко от нас ще тръгнат да променят себе си към по-добро, ще покажат на Христос, че Той е техен Бог, ще приемат Неговата света Църква за своя Майка и ще изпълняват безусловно нейните установления? Да се взема е лесно. Не изисква усилия. Но нека не бъркаме това с истинското християнство, което е преди всичко труд и изпълнение на Божиите заповеди през целия ни живот. Защото, ако се приберем у дома и забравим за Христос до следващата Връбница или веднага след яйцата и козунаците на Великден и търсим Неговата Църква, само за да се ползваме от различните й дарове – било върба, било светена вода, било нещо друго, какво собствено правим? Абсолютно нищо. И тогава ставаме като същите тези хора, които на Неделя Връбница ще викат, стиснали върбови клонки в ръце: „Осанна на Сина Давидов!”, а в живота си постоянно ще разпъват Господа с лошите си дела, с безгрижието за спасението на душите си, заради което Христос умря на кръста, с безразличието си. Ето затова Христос заплакал!
Защото виждал и тогава, както и сега тълпите хора, които радостно Го приветствали, но които скоро щели да Му обърнат гръб и дори да се отрекат от Него. Без Голгота обаче няма Възкресение. Без скръб и мъка няма райско щастие и блаженство. И ако забравим за Христос в мига, в който излезем от храма, утре сами ще викаме: „Разпни го!” с делата и с целия си живот. Ако сами не понесем поне мъничко Христовия кръст и не се приобщим към Него, какво Възкресение ще честваме тогава?! Ето това е истинското и дълбоко послание на Неделя Връбница, което всъщност Църквата отправя към всеки един от нас.
На Връбница се разрешава консумацията на риба. А миналогодишната върба можем да изгорим или да занесем в храма. Не бива обаче да я хвърляме на сметището, защото над нея са били четени молитви за благословение и е била поръсвана със светена вода, затова трябва да я пазим от поругание. Новата върба съхраняваме грижливо до следващата Връбница, като си я закачваме при иконите в домашния молитвен кът.
През Страстната Седмица постът е по-усърден, за да се подготвим за посрещане на Светлото Христово Възкресение. На Велики Понеделник, Вторник и Сряда е желателно да сме по-често в храма и да не се пресищаме прекалено много с храна. Хубаво е молитвите да се усилят и човек да намира повече време за Бога и за душата си. А на Велики Четвъртък (1 април) християните, които постят и са се изповядали преди това, могат сутринта на Литургията да се причастят отново. На този ден се възпоменава именно тайнството Света Евхаристия (св. Причастие), което Христос установява на Тайната Вечеря. На нея Христос, след като умива нозете на Своите ученици, ги причастява, а след това предателят Иуда напуска вечерята, за да отиде при първосвещениците и да предаде своя Божествен Учител. Вечерта пък на Велики Четвъртък службата е особено трогателна и проникновена. Хубаво е да присъстваме на нея, за да чуем 12-те Евангелски откъса, които се четат в храма и които разказват за тези събития. Тогава се изнася за поклонение и Честния Кръст Господен.
На този ден сутринта в църквите се извършва също Велик Маслосвет, на който присъстващите биват помазвани за здраве и изцеление на своите душевни и телесни недъзи. На Велики Четвъртък се разрешава вино и елей като подготовка за Велики Петък, когато постът е особено строг. На този ден също така християните обикновено боядисват великденските яйца, а жените които умеят замесват козунаците. Обикновено първото яйце се боядисва червено и се пази през цялата година. А старото червено яйце се заравя на чисто място. Това се прави в памет на следното събитие: Когато св. Мария Магдалина отишла в Рим да благовести на император Тиберий за Христовото Възкресение, тя му подарила едно червено яйце с думите: „Христос Възкресе!” и му разказала за кръстната смърт на Спасителя. Оттогава е останал този древен обичай християните да си даряват един другиму червени яйца за спомен на Христовото Възкресение и като израз на радост и съпричастност към Светлия Празник.
