Две старинни монети разкриват какъв е бил поминъкът на древния Анхиало Лозарството е един от най-важните отрасли в земеделието, а и един от най-древните поминъци по нашите земи. Може да се предположи, че в Анхиало (дн. Поморие) то е заемало достойно място в стопанството на града. Неопровержимо доказателство за това ни дава монета, отсечена по времето на когато император Гета (209-212 г.сл.Хр.), на чийто реверс е изобразен разкошен грозд.
Автор: д-р инж. Иван Симеонов
Интересно е да се разбере какъв е неговият сорт. Предположенията на лозарите са различни и варират от Димят до Мавруд. Наистина за 1800 г. сортовете грозде са претърпели множество модификации в резултат на селекция. Не е изключено и гроздът да не е предаден точно (това обаче е в известно противоречие с римските традиции в тази област), т.е. умишлено да е уедрен, за да се подчертае плодовитостта и качеството на Анхиалските лозя.
Друга интересна монета, сечена по времето на същия император Гета, е с реверс кошница, претрупана с плодове. Гравьорът, автор на матрицата, с която е отсечена тя, явно е преследвал няколко цели с претрупването – да се подчертае съдържанието й, да се изпълни възможно максимално повърхността на монетата и не на последно място да се види плодородието на Анхиалското поле. Какви са плодовете (зеленчуците), поставени в нея? Отговорът е многовариантен – ябълки, праскови, кайсии (за последните не сме много сигурни дали вече са били разпространени). Не може да са домати, защото семената им още не са прекосили океана между Америка и Европа.
Гроздът се появява за пръв път върху анхиалска монета при император Антоний Пий (138-161 г.сл. Хр.). Така че прецедентът е налице. Но появата на втора монета, свързана с поминъка на местното население по време на краткотрайното управление на Гета (при това съвместно, първоначално с баща му Септимий Север, а след това с брат му Каракала), подсказва някакъв замисъл, а не случайност.
