12 април 1960 г. Технологът на цех „Термопласти” във фабрика „Капитан Никола“, Габрово, обсъжда с майсторите на смяна качеството на извадена от вакуумформовъчната машина релефна карта на България
14 Април 2010, Сряда
Преди 50 години През цялата първа седмица на април 1960 г. в. „Труд” проследява на страниците си посещението на президента на република Индонезия д-р Сукарно, който през същата тази година получава Ленинска награда за мир. От информациите във вестника става ясно, че той е посрещнат на българска земя с многолюдни митинги на българо-индонезийската дружба и безкрайно количество приеми в много градове на страната. Покрай неговото посещение, свенливо е намерил място репортаж за живота и труда на работниците от „Хамбар дере”:
„Около малката рекичка Хамбар дере е лагерът на горското стопанство. В това откъснато от света място, където погледът се рее по обраслите с дървета скатове, а горе се вижда само ивица небе, кипи живот. Бие сърцето на един здрав колектив, който решава успешно много и трудни задачи... А ето вече и в лагера има електричество, добивано от генератора на стопанството. Всички спални и други помещения са електрифицирани. Електрическата светлина замени мрака. Работниците имат повече възможности да четат книги и вестници. Електричеството доведе и радиоапарата. В лагера има радиограмофон и няколко говорителя, които нарушават горската тишина с песен”.
От дописка, публикувана на 10 април преди половин век разбираме, че държавата е полагала грижи и за работниците от силиконоопасните обекти. За тях Комитетът по труда и цените при МС, профсъюзите и Министерството на народното здраве и социалните грижи са подписали специална наредба за заплащане на допълнително възнаграждение, чийто размер е от 50 до 200 лв. в зависимост от конкретните условия на труд. Има, разбира се, и едно „но”:
„...В случай, че работниците нарушават системно безопасността и хигиената на труда по тяхна вина, директорът на предприятието, в съгласие с профкомитета, може да ги лиши от допълнителното възнаграждение”.
Преди 70 години
В. „Вечерна бургаска поща”, поради липса на височайшо посещение през април 1940 г., отбелязва тържествено традиционната Седмица на гората (Празникът на българската гора се чества у нас още от 1925 г., б. а.). Всекидневникът обобщава в своя статия от 13 април с. г.:.
„Горите в България заемат 28 на сто от цялата площ на нашата държава. Те се оценяват на много милиарди лева. Освен че са едни от най-големите украси на нашето отечество, горите са и едни от най-големите източници за материалните блага на нашия народ. Тяхното правилно използване ще създаде поминък не само на горяните, но и на целия български народ”.
Не минава и без традиционните призиви, отпечатани в самостоятелни карета по страниците на пожълтелия вестник. Ето какво гласят някои от тях:
„Земя без гора е пустиня. Българи, пазете гората, както свободата си!”
„Гората е обществен имот. Отнасяте ли се приятелски към нея, вие служите на обществото”.
„Една България, достатъчно гориста и добре оросявана, може да изхранва два пъти повече население от сегашното”.
Вероятно страната ни за изминалите оттогава 70 лета не е била достатъчно добре „оросявана”, тъй като в сравнение с 1940 г., населението ни не е мръднало по численост нагоре, камо ли да стане два пъти повече. Вярно е, че днес горите вече заемат около 34 % от територията на родината ни, но пък безмилостната сеч – къде законна, къде не, ежедневно ни лишава от гора с територията на 100 футболни игрища.
Прегледът на стария печат е изготвен с любезното съдействие на Регионална библиотека „П. Яворов” – Бургас
