6 април 1960 г. Поляновград (дн. Карнобат). Деца от музикалната школа към културния дом в града разучават на пиано упражнение за четири ръце. Школата тогава е била посещавана от 108 карнобатлийчета
07 Април 2010, Сряда
Преди 50 години
В рубриката си „През нашия поглед” в. „Труд” от 5 април 1960 г. ни запознава с неволите на артистите от театъра в Плевен, чиято сцена е в плачевно състояние:
„Да излизаш винаги със страх на сцената, да стъпваш едва ли не на пръсти, за да намалеят до минимум вибрациите, да очакваш всеки миг застрашително наклонената задна стена да рухне върху гърба ти – такова е всекидневието на артистите от Плевенския народен театър.
А още по-печално е, че не се намери такъв отговорен културен деятел от
окръжен мащаб, който да не е запознат с въпроса... И понеже този
театрален дом не е правен по правилата на египетските пирамиди, съвсем
очевидно е, че той има нужда от ремонт”. По нататък от кореспонденцията, озаглавена иначе „Животът на хората е по-скъп от всичко”, става ясно, че наскоро в театралния салон се е провела градската партийна конференция и както пише вестникът: „Само по една случайност тухли от порутената стена не паднаха върху президиума”.
А всъщност може би точно това е трябвало да стане – някоя цигла да тресне по главата безхаберните партийни функционери, та белким им светне, че освен празни приказки по трибуните, трябва и работа да се върши.
На културна тема е и вълнуващата дописка от столицата, която съобщава, че по случай Седмицата на детската книга, ръководството на профдружеството на служителите от финансовата система в София уредили тържество, на което почетен гост е бил любимият детски писател Ангел Каралийчев:
„Над 150 деца се бяха събрали в салона, радостни и щастливи, че ще могат да видят създателя на чудните приказки и поучителни разкази”.
Преди 70 години
Още по-затрогваща е историята „Видяла родния бряг и умряла от вълнение”, описана в броя на в. „Вечерна бургаска поща” от 2 април 1940 г.:
„Вчера на бургаското пристанище акостира параход „България”. С него е пътувала и еврейката Дуда Капон, 74 г., родена във Видин, връщайки се от Палестина, където била на гости на омъжената си дъщеря. По целия път старицата се радвала като дете, че се завръща в България, където се родила и отраснала и че може да види не само другата си дъщеря, омъжена за аптекаря Кохинов от Айтос, но че ще види и родната си земя. Когато параходът спрял на бургаското пристанище, от силно вълнение Дуда Капон е починала от разрив на сърцето”.
И на една друга морска история отделя внимание старият ежедневник, в която се разказва за „Бутилка с писмо, пътувала из моретата 150 години”:
„В един японски пристанищен град рибари заловили с мрежите си една бутилка. В бутилката имало писмо, изпратено преди 150 години (1970 г.) от 45 английски моряци, изхвърлени на един остров след корабокрушение. Моряците искали помощ...”
Ако наистина са разчитали да бъдат спасени от хората, които ще намерят техния запечатан в шише писмен зов, най-вероятно бедстващите матроси не са доживели до светлия априлски ден, когато той най-сетне е стигнал цивилизацията, а са оставили костите си на необитаемия остров.
Без всякаква обреченост и романтика обаче е съобщението, публикувано на 4 април с. г. във вестника, което гласи:
„Предприета е ревизия на всички бирници в страната. Дадено е нареждане да се разгласи из населението от районите, които ще се ревизират, ако има данъкоплатци, които ще се оплакват, да направят това писмено”.
За тогава не знам, дали са се намерили жалващи се, но с днешна дата в рубриката ни „Трибуна” (виж стр......) може да прочетете оплакването на данъкоплатците от Каблешково, които са изнудвани от общинските бирници да дават луди пари за такса смет.
Прегледът на стария печат е изготвен с любезното съдействие на Регионална библиотека „П. Яворов” – Бургас
